В Париж

Пристигнах в Париж през втората половина на януари миналата година. Всички приятели ме съветваха, че не е това сезонът, че по това време на годината в Париж е дъждовно, по-добре да отида през пролетта, когато всичко цъфти и е различно. Но моя милост, като си науми нещо, никой не може да ме разубеди. И въпреки сезона беше прекрасно – неголямо количество туристи, възможност да разгледам музеите, без да чакам дълго по опашки и обкръжена от тълпи. Понякога валеше дъжд, но много слаб. Целият град беше все още в новогодишна украса. Първата вечер излязох на разходка в града и ме обзе почти детски възторг от окръжаващата ме красота – нощен Париж просто трябва да се види и усети, не може да се разкаже. Разбира се, с екскурзии посетих замъците на Лоара, Лувъра и Фонтенбло, Версай и Мулен Руж. Всичко беше много впечатляващо – имах чувството, че съм попаднал в роман на Дюма. Но Париж не е преди всичко забележителности. Аз се влюбих в атмосферата на този град, в неговия въздух и мирис. Отделих много време просто за разходки, снимах по улиците, пих кафе в малки симпатични кафенета, просто наблюдавах кипящия около мен парижки живот. И мога да кажа, че сърцето ми остана там, което значи, че някой ден пак ще се върна.

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *