Сезонът на сватбите започна
Пролетта и лятото са сезони, резервирани за сватби. Отвсякъде бипкат коли, украсени с балони и цветя, подават се младоженци и булки – събитие голямо. На една сватба по правило роклята на булката заема централно място, както и самата тя. Младоженецът остава някак на заден план, но в днешния пост няма да е така, ще си говорим именно за него.
Отминаха дните, в които той избираше класически черен костюм за сватбата си. Сега мъжете са станали много по придирчиви на тема облеклото си и отношение от типа „каквото и да е“ остава в миналото. В големия ден мъжът трябва да изглежда изтупан и в хармония с булката. Смокинг или костюм, вратовръзка или папионка? Оттам се започва, а после се продължава към избора на цветове.
Неведнъж съм виждала как вратовръзката на младоженеца съвпада с коланчето около кръста на булката, но нещата вече далеч не са толкова прости. Избягвайки от традиционния костюм или смокинг в черно или сиво, се стига до бежово, маслинено зелено, светло или тъмно синьо, или какъвто друг цвят си хареса младоженецът. Вече няма табута, което на мен лично ми допада, защото обичам да виждам различни стилове на обличане не само по сватби, но и на улицата.
Цветовете в мъжките костюми вече са далеч от консервативното, настъпва революция в мъжката мода и прически. Мъжете искат да изглеждат добре, поддържат се, носят ярки цветове, а розовото вече не е само за жени. Светът тенденциозно се мести към широкоскроеност и разкрепостеност, а това се отразява на всички аспекти от живота и най-вече в модата.
Разказано от мълчаливата принцеса, но не онази на Ню Медиа Груп от Светльо Кантарджиев
За рождения ми ден ми подариха една книга за деца, казва се „Мълчаливата принцеса“. Само искам да отбележа, че беше заедно с други неща в подаръка, които са подходящи за възрастен човек :) В началото не бях сигурна как да го тълкувам – дали се държа детински, дали приличам на човек, който чете детски книжки – затова реших да се засмея и просто да го приема като шега.
После обаче специално ми изясниха ситуацията. Оказва се, че заглавието на книгата ми подхождало – приличала съм на мълчалива принцеса. Това ми допада, особено частта с принцесата. Нали знаете как малките момиченца все си мечтаят да влязат в този образ, а това, че другите те виждат така, го приемам като чисто ласкателство. Частта с мълчанието също е близо до истината. Приятелите, които ми подариха книгата, не са я чели, аз също все още не съм, само знаем, че е чешка приказка на издателство „Ню Медиа Груп“, чиито изпълнителен директор е Светльо Кантарджиев. Поне така са им казали в магазина, т.е. в книжарницата.
Дано тази мълчалива принцеса да е някакъв положителен образ, така ще си паснем идеално ;) Но мисля, че книжката ще е хубава, защото в интернет видях и други приказки от издателството на Светльо Кантарджиев и всички ми се сториха много красиви, с добре подбрани заглавия.
Чудя се дали да не ви изредя и другите подаръци, които получих… Е, айде, няма. Ще се съсредоточа върху емоциите от моя 20 и еди-кой си рожден ден. Ами да, те бяха изключително позитивни и ще ги помня дълго време. Ние не сме от онези шумните компании, които купонясват нон-стоп, а по-скоро хора на интелектуалните разговори, но и така си ни е добре.
Време е мълчаливата принцеса да приключи завладяващия си разказ, в който не спира да говори за себе си. Махам ви с ръка от балкона и отивам да сваля короната, че много взе да ми тежи ;)
Вече сънувам плажове…
Въпреки че лятото не е чак толкова близо, все още се води, че сме пролет, вече усещам топлия морски бриз в косите си, или просто ми се иска да е така ;) Мечтая си за някой плаж с мек пясък и чисто моренце, където да си топна крачетата. Седмицата беше топла, поради което предполагам, че съзнанието все ме тегли натам. Нямам търпение да дойде време и за това. Набелязала съм си някои дестинации, за които съм чувала хубави отзиви. Не знам дали мога да си позволя да ги посетя, но определено ми хареса да чета за тях, ето защо реших, че и на вас ще ви е интересна тази информация.
Плажовете в Санта Лучия, Куба, представляват километрични ивици от бял пясък, а водата е в тюркоазен цвят. Кораловите рифове там са смятани за вторите най-дълги в света – слагате по един шнорхел и може да се насладите на разнообразните им цветове. Ако ви омръзне да се печете на плажа пък, може да покарате водни колела или да вземете някой урок по уиндсърф. В близкия залив Нуевитас може да се се гмуркате и да изследвате потънали кораби.
