Вие имате ли приятели от детството, с които и до ден днешен не само общувате, но сте все още близки? Аз да и то няколко, а спомените, които имаме заедно зад гърба си, са хиляди. Не се наемам да анализирам как точно сме успели да запазим приятелството си крепко през годините – честно казано не зная каква е тайната. Да кажем, че просто така са се случили нещата.

Имам няколко приятелства, които вече траят над 20 години, и всичките те са с хора, които намирам за доста по-различни от мен, което и ги прави по-интересни. Има за какво да си разказваме, когато се видим, и всеки един допълва другия. Мога да кажа, че се възхищавам по свой си начин на тези хора, защото у тях виждам черти, които на мен ми липсват.

Не твърдя, че между нас всичко винаги е вървяло гладко, дори сме прекратявали отношения поради най-различни обстоятелства, но във времето отново сме се намирали и сега продължаваме да общуваме. Здравите приятелства, смея да твърдя, са минавали през всякакви сътресения, и са си останали такива. Когато видиш отсрещния човек в най-различни светлини, можеш добре да прецениш дали искаш да си общуваш с него и за в бъдеще.

Моите най-добри приятели са и мъже, и жени. Не ги разграничавам по полов признак, а както вече споменах, разнообразието е нещото, което ни крепи. Никога не ни е скучно един с друг. Не казвам, че сме неразделни, защото ежедневието на всички ни не го позволява, но сме съумели да си останем достатъчно близки, въпреки това. Има начин да не се отчуждиш от някого и това става, когато искаш той да е част от живота ти. Останалото са просто оправдания.