Свети Валентин – един красив празник
Отмина един от най-романтичните празници, а именно Свети Валентин. Той е считан за празника на влюбените и се празнува на 14- ти Февруари. Въпреки, че е католически той се празнува навсякъде по света. Зачеването на празника е още през Средновековието и традицията му се е запазила и до днес. Има различни теории за възраждането му и аз искам да Ви споделя една от тях. Имало едно време един император на име Клавдий. Един ден той започнал да събира доброволци за своята армия. Да обаче нямало кандидати, тъй като никой не искал да остави семейството си и да воюва. Така на императора му хрумнала идеята да забрани браковете, така и направил. По това време живял и свещеника Валентин, който въпреки забраната на Клавдий венчал младите влюбени. Това стигнало до ушите на императора, който наредил да го хванат и убият. Това се е случило на датата 14-ти Февруари 269 година. Оттогава Валентин е провъзгласен за покровител на влюбените хора. Хората започнали да си подаряват валентинки – ръчно написани любовни послания. По-късно те се изработват и от фирми под формата на картички. Към края на 20-ти век на празника Свети Валентин започват да се подаряват цветя, бонбони и шоколад. В днешно време избора на подаръци по магазините е в изобилие. Аз празнувах този ден на вечеря с любимия си човек. Освен това на този ден отбелязваме и празника на виното и на лозаря – Трифон Зарезан. Той е български празник, на него се зарязват лозите и се приготвя празнична трапеза. Вие кой празник празнувате?
Не на диетите
Привет от мен. За един модел особено важно е как изглежда. Все пак правя различни фотосесии, участвам в различни реклами и трябва да съм красива. Именно за това аз спазвам определени килограми, съобразени с ръста ми. Перфектно изглеждащото тяло е трудно за поддържане, но в името на работата се старая да се ограничавам. Не, аз не съм от тези модели, които са кльощави и постоянно гладуват. Нямам мания да бъда супер слаба, защото това е грозно. Красотата е дар от Бога и от природата майка, но все пак трябва да се поддържа. Аз не смятам, че е важен единствено външния вид, човек трябва да има и положителни качества. Нали знаете „По дрехите посрещат, по ума изпращат“ и затова е важно каква личност има под тях. Относно моето тяло, аз не спазвам строги диети, а просто се съобразявам с вредните храни. За закуска обичам да пиивам фрешове, на обяд хапвам пилешко със салатка например. Правило е да не вечерям по-късно от 18 часа и то по-леки храни. Обожавам плодове, зеленчуци, пилешко месо и ориз. От време на време се глезя, позволявам си пържени картофки или хамбургер например. Друго, което лично на мен ми качва килцата са шоколада и тестените изделия. За да не стане това пия много течности като минерална вода, чайове и фрешове. Основното обаче са тренировките. Ходя редовно на фитнес, обичам и да плувам. Когато имам повече свободно време бягам или карам колело. Но не забравяйте ,че е важно човек да се чувства добре в кожата си и да бъде здрав. Та нали не всички искат да станат модели ? За здраве просто ограничавайте мазните и тлъсти храни и сладкишите. Спортувайте редовно, защото спорта е здраве.
За изхвърлянето на червенобузи костенурки в природата
Искам да засегна една тема, която се отнася за всички домашни любимци, в това число и за червенобузите костенурки. Много хора си вземат домашни любимци, без да си дават ясна сметка за грижите, които трябва да полагат за тях, и така в един момент животинчетата се оказват на улицата. В случая с костенурките обикновено, като си ги купуват, хората вземат едно малко сладко животинче и в момента, в който то стане голяма костенурка, те решават, че вече не им е толкова симпатично и им е трудно да го гледат и го изхвърлят в природата. Без да подценяваме факта, че на едно животно, родено и отгледано в домашна обстановка, му се налага да се приспособява към живот в природата, безспорна е и опасността, която създава безразборното изхвърляне на червенобузите костенурки, защото това нарушава екоравновесието и заплашва българските блатни костенурки, както и каспийските блатни костенурки, които се срещат в най-южната част на България и са застрашен вид. Така че моят съвет към кандидат-притежателите на костенурки е преди да си вземете такъв домашен любимец, много внимателно проучете всичко, свързано с тези животни, грижите, които трябва да се полагат за тях, и преценете дали можете да ги отглеждате.
Столицата на Куба – Хавана
Здравейте, приятели. Ето ме пак тук. Само че този път няма да ви разходя из места, където съм била, а където много ми се иска да отида. Куба ми е стара мечта. Първият ми досег с тази страна беше на един панаир в Пловдив, където напълних шепа от един чувал с кафява кубинска захар. След това до духа на този остров се докоснах, когато гледах филма на Вим Вендерс “Буена Виста Сошъл клъб” и Куба стана една моя мечта, която, надявам се, някой ден ще сбъдна. И тъй като на този етап не разполагам с информация от първа ръка, ще ви разкажа това, което съм чела и знам за столицата на Куба – Хавана.
