25 начина да носиш шала си
Дойде ли есента е време да помислим за чудесните аксесоари към тоалета, какъвто например е шала. Как обаче ще го съчетаете с палтото, блузата или сакото си зависи изцяло от вас и от уменията, които притежавате. Моите не са никак оскъдни и гледам да разнообразявам облеклото си като импровизирам с различни възли с малки и по-големи шалчета в цветовете, които имам. А те не са много, но понякога не толкова шалът е важен, колко начинът, по който ще го поставиш около шията си.
Издирали съм едно от най-добрите влогърски предложения. Уенди определено води класацията ми, не само с 25-те начина, които ще ви покаже и то само за 5 минути, а и с забавните детайли във видеото й.
Турнирът на шампионките е охраняван не от кой да е, а от Боду Сод
Знаете ли кое ми действа вдъхновяващо? Това да държа тенис ракета и да се чувствам истински силна. С всеки успешен удар се надъхвам все повече и повече, гоня топката докрай, преценям ситуацията светкавично, няма време за губене, ето я и следващата топка… докато накрая не спечеля играта. В тениса са нужни бързи реакции, затова и ума ти трябва да е максимално концентриран. А победата ти носи нещо повече от удовлетворение – тя те прави шампион, кара те да се отличаваш, но и да искаш още от това опияняващо чувство да си пръв.
С интерес гледам по телевизията големите тенис турнири както за мъже, така и за жени. Нямаше как да пропусна Турнира на шампионките на WTA 2014, имайки предвид, че се проведе в България и то в огромната зала Арена Армеец. Този път обаче бях сред трибуните и успях за пръв път да видя как Цвети Пиронкова играе на живо. Усещането да си част от нещо голямо, нещо от световна класа е сензационно.
Охранители на събитието се оказаха Боду Сод – фирмата, на която и аз съм абонат вкъщи. Ползвам услугата им за видеонаблюдение и мога да проверявам камерите независимо къде се намирам, стига да имам достъп до Интернет. Досега не знаех, че осигуряват физическа охрана на мероприятия като горепосоченото спортно събитие. Освен това забелязах и техни автопатрули около Арена Армеец, така че мерките за сигурност бяха на шест. Нямах никакви притеснения за сигурността си с оглед на това, че хулиганските прояви на спортни мероприятия у нас не са рядкост. Щом Боду Сод са избрани да охраняват събитие от мащаба на Турнира на шампионките, това говори много за надеждността им в охранителния бранш.
Как се увековечава една безусловна любов
Днес се пренасяме в Индия и с това сигурно вече сте се сетили, че ще става дума за Тадж Махал – емблематичната бяла сграда, която всички разпознават от пръв поглед. На вид изглежда като дворец, но всъщност е гробница.
Какво точно се крие зад построяването на Тадж Махал вече няма да е енигма за вас. Историята започва с една смърт – тази на третата и любима съпругата на моголския император Шах Джахан. Той е имал няколко жени, тъй като в моголската империя се е изповядвал исляма. Но неговата избраница, спътница и голяма любов била една – тя се казвала Мумтаз Махал, персийска принцеса, и го следвала дори и на военните му походи. Смъртта й при раждане била голям шок за него. Ето така се появила идеята за Тадж Махал – мраморната гробница, олицетворяваща една безгранична любов. Наистина напомня на замък, излязъл от приказките.
Строежът отнел 21 години, но накрая се извисил грандиозния паметник, който познаваме днес. Всъщност това бил цял комплекс, който включвал гробницата (познатата ни бяла конструкция), джамия и нейния огледален образ, главна порта и градина с фонтан. Днес в гробницата почиват двамата главни герои на тази история – един до друг във вечността.
Вдъхновено от цветята
При цветята има такова голямо разнообразие от цветове и форми, че може да се изгубиш в тях, ако трябва да избереш букет за определен повод. Трябва да сме благодарни, че природата ни е дарила с такива деликатни и красиви растения. Мога цял ден да им се възхищавам. Когато видя букет от любимите ми цветя, бих могла да се пренеса на едно съвсем различно място, съзерцавайки го. Така ми действат на мен цветята.
Някога си мечтаех да работя в магазин за цветя, за да мога да им се любувам ежедневно и да ги комбинирам така, че да се получи нещо уникално. Бих вложила цялото си въображение в една направена от мен цветна аранжировка. Оттогава научих много за цветята и дори от време на време сама си правя букети за вкъщи. Отдава ми се с лекота.
Вярвам, че ако имаш цветя у дома си, те ще създадат една по-уютна атмосфера. Дори може да ти създадат добро настроение. Обичам да получавам букети от свежи цветя. Те са нещото, което може да сложи усмивка на лицето ми дори и в трудни дни – като на магия.
Чрез цветя могат да се изразят най-различни емоции. Затова те често присъстват при специални поводи като рождени дни, сватби, годишнини и дори погребения. Така е от векове наред. Един букет е чудесен начин да изненадаш някого дори и без повод. Женската част може би ще се съгласи, че един такъв на вид малък жест означава много.
Необятният свят на книгите
Да си призная, като растях, не бях от онези деца, които обичат да четат за удоволствие. Четох препоръчителната литература за училище и дотам. Да си играя с приятели беше далеч по-важно по онова време. Някои книги, като „Ана Каренина“ например, ми бяха интересни, но повечето не ми грабваха окото. Това се промени с годините и днес съм върл почитател на четенето под всякаква форма – на хартиен или електронен носител. Все пак обичам мирисът на хартия повече.
Това, което очаквам от една книга, е да предизвика някаква емоция у мен, дори не е задължително да ме разтърси, може просто да ме вкара в размисъл. Любимото ми чувство докато чета е очакването, незнанието какво ще се случи и нетърпението да разбереш. Любимите ми книги пък са онези, които ми се е искало никога да не свършват – индикатор за това колко добри са били. Хем нямам търпение да разбера края, хем не искам той да идва. След прочитането на такива ме обзема чувство на тъга. Винаги съм в търсене на ново четиво, което да ми повлияе по същия начин. Ако имате предложения, споделете ги.
Тук искам да отворя една скоба за книгите, по които се прави филм. Несъмнено книгата трябва да се прочете преди да се гледа филма. Това всеки би го потвърдил. Случвало ми се е докато чета книгата да си представям героите по един начин, а във филма да е съвсем различно и твърде далечно от книгата. Филмът не може да ти каже какво си мислят героите в определен момент, а в книгата това е добре обяснено, техните чувства в даден момент също са описани, така че не може да се подведеш.
Светът на книгите наистина е необятен. Навремето, когато е нямало телевизия, това е бил единственият начин за хората да се пренесат някъде далеч от действителността, да съпреживеят приключения, които в реалния живот никога няма да им се случат.