Наскоро, покрай племенницата ми, на която четох приказки, се сетих за моите любими от детството – Пепеляшка и Снежанка. Те са и героините, на които тогава исках да приличам, и то не само заради външната им красота, но и заради душевните им качества.  Е, разбира се и заради принцовете, които ги търсиха и спасяваха. Може би благодарение на тези приказки, аз все още търся своя принц, и разпознавам „жабоците“ още отдалеч :))

Приказките, които четох на племеницата ми, бяха от поредицата „Детство мое: Вълшебни приказки в картинки“ от издателството на Светльо Кантарджиев – Ню Медиа Груп. Илюстрациите им много ми харесаха и ми напомниха за моите стари книжки, които сигурно събират прах някъде в старата къща на баба ми на село.

Прочетох й „Скъсаните пантофки“ на Братя Грим, както и „Малкия Клаус и Големия Клаус“ на Андерсен. Точно тези две приказки или не съм чела като малка, или съм ги забравила, но поне и на мен ми беше интересно, а и много приятно. Децата са ангелски и невинни създания, и винаги изпитвам удоволствие да съм с тях и да им разказвам приакзки. По тази причина и неведнъж съм се замисляла дали да не изкарам и едно педагогическо образование, но засега това е в далечните ми планове.

Бих препоръчала и на вас детските книжки от издателството на Светльо Кантарджиев, добре е човек, от време на време, да си припомня детските години и вълнения, разказвайки вълшебни приказки на някой малчуган :)