Хавана – удивителна и непредсказуема. Тук ще намерите смесица от архитектурни стилове – от колониални постройки до социалистически здания. В Хавана никога не разрушават старите сгради, за да построят новите.
Старият град е историческият център на Хавана – там ще видите домове в колониален стил. На Плаза дел Армас, или Площада на оръжията, който съществува от основаването на града през 1519 г., ще видите прекрасен ансамбъл, част от испанската колониална архитектура.
Разходете се и по знаменитата крайбрежна алея Малекон – в дни на карнавал тук се събират тълпи от хора, който се движат в ритъма на салсата. Крайбрежната алея е дълга три километра и достига до района Мирамар – квартал на посолства и вили. Между Мирамар и Центъра е разположен Ведадо, който е съвременният бизнес център на Хавана – тук са офисите на големите компании, както и най-известните хотели, като “Национал де Куба”. През 30-те години тук са отсядали много известни личности, а мафиоти си устройвали грандиозни празненства.
В южната част на града е Площадът на революцията, където се намира огромният паметник на Хосе Марти, няма как и да не забележите сградата на Министерството на вътрешните работи с огромния портрет на Че Гевара. На десет минути път е огромното гробище “Сементерио дел Колон”, което съществува още от 1872 г. и благодарение на грандиозния си портал, множеството мраморни мавзолеи и статуи е считано за едно от най-интересните и красиви гробища в цял свят. То за гробище да се каже, че е красиво, звучи малко нелепо.
Източно града е имението “Финка Вигия”, където е бил домът на Ърнест Хемингуей от 1940 до 1961 г., сега музей. Иначе при пътуванията си до Куба през 30-те години, Хемингуей винаги е отсядал в стая 511 в хотел “Амбос Мундос”, сега стаята е реставрирана и отворена за посетители.
Булевардът “Прадо” от стотици години е най-важният централен булевард в Хавана – в центъра му има каменни пейки, където може да отдъхнете.
Успоредно на “Прадо” е разположен кварталът на музеите – Националния музей на изкуствата, Музея на революцията, който се помещава в прекрасните зали на бившия президентски дворец, Националния музей на музиката.
Мисля, че успях в общи линии да ви запозная с туристическите забележителности на Хавана. Но очарованието на тази страна е в духа и настроението, което носят нейните жители. А това засега не мога да ви предам. Пожелавам ви да го усетите лично, пожелавам го и на себе си. И накрая един виц по темата. Подарили костенурка за рождения ден на Фидел Кастро.
– А колко години живеят? – попитал той.
– 300 – му отговорили.
– Ех, винаги е така, тъкмо свикнеш с животното, и то умира! :)
Каква храна да даваме на червенобузите костенурки?
Преди известно време един мой скъп приятел ми подари едно червенобузо костенурче за домашен любимец. Много харесвам тези животни и започнах с радост да се грижа за нея, но това се оказа доста по-голямо предизвикателство, отколкото си мислех. С времето научих от опит някои полезни нещица, които ще споделя тук, така че ако някой има нужда, да не трябва да си троши главата като мен. Мисля, че съветите ми сигурно ще свършат работа, защото моята се развива доста добре и досега не е имала никакви здравословни проблеми. Предполагам знаете, месото е основната храна на този вид костенурки, те обаче не са строги хищници, с удоволствие разнообразяват менюто си и с растителна храна. Днес обаче искам да обърна внимание на животинската храна, която да използваме, при отглеждането на червенобузите си костенурки. Какво месо да им даваме? – говеждо, конско, птиче, риба и субпродукти. Свинското е доста тлъсто и не е желателно да се дава. Поне не често. Но под секрет да ви призная моят домашен любимец си обича тлъстичко, но го ограничавам. Месото се нарязва на парченца и се дава както в суров вид, така и сварено. Нетлъстата риба е една от най-любимите храни на костенурчовците. Необходимо е рибата да престои няколко минути в гореща вода, преди да се даде. Нелоши добавки могат да бъдат парченца от охлюв или калмар. През лятото за червенобузите костенурки е полезно да похапват скакалци, бръмбари, невлакнести гъсеници и други неотровни насекоми. Зимното хранене с насекоми може да го подсигурите, като ги отглеждате в домашни условия, ако ви се занимава. Задължително трябва да се дава гамарус (това са много малки скариди) особено на подрастващите, защото той е изключително богат на калций и подпомага изграждането на здрава черупка. Надявам се, че съм ви била полезна.