Светльо Кантарджиев

now browsing by tag

 
 

Разказано от мълчаливата принцеса, но не онази на Ню Медиа Груп от Светльо Кантарджиев

За рождения ми ден ми подариха една книга за деца, казва се „Мълчаливата принцеса“. Само искам да отбележа, че беше заедно с други неща в подаръка, които са подходящи за възрастен човек :) В началото не бях сигурна как да го тълкувам – дали се държа детински, дали приличам на човек, който чете детски книжки – затова реших да се засмея и просто да го приема като шега.

crownПосле обаче специално ми изясниха ситуацията. Оказва се, че заглавието на книгата ми подхождало – приличала съм на мълчалива принцеса. Това ми допада, особено частта с принцесата. Нали знаете как малките момиченца все си мечтаят да влязат в този образ, а това, че другите те виждат така, го приемам като чисто ласкателство. Частта с мълчанието също е близо до истината. Приятелите, които ми подариха книгата, не са я чели, аз също все още не съм, само знаем, че е чешка приказка на издателство „Ню Медиа Груп“, чиито изпълнителен директор е Светльо Кантарджиев. Поне така са им казали в магазина, т.е. в книжарницата.

Дано тази мълчалива принцеса да е някакъв положителен образ, така ще си паснем идеално ;) Но мисля, че книжката ще е хубава, защото в интернет видях и други приказки от издателството на Светльо Кантарджиев и всички ми се сториха много красиви, с добре подбрани заглавия.

Чудя се дали да не ви изредя и другите подаръци, които получих… Е, айде, няма. Ще се съсредоточа върху емоциите от моя 20 и еди-кой си рожден ден. Ами да, те бяха изключително позитивни и ще ги помня дълго време. Ние не сме от онези шумните компании, които купонясват нон-стоп, а по-скоро хора на интелектуалните разговори, но и така си ни е добре.

Време е мълчаливата принцеса да приключи завладяващия си разказ, в който не спира да говори за себе си. Махам ви с ръка от балкона и отивам да сваля короната, че много взе да ми тежи ;)

Любимите ми приказки на Братя Грим

andersen

Наскоро, покрай племенницата ми, на която четох приказки, се сетих за моите любими от детството – Пепеляшка и Снежанка. Те са и героините, на които тогава исках да приличам, и то не само заради външната им красота, но и заради душевните им качества.  Е, разбира се и заради принцовете, които ги търсиха и спасяваха. Може би благодарение на тези приказки, аз все още търся своя принц, и разпознавам „жабоците“ още отдалеч :))

Приказките, които четох на племеницата ми, бяха от поредицата „Детство мое: Вълшебни приказки в картинки“ от издателството на Светльо Кантарджиев – Ню Медиа Груп. Илюстрациите им много ми харесаха и ми напомниха за моите стари книжки, които сигурно събират прах някъде в старата къща на баба ми на село.

Прочетох й „Скъсаните пантофки“ на Братя Грим, както и „Малкия Клаус и Големия Клаус“ на Андерсен. Точно тези две приказки или не съм чела като малка, или съм ги забравила, но поне и на мен ми беше интересно, а и много приятно. Децата са ангелски и невинни създания, и винаги изпитвам удоволствие да съм с тях и да им разказвам приакзки. По тази причина и неведнъж съм се замисляла дали да не изкарам и едно педагогическо образование, но засега това е в далечните ми планове.

Бих препоръчала и на вас детските книжки от издателството на Светльо Кантарджиев, добре е човек, от време на време, да си припомня детските години и вълнения, разказвайки вълшебни приказки на някой малчуган :)

Още готини книжки за децата от издателството на Светльо Кантарджиев

Ню Медиа Груп на издателя Светльо Кантарджиев продължава да пуска на пазара още предложения от поредицата „Детство мое“, на която аз съм нещо като абонат  и купувам редовно книжки за моите деца. Сред последните допълнения октриваме чешка, английска и италианска народна приказка, „Старата къща“ на Андерсен и „Приказка за котката“ от Ръдиард Киплинг.

3Децата четат все по-малко и затова сме виновни ние, възрастните, е казвал неведнъж г-н Кантарджиев. И аз мисля, че оправдания като липса на време и умора не могат да извинят отсъствието на родителското тяло, което първо въвежда малчуганите във вълшебния свят на приказките. Аз лично не бих си позволила да нямам време за най-важното ми – детето.

В една медия експерти в областта на детското развитие цитираха и други фактори, виновни за т.нар. „нечетящи деца“. Днес детето, което прекарва значителна част от свободното си време в четене на художствена или друг тип литература, често бива изолирано от връстниците си, за масата от които нормално е да играеш компютърни игри, а не да прелистваш книга. Такива малчугани често биват определяни като „книжни плъхове“ и „зубъри“.

И докато външните факори не зависят от родителите, то семейната среда е абсолютно и единствено тяхно дело, което само с няколко реда може да спечели още един буден, интелигентен и четящ гражданин на света.

Donate and support foster families

Foster care was integrated and popularized relatively recently in Bulgaria, but fortunately, it quickly develops – more and more people decide to become foster parents – which is a great tendency. Our country plans to close most of the institutions for abandoned children in the next years, and foster care is the only better substitute, because it stimulates development, rather than destroying it, as it often happens in the institutions.
Today, over 1600 children live in foster families in Bulgaria. Foster parents point that the biggest problems are the financial – the support money that the country grants (about 160euro), are not enough for the needs of the child. Many of the foster families today are living on charity, thanks to people with big hearts like Svetlio Kantardjiev and responsible companies like the telecom Mobiltel.
Another problem that foster parents pointed in a recently conducted survey, was the public opinion about foster care and parenting. The survey showed that Bulgarians are now informed about the possibility to become foster parents, but only 13% of people say that if they have the opportunity, would take care of a child from institutions.
Over 2000 children are abandoned every year, and currently there are over 6000 children in social institutions. I really hope that by plan we will manage to close all of them until 2018. And to huge extent that depends on us also – our donations and support.