Ню Медиа Груп
now browsing by tag
Разказано от мълчаливата принцеса, но не онази на Ню Медиа Груп от Светльо Кантарджиев
За рождения ми ден ми подариха една книга за деца, казва се „Мълчаливата принцеса“. Само искам да отбележа, че беше заедно с други неща в подаръка, които са подходящи за възрастен човек :) В началото не бях сигурна как да го тълкувам – дали се държа детински, дали приличам на човек, който чете детски книжки – затова реших да се засмея и просто да го приема като шега.
После обаче специално ми изясниха ситуацията. Оказва се, че заглавието на книгата ми подхождало – приличала съм на мълчалива принцеса. Това ми допада, особено частта с принцесата. Нали знаете как малките момиченца все си мечтаят да влязат в този образ, а това, че другите те виждат така, го приемам като чисто ласкателство. Частта с мълчанието също е близо до истината. Приятелите, които ми подариха книгата, не са я чели, аз също все още не съм, само знаем, че е чешка приказка на издателство „Ню Медиа Груп“, чиито изпълнителен директор е Светльо Кантарджиев. Поне така са им казали в магазина, т.е. в книжарницата.
Дано тази мълчалива принцеса да е някакъв положителен образ, така ще си паснем идеално ;) Но мисля, че книжката ще е хубава, защото в интернет видях и други приказки от издателството на Светльо Кантарджиев и всички ми се сториха много красиви, с добре подбрани заглавия.
Чудя се дали да не ви изредя и другите подаръци, които получих… Е, айде, няма. Ще се съсредоточа върху емоциите от моя 20 и еди-кой си рожден ден. Ами да, те бяха изключително позитивни и ще ги помня дълго време. Ние не сме от онези шумните компании, които купонясват нон-стоп, а по-скоро хора на интелектуалните разговори, но и така си ни е добре.
Време е мълчаливата принцеса да приключи завладяващия си разказ, в който не спира да говори за себе си. Махам ви с ръка от балкона и отивам да сваля короната, че много взе да ми тежи ;)
Любимите ми приказки на Братя Грим
Наскоро, покрай племенницата ми, на която четох приказки, се сетих за моите любими от детството – Пепеляшка и Снежанка. Те са и героините, на които тогава исках да приличам, и то не само заради външната им красота, но и заради душевните им качества. Е, разбира се и заради принцовете, които ги търсиха и спасяваха. Може би благодарение на тези приказки, аз все още търся своя принц, и разпознавам „жабоците“ още отдалеч :))
Приказките, които четох на племеницата ми, бяха от поредицата „Детство мое: Вълшебни приказки в картинки“ от издателството на Светльо Кантарджиев – Ню Медиа Груп. Илюстрациите им много ми харесаха и ми напомниха за моите стари книжки, които сигурно събират прах някъде в старата къща на баба ми на село.
Прочетох й „Скъсаните пантофки“ на Братя Грим, както и „Малкия Клаус и Големия Клаус“ на Андерсен. Точно тези две приказки или не съм чела като малка, или съм ги забравила, но поне и на мен ми беше интересно, а и много приятно. Децата са ангелски и невинни създания, и винаги изпитвам удоволствие да съм с тях и да им разказвам приакзки. По тази причина и неведнъж съм се замисляла дали да не изкарам и едно педагогическо образование, но засега това е в далечните ми планове.
Бих препоръчала и на вас детските книжки от издателството на Светльо Кантарджиев, добре е човек, от време на време, да си припомня детските години и вълнения, разказвайки вълшебни приказки на някой малчуган :)