Archives
now browsing by author
Суеверие или наивност
Вярвате ли в магии и в уроки? Връщате ли се назад, когато видите черна котка? Винаги съм била любопитна да разбера какво мислят хората за суеверията.
Аз не съм от най-суеверните, но понякога, когато имам важна среща или изпит, да си призная ставам екстремно суеверна. Но иначе, когато видя черна котка не се обръщам, честно казано, дори мнго ги харесвам. Моят много добър приятел, обаче види ли черна котка е способен дори и да бърза, да спре някъде за да изчака някой друг да пресече пътя, за да не се стовари проклятието върху него. Много ме забавлява, или дори заобикаля по най-различни улички, само и само да не мине през неговия път. Веднъж даже ми каза, че преди тръгне на път, а той доста често пътува из страната, не си изхвърлял боклука, защото баба му била казала, че не било на късмет. Честно понякога наистина много се смея на подобни „бабини дивотини“. Оказва се, че и доста известни личности също са суеверни. Валери Божинов например. Толкова се притеснил, че кариерата му спада рязко надолу, че прибегнал до услугите на врачка, защото си мислил, че му била направена черна магия. Носил дори амулети против уроки. Наскоро дори след като се раздели със своята половинка Биляна Дол, той поискал амулет за любов, за да може отново да се съберат. То пък взе, че наистина се събраха. Нека са щастливи заедно.
Много ми е любопитно да разбера, вие ползвали ли сте услугите на врачки, или правили ли сте някакви странни неща, за да не ви избяга късмета?
Рискове в пробната
Мъжете никога няма да разберат какви жертви правим ние жените в името на това да изглеждаме добре и да сме привлекателни за тях. А те само стават от сън, сресват се и са готови.
Преди дни попаднах на една изповед на една дама, която хем много ме разсмя, хем ме подразни на какво се подлагаме само и само да изглеждаме красиви. Може би доста от нас са изпадали в подобна ситуация, не точно толкова рискована, но с проблеми при купуването на тоалет за повод. Всички знаем, че колкото и да не ни се иска, тялото ни се променя. Няма как след като си родил едно дете да очакваш, че ще имаш онова тяло от тийнейджърските ти години и тук не става въпрос само за качени килограми, като цяло структурата на жената се променя и ние просто трябва да свикнем с тази мисъл и да се научим да се харесваме. Идва момент, в който ежедневието така те завихря, че изпадаш в ситуация като героинята от статията, за която ви разказах, в петък вечер, след работа да си търсиш тоалет за повод. Осънзавайки, че не си онзи размер от преди 10 години. Тъжно, но факт. Моята героиня с много усилия успява да намери рокля, намалена и що годе добра, все пак ще я сложи веднъж. Само, че продавачката я заблуждава и й дава доста по-малък размер, отколкото на нея й е нужен и при опита си да облече тоалета едва не се задушава. Представяте ли си, да се заклещиш в рокля? Доста неприятна ситуация, особено като осъзнаеш, че не си си епилирала краката, а бельото ти е като на бабичка. Честно казано доста се разсмях, защото потърпевшата беше извлякла целия хумор от ситуацията и драма почти нямаше, но като се замислиш е доста неприятно да се опитваш да влезеш в рокля, която е поне с два размера по-малка от твоя и да не можеш нито да я измушиш, нито да се вмъкнеш, започваш да се задушаваш и да се паникьосваш, на мен ми се е случвало веднъж подобно нещо, но се успокоих и успях да се измъкна без да спукам роклята по шевовете.
А вие преживявали ли сте подобна рискова и същевременно забавна ситуация?
Може ли да съществува приятелств между мъж и жена?
В детството, когато си играхме пред блока нямаше момичета или момчета, всички бяхме един отбор, едно цяо. Никога не сме се разделяли по полове. Тогава ни интересуваше само играта и нищо повече. По цял ден измисляхме игри, правихме щуротии и нямаше по-забавно място.
С времето обаче, когато започваме да навлизаме в по-зряла тийнейджърска възраст всичко се променя. Тогава противоположния пол започва да ни привлича и това, което е било едно време вече го няма. Започвахме да се срамуваме от момчетата, да ги гледаме с други очи, а не като другарчета. Имала съм много приятели момчета, аз си падах малко мъжкарана като малка, но в повечето случаи се е оказвало, че от едната страна винаги е имало друг вид симпатия, не просто приятелска. Замислих се дали е възможно да съществува истинско, безвъзвратно приятелство между противоположните полове. В моя скромен опит, фактите сочат- твърдо не. Все пак не мога да отговарям за всички хора на света, но смятам, че дори и да съществува приятелство, случаите са много редки. Имах един много близък приятел, с които си мислих, че имаме истинско приятелство, излизахме, споделяхме си най-различни тайни, той даже си имаше приятелки, аз като по-затворена започнах по-късно със срещите. Мислих си, че приятелството ни е непоклатимо, докато един ден той не ми призна, че всъщност винаги ме е харесвал и иска да сме не просто приятели. Мисля, че края на историята е очакван, вече не сме близки приятели, а просто познати. Жалко, но факт. След това, когато следвах, отново срещнах един добър приятел, бяхме колеги, съседи, приятели. Много се разбирахме, прекарвахме си страхотно времето заедно, той излизаше с момичета, аз си имах приятел, всичко беше наред. Мои приятелки винаги ми казваха, че това не е просто приятелство, че той има чувства към мен, аз разбира се не им повярвах. В крайна сметка той никога не ми сподели дали наистина има чувства към мен, но понякога действията му показваха именно това. След като моята връзка се задълбочи, той просто се отдръпна. Края на историята отново е „просто стари колеги“.
