приятелство

now browsing by tag

 
 

Може ли да съществува приятелств между мъж и жена?

В детството, когато си играхме пред блока нямаше момичета или момчета, всички бяхме един отбор, едно цяо. Никога не сме се разделяли по полове. Тогава ни интересуваше само играта и нищо повече. По цял ден измисляхме игри, правихме щуротии и нямаше по-забавно място.

С времето обаче, когато започваме да навлизаме в по-зряла тийнейджърска възраст всичко се променя. Тогава противоположния пол започва да ни привлича и това, което е било едно време вече го няма. Започвахме да се срамуваме от момчетата, да ги гледаме с други очи, а не като другарчета. Имала съм много приятели момчета, аз си падах малко мъжкарана като малка, но в повечето случаи се е оказвало, че от едната страна винаги е имало друг вид симпатия, не просто приятелска. Замислих се дали е възможно да съществува истинско, безвъзвратно приятелство между противоположните полове. В моя скромен опит, фактите сочат- твърдо не. Все пак не мога да отговарям за всички хора на света, но смятам, че дори и да съществува приятелство, случаите са много редки. Имах един много близък приятел, с които си мислих, че имаме истинско приятелство, излизахме, споделяхме си най-различни тайни, той даже си имаше приятелки, аз като по-затворена започнах по-късно със срещите. Мислих си, че приятелството ни е непоклатимо, докато един ден той не ми призна, че всъщност винаги ме е харесвал и иска да сме не просто приятели. Мисля, че края на историята е очакван, вече не сме близки приятели, а просто познати. Жалко, но факт. След това, когато следвах, отново срещнах един добър приятел, бяхме колеги, съседи, приятели. Много се разбирахме, прекарвахме си страхотно времето заедно, той излизаше с момичета, аз си имах приятел, всичко беше наред. Мои приятелки винаги ми казваха, че това не е просто приятелство, че той има чувства към мен, аз разбира се не им повярвах. В крайна сметка той никога не ми сподели дали наистина има чувства към мен, но понякога действията му показваха именно това. След като моята връзка се задълбочи, той просто се отдръпна. Края на историята отново е „просто стари колеги“.

Моят житейски опит показва, че приятелство между двата пола не може да съществува. Ще ми бъде много интересно да ми споделите вашият опит и да се разбере- може или не може.

Нека женската завист да прерасне в приятелство

Отричана или не, женска завист съществува във всяка една от нас. Жени, които чувстваме като силни съпернички, я карат да се прояви повече, понеже на тях има за какво да им завиждаме и съответно у нас се поражда чувството да се конкурираме, за да се докажем. Това обикновено излиза на показ при успелите и влиятелни жени от висшите кръгове на обществото.

women-friendshipНаскоро попаднах на една интересна теория, отнасяща се до гореописаните отношения. Нарича се „shine“ и е измислена от някоя си Ан Фрийдман. Според нея, когато изпитваш завист към твоя конкурентка, най-добрият подход е да се сприятелиш с нея и то без задни мисли. Идеята идва от това, че тези жени имат много общи неща и че те всъщност вътрешно се възхищават една на друга. Вместо да се опитват да се свалят от пиадестала взаимно, те трябва да празнуват победите си заедно. Има логика.

Ако приложим тази теория към живота на обикновената жена, си мисля, че ще извлечем само ползи. Завистта е негативно чувство и като такова то не ни носи нищо добро. Ако я заменим с някоя далеч по-приятна емоция като искрена радост от чуждите постижения, бихме били много по-спокойни и незатормозени.

Превръщането на предишната завист в приятелство носи и още една полза, а именно възможността да получиш и да дадеш конструктивна критика на себеподобен, т.е. човек със сходни възгледи, като по този начин му помагаш да се усъвършенства, виждайки пропуски, които той не е успял да види. Една странична гледна точка на приятел, който разбира естеството на проблема, никога не е излишна.

Големият въпрос обаче е наистина всичко това да се случва без задни мисли. Дали е постижимо?

За добрите приятели

Вие имате ли приятели от детството, с които и до ден днешен не само общувате, но сте все още близки? Аз да и то няколко, а спомените, които имаме заедно зад гърба си, са хиляди. Не се наемам да анализирам как точно сме успели да запазим приятелството си крепко през годините – честно казано не зная каква е тайната. Да кажем, че просто така са се случили нещата.

friendshipИмам няколко приятелства, които вече траят над 20 години, и всичките те са с хора, които намирам за доста по-различни от мен, което и ги прави по-интересни. Има за какво да си разказваме, когато се видим, и всеки един допълва другия. Мога да кажа, че се възхищавам по свой си начин на тези хора, защото у тях виждам черти, които на мен ми липсват.

Не твърдя, че между нас всичко винаги е вървяло гладко, дори сме прекратявали отношения поради най-различни обстоятелства, но във времето отново сме се намирали и сега продължаваме да общуваме. Здравите приятелства, смея да твърдя, са минавали през всякакви сътресения, и са си останали такива. Когато видиш отсрещния човек в най-различни светлини, можеш добре да прецениш дали искаш да си общуваш с него и за в бъдеще.

Моите най-добри приятели са и мъже, и жени. Не ги разграничавам по полов признак, а както вече споменах, разнообразието е нещото, което ни крепи. Никога не ни е скучно един с друг. Не казвам, че сме неразделни, защото ежедневието на всички ни не го позволява, но сме съумели да си останем достатъчно близки, въпреки това. Има начин да не се отчуждиш от някого и това става, когато искаш той да е част от живота ти. Останалото са просто оправдания.