Зодиите
Срещали ли сте хора, които постоянно следят хороскопите си, суеверни са и гледат всичко в живота им – от цветове, които обличат, бижута, дрехи и аромати да е съчетано според зодията.
Е, аз имам такава позната. Тя често ме изненадва с вманиачеността си на темата. Спомена ли, че съм се запознала с някого, първият й въпрос е „Коя зодия е?‟ Следват дълги разсъждения за развитието на отношенията ни и съвместимостта в характерите ни.
Моето лично мнение е, че не можеш да слагаш дадена личност в някакви рамки. Не отричам, че вярвам, че все пак между хората от еднакви зодии съществуват относителни сходства на характера. Например всички Деви, които познавам, са педантични до крайност – в един момент са мили, в следващия яхват метлата. Скорпионите са много разкрепостени, Стрелците до крайност наблюдателни и преми, Водолеите се отличават с нетипично мислене, Рибите – със затвореност и пр., но какво от това?!
Според мен цялостният характер на личността зависи от средата, в която човек е израснал, от обкръжението му, от възпитанието и начина на живот. Срещала съм общителни, открити и искрени Риби, любезни и внимателни в изказванията си Стрелци, Водолеи без капчица творческо мислене, освен как да скрият бирата от жена си, така че да не ги хване, че пият втора и т.н.
Аз мисля, че ежедневието ни не може да зависи от хороскопа на някои телевизионен или вестникарски астролог и смятам суеверието за излишно психическо обременяване. Човек трябва да се отпусне и изживява дните си без да търси символи и съвпадения. Така не само ще живее по-пълноценно, но и по-дълго, защото няма да се стресира, ако някъде пише „Днес общувайте с повишено внимание, защото ще се скарате с близък‟ Е, аз като внимавам да не се скарам, определено ще се и после ще го мисля цял ден. Ако не съм го прочела най-вероятно това изобщо няма да се случи, но дори и да се – изобщо няма да му обърна внимание…
Още готини книжки за децата от издателството на Светльо Кантарджиев
Ню Медиа Груп на издателя Светльо Кантарджиев продължава да пуска на пазара още предложения от поредицата „Детство мое“, на която аз съм нещо като абонат и купувам редовно книжки за моите деца. Сред последните допълнения октриваме чешка, английска и италианска народна приказка, „Старата къща“ на Андерсен и „Приказка за котката“ от Ръдиард Киплинг.
Децата четат все по-малко и затова сме виновни ние, възрастните, е казвал неведнъж г-н Кантарджиев. И аз мисля, че оправдания като липса на време и умора не могат да извинят отсъствието на родителското тяло, което първо въвежда малчуганите във вълшебния свят на приказките. Аз лично не бих си позволила да нямам време за най-важното ми – детето.
В една медия експерти в областта на детското развитие цитираха и други фактори, виновни за т.нар. „нечетящи деца“. Днес детето, което прекарва значителна част от свободното си време в четене на художствена или друг тип литература, често бива изолирано от връстниците си, за масата от които нормално е да играеш компютърни игри, а не да прелистваш книга. Такива малчугани често биват определяни като „книжни плъхове“ и „зубъри“.
И докато външните факори не зависят от родителите, то семейната среда е абсолютно и единствено тяхно дело, което само с няколко реда може да спечели още един буден, интелигентен и четящ гражданин на света.
Жена зад волана
По пътищата в България и по света все по-често се забелязват жени шофьори. Аз също съм притежател на шофьорска книжка от няколко години. Карам често и смея да твърдя, че мога да шофирам добре.
След като взех книжка ме беше страх да шофирам сама, но само първите няколко месеца. После постепенно свикнах и ставах все по-уверена. Да си призная, най- трудно ми беше да се науча да паркирам на заден ход. За да мога да свикна, ходих на подходящи места и тренирах задната скорост. В момента се чувствам по-сигурна в себе си на пътя. Освен в града карам и извън него и не се притеснявам.
Моето мнение е, че не книжката кара колата, а практиката. Има много хора, които имат книжки от дълги години, но не могат да карат добре. Това е така, защото сядат зад волана рядко. Когато на мен ми се случи да не шофирам по-дълъг период от време, се страхувам след това. Добре е, че това трае само минута-две, докато седна на седалката.
Общо взето шофирането ми доставя удоволствие, въпреки че понякога се изнервям. Много се дразня на шофьори, които не са колегиални на пътя и не се съобразяват с останалите участници в движението. Такива, които не подават мигач, изпреварват неправилно или правят други нарушения.
Въпреки мнението на повечето мъже, че жените са лоши шофьори, аз смятам, че не е така. Според мен жените са по- внимателни и старателни зад волана. Макар че има и изключения – всички сме гледали клипчета в Интернет за жени шофьори, нали ?
Ползи от консумацията на вода
Водата е най-консумираната напитка по целия свят. Особено през лятото е идеалния вариант, който засища жаждата ни. За разлика от другите напитки, утоляващи ни през горещините, тя не предизвиква пълнеене или други негативни последствия. Дори напротив, има много положителни реакции след употребата на водата.
Аз често спортувам и знам, че по време на тренировка трябва да пия много вода, за да хидратирам организма си. В противен случай дехидратирането води до умора, слабост и виене на свят. За целта по време на тренировки се зареждам с литър и половина минерална вода. Освен това пиейки вода ние се засищаме и така потискаме апетита си, което пък води до по-малка консумация на храна.
Водата за разлика от другите напитки не съдържа калории, но успешно замества калоричните напитки. По този начин може да свалим някое друго излишно килце. Поредния благодатен ефект от тази напитка е здрава и красива кожа. Колкото по-голяма е консумацията на вода, толкова по-блестяща става кожата ни.
Чрез водата организма се прочиства от вредните токсини. Това е и причината динята, която съдържа толкова вода да бъде много полезна. Може би има още много полезни ефекти от употребата на вода, за които аз не знам. Едно обаче е сигурно – тя е богатството на тези земя. А за мен лично е причина за красиво тяло, хубава коса и перфектно здраве.
Donate and support foster families
Foster care was integrated and popularized relatively recently in Bulgaria, but fortunately, it quickly develops – more and more people decide to become foster parents – which is a great tendency. Our country plans to close most of the institutions for abandoned children in the next years, and foster care is the only better substitute, because it stimulates development, rather than destroying it, as it often happens in the institutions.
Today, over 1600 children live in foster families in Bulgaria. Foster parents point that the biggest problems are the financial – the support money that the country grants (about 160euro), are not enough for the needs of the child. Many of the foster families today are living on charity, thanks to people with big hearts like Svetlio Kantardjiev and responsible companies like the telecom Mobiltel.
Another problem that foster parents pointed in a recently conducted survey, was the public opinion about foster care and parenting. The survey showed that Bulgarians are now informed about the possibility to become foster parents, but only 13% of people say that if they have the opportunity, would take care of a child from institutions.
Over 2000 children are abandoned every year, and currently there are over 6000 children in social institutions. I really hope that by plan we will manage to close all of them until 2018. And to huge extent that depends on us also – our donations and support.