Моят житейски опит показва, че приятелство между двата пола не може да съществува. Ще ми бъде много интересно да ми споделите вашият опит и да се разбере- може или не може.
Мама е равно на сила
Няма по-специален човек от майката на този свят. Тя е единствената, която може да дари живот и в която могат да бият две сърца. Единствения човек, който може да прощава всичко и да преглъща всяка болка.
За нас жените майката играе ключова роля в изграждането ни като личностите. Въпрек, че е всенародно известно, че сме на тати момичетата, всъщност нашите майки са нашията еталон за подръжание. И до ден днешен аз нямам по-добър приятел и критик. Винаги ми дава обективно мнение и безценен съвет. В момента съм едно мини копие на майка ми и всъщност съм щастлива от този факт, защото тя ме направи такава каквато см, а честно да ви кажа, аз си се харесвам. Ние жените сме както надарени, със способността да даваме човешки живот. Интересно е как всъщност почти никой не обръща внимание на родилката, а цялото внимание е насочено към малкото чудо, което се е появило на бял свят. А тя има нужда от няколко окуражителни думи, защото трудностите и болките през които минава една бъдеща майка са неописуеми. В повечето случаи забравяме затова, защото жените са изключително силни, но имат нужда от подкрепа повече от всякога. Миля си, че така наречената следродилна депресия се появява именно от това, жените са изтощени и липсата на внимание и подкрепа ги кара да изпадат в подобни състояния, който могат да бъдат непредсказуеми. Все пак и майките са просто хора.
Затова не забравяйте за главния герой- майката. Не забравяйте какви саможертви е направила и през какви перипети е преминала. Не забравяйте да показвате внимание и загриженост за нея. Както казах, колкото и да е непоклатима и силна, все пак тя е просто човек. Обичайте я!
Видеонаблюдението и чувстваме ли се по-сигурни?
Случвало ли ви се е да преминавате нощно време през подлез и да се чувствате значително по-сигурни, когато видите, че има инсталирани камери за наблюдение? Същото е и в парковете – когато забележите, че има осигурено видеонаблюдение усещането за сигурност се засилва.
Може би само при мен е така, а може и да има и други хора, които чисто на психологическо ниво да изпитват по-голям комфорт и надеждност, когато преминават през места, охранявани посредством видеонаблюдение.
Дали си въобразявам или не – не знам, но е факт, че Столична община полага значителни усилия, за да обезпечи възможно най-много зони в града, чрез изграждането на видеонаблюдение.
Според информация, получена от медийното пространство, системата стартира през 2007-а година и включа видеонаблюдение на над 220 училища и детски заведения и над 130 публични площи общинска собственост, в това число пешеходни зони, подлези, градски градини, паркове, гробищни паркове, паметници, уязвими точки от инфраструктурата на Столична община, входно-изходни точки на столицата и др. Изградени са и 4 локални центъра за видеонаблюдение. За осигуряване на нормалното функциониране на системата се води дежурство 24 часа в денонощието, 7 дни в седмицата.
За да осигури финансиране на проектите за доизграждане и усъвършенстване на системата за видеонаблюдение и сигурност, Столична община разчита на средствата, отпуснати от Специализирания общински приватизационен фонд (СОПФ). Това е агенция, която се занимава с акумулирането на средства от приватизация. Управлението ѝ се осъществява от Съвет за управление, чийто председател е Орлин Алексиев – общински съветник за трети пореден мандат.
Със средства от Специализирания общински приватизационен фонд са финансирани много проекти за обезпечаване сигурността в града чрез развитие на системата за видеонаблюдение. За периода 2015-2019 година, 5, 1 млн. лева или общо 5,6% от финансиранията от СОПФ са предоставени по направление сигурност. От тях 2,5 млн. лева са усвоени за изграждане на система за видеонаблюдение в общинските детски градини и училища в София. Над 2,1 млн. лева са разходвани за организиране на видеонаблюдението на публични площи, съобщава Орлин Алексиев в интервю за новинарско издание.