природа

now browsing by tag

 
 

Дизайн, вдъхновен от природата

За всички нас домът е символ на уют, комфорт и зона за почивка. В него забравяме за забързаното ежедневие и просто се радваме на живота. Поради тези причини тенденциите в обзавеждането също се сменят, за да преоткриват все по-приятни дизайни, засилващи тези чувства и емоции.

Четох например, че през 2021-а година интериорът ще бъде почти изцяло вдъхновен от природата – форма, цветове, материали и усещания. Актуални са мебелите от дървен материал и текстури, които са по-груби, но пък действат успокояващо и напомнят за връзката с природата. В тази насока формите също търпят изменения. От квадратни и ръбести стават по-овални, кръгли, омекотяват се.

При цветовете започват да преобладават тези в светлите нюанси. Модерни са земните тонове – кафяво, бежово, зелено. Освен че оптически създават илюзията за по-голямо пространство, те са и още една препратка към природата.

Не липсват и живите растения като декорация. На преден план излизат зелено цъфтящите, които може да бъдат използвани като стенна декорация. Сигурно и на вас ви е направила впечатление красотата на подобна вертикална градина. И веднага сте се почувствали по-добре, нали? Доказано е, че интегрирайки природата по какъвто и да е начин в архитектурата на дома, е стъпка към по-добро здравословно състояние, спокойна психика и положителни мисли.

Все по-усърдно в интериора навлиза и колониалният стил. Какво означава той? Това са натурални цветове, екзотични животни (като част от дизайна, разбира се) и големи фикуси, палми или папрати. Колониалният стил се отличава с големи прозорци, стигащи до пода. Тапетите или като акцент върху стената се наблюдават животински или ботанически акценти. А в екстериора и интериора фокус заемат материали от камък и дърво. Екзотично и красиво, нали?

Млечният път и Камен бряг

Това е една история за пътешествие, което никога няма да забравя. И което ще топли сърцето ми с появата си всеки път. Един от малкото пъти (които могат да се преброят на пръстите на едната ми ръка), когато съм се чувствала толкова спокойна и в равновесие със себе си, че чак в безтегловност.

Това беше преживяването ми в Камен бряг. Невероятно приятно малко градче, което не блести с нищо друго освен със своята неповторимост. Неповторимо е, защото е на каменния бряг на Черно море, с ниска, сукулентна растителност, и бряг-скала, която разкрива невероятната шир на морето. А застанала на ръба на скалата, пропадаща 30 метра надолу, се чувстваш нищожен, миниатюрен, прашинка от въздуха.

Прекрасно усещане, каращо те да се смириш и да забравиш всички пориви на его и аз.

Вечерно време нещата станаха още по-красиви, защото попаднали в тази обширна тъмнина, небето разкриваше пред нас цялата си красота с хиляди звезди, някои от които копнеещи да стигнат до теб, оставящи дълга следа след себе си.

Преживяване, което няма да забравя. Може би го казвам за втори път, но пожелавам на всички да изпитат това спокойствие и равновесие, смирение и преклонение пред Майката Природа…

Дъждовете не спират

Неприятните дъждове не спират да ме изненадват. От няколко години все е така през юни, но като че ли тази надминава всички други, или поне с такова чувство ме спохожда.  cloud

По телевизията вече обявиха колко села са наводнени и колко е голяма заплахата пълноводните реки да не повлекат със себе си още домашни животни и покъщнина. Ужасяващото в случая е, че това са именно домовете на хората, техните земи и дали са в ниското, в близост до коритата на реките, или на високи хълмове, повечето от къщите са по наследство и възрастните хора, живущи в тях, рядко има къде да отидат.

Следя новините. В повечето случаи ми прави впечатление, че репортерите все така яростно се опитват да намерят виновник за щетите от природното бедствие, което ми се струва много грозно. Виновник няма, или има, но той не може да се контролира. Това е то, природата и тя рано или късно си взима своето. В този ред на мисли четох и конспирации, че наближава нов апокалипсис и не ми остана нищо друго освен да вдигна изнурено рамене и да сменя канала.

Моля те, не ни съди строго, Дядо Боже, за невежеството и простотията!

Къде да си починете добре?

Има един широкоизползван напоследък термин – есенна и пролетна умора, с който яко се злоупотребява. Някои хора казват, че ги моряла умора, когато чисто и просто си ги мързи!

Е, с мен не беше така. Докторът го нарече умора, но за мен си е чисто психическо изтощение. И след неговите препоръки просто нямаше начин да продължа постарому. Препоръча ми да се запиша на йога, което направих, както и задължително  поне за няколко дни да отида на почивка в планината! И ако за първото за замислих, то за второто не ми трябваше допълнително подканяне. Преди време си бях харесала едно местенце за почивка в Западните Родопи с толкова много красота, че ако там не се отпусна и не си почина – няма накъде. Става въпрос за вили близо до Цигов чарк – комфортни, уютни и с невероятна природа наоколо.

И така, след като с половинката ми уредихме отпуска си, поехме на път към чудното място, което си бях набелязала отдавна, но за което обикновено не оставаха нито финанси, нито време. Е, явно е нужно едно леко и в същото време силно побутване от съдбата :)

ruminikaНастанихме се във вилата в четвъртък и останахме до неделя. За това време успяхме да отскочим до Цигов чарк, да разгледаме Велинград, да разгледаме забележителностите, дори да изкачим един близък до спа столицата планински връх – и тук трябва да отбележа, че съм много благодарна за чудесните метеорологични условия, нетипични за това време на годината.

Ще бъде преувеличено ако кажа, че съм се прибрала като нова, но определено почивката там ме освободи от огромно количество дълго събиран стрес и ми позволи за няколко дни да обърна повече внимание на близкия до мен човек. Всичко това в една невероятна атмосфера.

Това е от мен за днес, и ви пожелавам да посетите местенце като това не защото се налага, а защото имате време, желание и възможност :)

За изхвърлянето на червенобузи костенурки в природата

Искам да засегна една тема, която се отнася за всички домашни любимци, в това число и за червенобузите костенурки. Много хора си вземат домашни любимци, без да си дават ясна сметка за грижите, които трябва да полагат за тях, и така в един момент животинчетата се оказват на улицата. В случая с костенурките обикновено, като си ги купуват, хората вземат едно малко сладко животинче и в момента, в който то стане голяма костенурка, те решават, че вече не им е толкова симпатично и им е трудно да го гледат и го изхвърлят в природата. Без да подценяваме факта, че на едно животно, родено и отгледано в домашна обстановка, му се налага да се приспособява към живот в природата, безспорна е и опасността, която създава безразборното изхвърляне на червенобузите костенурки, защото това нарушава екоравновесието и заплашва българските блатни костенурки, както и каспийските блатни костенурки, които се срещат в най-южната част на България и са застрашен вид. Така че моят съвет към кандидат-притежателите на костенурки е преди да си вземете такъв домашен любимец, много внимателно проучете всичко, свързано с тези животни, грижите, които трябва да се полагат за тях, и преценете дали можете да ги отглеждате.