Пенсакола Бийч е доста популярна американска дестинация, намира се във Флорида и казват, че пясъкът е толкова бял, че изглежда като сняг. Там може да се настаните както в бунгало, така и в 5-звезден хотел, има и достатъчно бутици за любителите на шопинга. Организират се и всякакви допълнителни събития – от кулинарни до музикални – така че няма да ви е скучно.
Доминиканската Република, също като Куба, се намира в Карибско море, но ние ще си насочим вниманието именно към Пуерто Плата, известен с красивите си плажове. Това също е сред желаните от туристите дестинации, а и хубавото е, че там може да се пазарите за всичко. Мястото привлича и много млади двойки, които организират сватбата си там. Забавленията, на които може да се насладите, включват возене на сал, кайтсърфинг и уиндсърфинг.
И нека лятото да дойде по-бързо :)
Най-екстравагантните модни стилове в Япония
В модните среди Япония е известна като страната на изключенията и странностите. Това обаче важи и за киното, и за тамошната поп култура. През годините по улиците на големите градове като Токио, Осака и Киото може да се видят младежи в странни одежди, удивляващи тамошните туристи. Някои смятат тези модни стилове за артистични, а други ги намират за твърде смущаващи.
През 60-те години в Япония са върлували така наречените sukeban, или женски банди. Характерно за тях е било облеклото в моряшки стил и червената вратовръзка. Полите им били дълги до глезена и плисирани. Често се стигало до сблъсъци между две момичешки банди, колкото и необичайно да звучи това по нашите ширини.
Към края на 70-те се е появил още един необикновен стил на обличане на име takenokozoku. Това е типична японска улична мода за онова време, състояща се в свободни дрехи в цветове като лилаво, електриково розово, ярко синьо, както и неонови аксесоари включващи синджирчета, панделки, шалчета, свирки и каквото се сетите. Пантофите заменяли обувките, защото били по-удобни за улични танци.
Kogal е стилът на момичета, които искат да изглеждат колкото се може по-млади, поради което се обличат с ученически униформи и слагат детски аксесоари. Те харесват кожа с тен и често изрусяват косите си. Запазената им марка обаче са дългите хлабави чорапи, които залепят за краката си, за да не им се изхлузват. Този стил все още е популярен в Япония.
Ganguro момичетата пренасят тена на кожата на едно много високо ниво. Солариумът им е най-добрият приятел, но и също така обичат да се гримират силно, за да потъмнят лицето си още повече. Самото име на стила значи черно лице. Друго характерно са много късите поли, високите обувки на платформа, лещите и бялото червило. Поради това, че момичетата привърженици на тази мода често били тормозени, тя отмира.
Ако не ви притеснява да се обличате в животински костюм и да се разхождате спокойно така по улицата, то значи kigurumin модата е за вас, въпреки че в Япония тя трае само около година – в периода 2003-2004. Най-популярните костюми тогава били тези на Мечо Пух, Пикачу и Хамтаро.
Пънк субкултурата и модата
Някои твърдят, че мода и пънк не вървят ръка за ръка, даже са и оксиморон. Аз нито ще потвърдя, нито ще отрека. Заемам неутрална позиция. Ще кажа само, че уважавам хората със собствен стил на обличане, колкото и да се отличава от общоприетия. За това се изисква смелост и искрено се радвам като видя такива хора по улицата. Пънкарите си имат определен вид скандално облекло и аксесоари, които са запазена марка на пънка и за които ще си говорим днес.
Както може би се досещате, този стил на обличане идва от пънк музиката, която пък е олицетворение на бунта срещу общоприетите норми. Когато тази музика се появява за пръв път, феновете й са деца от семейства с ниски доходи. Ето защо и стилът на обличане включвал предимно стари дрехи. Но това не е всичко – дрехите преминавали и през допълнителна „обработка“ с ножици, за да изглеждат още по-атрактивно. През 70-те години такива обезобразени дрехи шокирали обществото. Що се отнася до обувките, те предимно са кубинки или кецове. Не е изключено връзките им да са разноцветни, за да привличат повече внимание.
Аксесоарите също играят важно роля за придобиване на цялостен пънк вид. Разпространен елемент е безопасната игла, която играе роля на обеца или пък на заместител на копче от риза. Нашийникът за куче с шипове също намира приложение не само сред пънкарите мъже, но и сред жените. Същото важи и за гривната с шипове, якетата, дънките, общо взето шиповете са навсякъде. Място в облеклото намират и синджирите, някои от които са увивани около врата и заключвани с катинар. Щом говорим за пънкари, пиарсингите няма как да не бъдат споменати – на уши, език, вежди и носове. Прическата също е шокираща. Най-известната в тези среди е така наречения мохок. Снимката горе добре показва какво точно е това.
Неотдавна шиповете се завърнаха на модната сцена, а днешните тинейджъри също обичат да носят различни връзки на кецовете си, така че някои елементи на пънк субкултурата намират приложение и извън нея.