За изхвърлянето на червенобузи костенурки в природата
Искам да засегна една тема, която се отнася за всички домашни любимци, в това число и за червенобузите костенурки. Много хора си вземат домашни любимци, без да си дават ясна сметка за грижите, които трябва да полагат за тях, и така в един момент животинчетата се оказват на улицата. В случая с костенурките обикновено, като си ги купуват, хората вземат едно малко сладко животинче и в момента, в който то стане голяма костенурка, те решават, че вече не им е толкова симпатично и им е трудно да го гледат и го изхвърлят в природата. Без да подценяваме факта, че на едно животно, родено и отгледано в домашна обстановка, му се налага да се приспособява към живот в природата, безспорна е и опасността, която създава безразборното изхвърляне на червенобузите костенурки, защото това нарушава екоравновесието и заплашва българските блатни костенурки, както и каспийските блатни костенурки, които се срещат в най-южната част на България и са застрашен вид. Така че моят съвет към кандидат-притежателите на костенурки е преди да си вземете такъв домашен любимец, много внимателно проучете всичко, свързано с тези животни, грижите, които трябва да се полагат за тях, и преценете дали можете да ги отглеждате.
Столицата на Куба – Хавана
Здравейте, приятели. Ето ме пак тук. Само че този път няма да ви разходя из места, където съм била, а където много ми се иска да отида. Куба ми е стара мечта. Първият ми досег с тази страна беше на един панаир в Пловдив, където напълних шепа от един чувал с кафява кубинска захар. След това до духа на този остров се докоснах, когато гледах филма на Вим Вендерс “Буена Виста Сошъл клъб” и Куба стана една моя мечта, която, надявам се, някой ден ще сбъдна. И тъй като на този етап не разполагам с информация от първа ръка, ще ви разкажа това, което съм чела и знам за столицата на Куба – Хавана.
Хавана – удивителна и непредсказуема. Тук ще намерите смесица от архитектурни стилове – от колониални постройки до социалистически здания. В Хавана никога не разрушават старите сгради, за да построят новите.
Старият град е историческият център на Хавана – там ще видите домове в колониален стил. На Плаза дел Армас, или Площада на оръжията, който съществува от основаването на града през 1519 г., ще видите прекрасен ансамбъл, част от испанската колониална архитектура.
Разходете се и по знаменитата крайбрежна алея Малекон – в дни на карнавал тук се събират тълпи от хора, който се движат в ритъма на салсата. Крайбрежната алея е дълга три километра и достига до района Мирамар – квартал на посолства и вили. Между Мирамар и Центъра е разположен Ведадо, който е съвременният бизнес център на Хавана – тук са офисите на големите компании, както и най-известните хотели, като “Национал де Куба”. През 30-те години тук са отсядали много известни личности, а мафиоти си устройвали грандиозни празненства.
В южната част на града е Площадът на революцията, където се намира огромният паметник на Хосе Марти, няма как и да не забележите сградата на Министерството на вътрешните работи с огромния портрет на Че Гевара. На десет минути път е огромното гробище “Сементерио дел Колон”, което съществува още от 1872 г. и благодарение на грандиозния си портал, множеството мраморни мавзолеи и статуи е считано за едно от най-интересните и красиви гробища в цял свят. То за гробище да се каже, че е красиво, звучи малко нелепо.
Източно града е имението “Финка Вигия”, където е бил домът на Ърнест Хемингуей от 1940 до 1961 г., сега музей. Иначе при пътуванията си до Куба през 30-те години, Хемингуей винаги е отсядал в стая 511 в хотел “Амбос Мундос”, сега стаята е реставрирана и отворена за посетители.
Булевардът “Прадо” от стотици години е най-важният централен булевард в Хавана – в центъра му има каменни пейки, където може да отдъхнете.
Успоредно на “Прадо” е разположен кварталът на музеите – Националния музей на изкуствата, Музея на революцията, който се помещава в прекрасните зали на бившия президентски дворец, Националния музей на музиката.
Мисля, че успях в общи линии да ви запозная с туристическите забележителности на Хавана. Но очарованието на тази страна е в духа и настроението, което носят нейните жители. А това засега не мога да ви предам. Пожелавам ви да го усетите лично, пожелавам го и на себе си. И накрая един виц по темата. Подарили костенурка за рождения ден на Фидел Кастро.
– А колко години живеят? – попитал той.
– 300 – му отговорили.
– Ех, винаги е така, тъкмо свикнеш с животното, и то умира! :)
Каква храна да даваме на червенобузите костенурки?
