деца

now browsing by tag

 
 

Променливата величина на приятелството (Част 1)

Че приятелството е душа в две тела, го е казал още Аристотел. Съгласни сте, нали? Всеки от нас има най-добър приятел, който ни подкрепя, разбира, съветва и не съди. Всъщност копнежът за приятели изглежда е толкова стар, колкото и самото човечество. Психолози и социолози се занимават широко с темата за приятелството и вярват, че тези, които имат приятели, живеят по-щастливо.

С времето обаче приятелствата от детство се променят. Например не е гаранция, че най-добрият ни приятел от деството, ще остане такъв и в тийнейджърските ни години или в зряла възраст. Нека заедно разберем защо.

Първите приятелства се създават около тригодишна възраст. Такива отношения обаче често нямат много общо с това, което възрастните разбират под приятелство. Това е така, защото малките деца още не са се научили да правят компромиси, да изпитват емпатия и са свикнали да бъдат център на внимание.

Продължителността на най-ранните приятелствата също се различава от взаимоотношенията при по-големите деца. Тъй като 2-3-годишните все още не са в състояние да оставят настрана собствените си нужди, може да се случи „приятелството“ да продължи само един следобед на люлките в парка.

Докато разговорите играят важна роля в приятелствата на юноши и възрастни, децата избират други начини да „влязат в разговор“ помежду си. Те споделят или разменят закуската си, защитават се взаимно от други деца. Независимо от това, тези приятелства често са просто удобни за децата – например, за да не им се налага да играят сами.

Разбира се, с напредването на възрастта се променят и взаимоотношенията, а приятелството започва да се изгражда чрез взаимно доверие и споделеност.

Как да обичаш себе си?

Как да обичаш себе си?

Въпрос, който всички се чудят за отговора нали?

Ако родителите ни са дали такъв пример и те самите не се обичат, няма как ти да го направиш, ти продължаваш страданието.

Истината е, че ти получаваш толкова, колкото обичаш себе си.

Има жени, които работят като коне и най-накрая се разболяват от тежки болести, защото те самите не правят нищо за себе си.

Как да прецениш дали обичаш себе си?

Правиш ли някакви неща, които не искаш да правиш?

Например дали чистиш, ако не обичаш да чистиш не го прави. Не се насилвайте.

Ако някой не ви е симпатичен, просто не общувайте с него. Първо бъдете адвокат на себе си.

Второ давай време за себе си. Независимо дали имаш пет деца и сто ангажимента винаги го намирай, защото иначе стреса ще налегне.

Важно е и движението, то ще ни кара да се чувстваме добре винаги.

Наказанията на децата

Здравейте, днес ще се възпитаваме. Първо и много важно е да знаете, че аз съм абсолютно против удрянето на децата!!! Някое леко шамарче по дупето от време на време върши работа, но само до там. Да се възпитава дете никак не е лесна работа и, въпреки че е предимно женска, то за мъжете остава най-тежкото – наказанието. За да поучите детето си това е един от най-ефективните методи, стига да е направен както трябва. За да има въздействие едно наказание първо трябва да бъде реалистично. Да стоиш цял ден зад вратата с вдигнати ръце е невъзможно, аз  съм го пробвал :), но да си стоиш цял ден в стаята е ок или три дни без телевизия/компютър. За да бъде въздействащо, наказанието не трябва да се отменя. Иначе рано или късно детето ви ще разбере, че дори да го накажете, то няма да е длъжно да изпълнява наказанието си и следователно ще бъде безрезултатно. И другото много важно е, че децата са си деца и те са палави. Не може да ги наказвате за щяло и нещяло. Позволете им да правят бели от време на време, защото и вие сте ги правили на тяхната възраст. :)

Още готини книжки за децата от издателството на Светльо Кантарджиев

Ню Медиа Груп на издателя Светльо Кантарджиев продължава да пуска на пазара още предложения от поредицата „Детство мое“, на която аз съм нещо като абонат  и купувам редовно книжки за моите деца. Сред последните допълнения октриваме чешка, английска и италианска народна приказка, „Старата къща“ на Андерсен и „Приказка за котката“ от Ръдиард Киплинг.

3Децата четат все по-малко и затова сме виновни ние, възрастните, е казвал неведнъж г-н Кантарджиев. И аз мисля, че оправдания като липса на време и умора не могат да извинят отсъствието на родителското тяло, което първо въвежда малчуганите във вълшебния свят на приказките. Аз лично не бих си позволила да нямам време за най-важното ми – детето.

В една медия експерти в областта на детското развитие цитираха и други фактори, виновни за т.нар. „нечетящи деца“. Днес детето, което прекарва значителна част от свободното си време в четене на художствена или друг тип литература, често бива изолирано от връстниците си, за масата от които нормално е да играеш компютърни игри, а не да прелистваш книга. Такива малчугани често биват определяни като „книжни плъхове“ и „зубъри“.

И докато външните факори не зависят от родителите, то семейната среда е абсолютно и единствено тяхно дело, което само с няколко реда може да спечели още един буден, интелигентен и четящ гражданин на света.