Преди известно време един мой скъп приятел ми подари едно червенобузо костенурче за домашен любимец. Много харесвам тези животни и започнах с радост да се грижа за нея, но това се оказа доста по-голямо предизвикателство, отколкото си мислех. С времето научих от опит някои полезни нещица, които ще споделя тук, така че ако някой има нужда, да не трябва да си троши главата като мен. Мисля, че съветите ми сигурно ще свършат работа, защото моята се развива доста добре и досега не е имала никакви здравословни проблеми. Предполагам знаете, месото е основната храна на този вид костенурки, те обаче не са строги хищници, с удоволствие разнообразяват менюто си и с растителна храна. Днес обаче искам да обърна внимание на животинската храна, която да използваме, при отглеждането на червенобузите си костенурки. Какво месо да им даваме? – говеждо, конско, птиче, риба и субпродукти. Свинското е доста тлъсто и не е желателно да се дава. Поне не често. Но под секрет да ви призная моят домашен любимец си обича тлъстичко, но го ограничавам. Месото се нарязва на парченца и се дава както в суров вид, така и сварено. Нетлъстата риба е една от най-любимите храни на костенурчовците. Необходимо е рибата да престои няколко минути в гореща вода, преди да се даде. Нелоши добавки могат да бъдат парченца от охлюв или калмар. През лятото за червенобузите костенурки е полезно да похапват скакалци, бръмбари, невлакнести гъсеници и други неотровни насекоми. Зимното хранене с насекоми може да го подсигурите, като ги отглеждате в домашни условия, ако ви се занимава. Задължително трябва да се дава гамарус (това са много малки скариди) особено на подрастващите, защото той е изключително богат на калций и подпомага изграждането на здрава черупка. Надявам се, че съм ви била полезна.
В Париж
Пристигнах в Париж през втората половина на януари миналата година. Всички приятели ме съветваха, че не е това сезонът, че по това време на годината в Париж е дъждовно, по-добре да отида през пролетта, когато всичко цъфти и е различно. Но моя милост, като си науми нещо, никой не може да ме разубеди. И въпреки сезона беше прекрасно – неголямо количество туристи, възможност да разгледам музеите, без да чакам дълго по опашки и обкръжена от тълпи. Понякога валеше дъжд, но много слаб. Целият град беше все още в новогодишна украса. Първата вечер излязох на разходка в града и ме обзе почти детски възторг от окръжаващата ме красота – нощен Париж просто трябва да се види и усети, не може да се разкаже. Разбира се, с екскурзии посетих замъците на Лоара, Лувъра и Фонтенбло, Версай и Мулен Руж. Всичко беше много впечатляващо – имах чувството, че съм попаднал в роман на Дюма. Но Париж не е преди всичко забележителности. Аз се влюбих в атмосферата на този град, в неговия въздух и мирис. Отделих много време просто за разходки, снимах по улиците, пих кафе в малки симпатични кафенета, просто наблюдавах кипящия около мен парижки живот. И мога да кажа, че сърцето ми остана там, което значи, че някой ден пак ще се върна.
В Монако през април
Здравейте! Днес ще ви разкажа впечатленията си от Монако, където имах щастието да бъда преди около три години. Монако е малка държава на границата между Италия и Франция, отдавна спечелила си статута на рай за благосъстоятелни господа. Да закупиш имот там, наистина трябва да си много-много богат. Първите ми впечатления не ме докараха до някакъв особен възторг – Монако с нищо не се отличава от многобройните курортни центрове по Средиземноморското крайбрежие. Още повече, че през април градът приличаше на строителна площадка, подобно на Българското черноморие в тази част на годината. Изискаността на Монако се проявява в малки, незабележими на пръв поглед подробности. Често ли ви се случва да се разхождате в неголям град, улиците на който буквално са пълни със салони на ексклузивни и скъпи леки коли – Бугатти, Ферари, Ламборджини?! В тази връзка задължително трябва да спомена и за кръговете на Формула 1, които минават непосредствено по улиците на града и събират хиляди почитатели на този спорт от цял свят. Друго откритие, този път за любителите на футбола, е Алеята на шампионите – тук буквално са оставили следите си най-големите футболисти на нашето време – Пеле, Роберто Баджо, Платини, Роналдо, Марадона и, разбира се, българинът Христо Стоичков.
Що се отнася до архитектурата – повечето постройки са издържани в един не особено претенциозен и изискан стил, съобразен главно с това, че са построени директно върху склоновете на планината и произтичащите от това трудности. Изключение правят сградите, построени в централната част на града, които обслужват управляващата династия – те са построени в стил 18-19 век и представляват архитектурна забележителност. В близост до центъра на града има множество странни, но много красиви фонтани.
Особено любопитен факт, който заслужава да му се отдели специално внимание, е начинът на придвижване. Основен начин за придвижване в Монако са асансьорите. Да, да – асансьори, които могат да се издигнат от крайбрежието до най-високата точка на града.
На крайбрежието има и специални катамарани, на които може да се разходите и да разгледате града от морето. А иначе морето за местните се явява втори дом – броят на плавателните съдове с платна и без, всякакви цветове, с различни знамена, наистина впечатлява. И въпреки тази пренаселеност водата е кристално чиста и прозрачна. Като прибавим към това огромните зелени площи на крайбрежието и планините, които буквално се врязват в небето – всичко това прави Монако едно наистина красиво място.