пътуване
now browsing by tag
Кое е истински важното в живота?
Напоследък се замислям все по-често по тази тема и стигнах до заключението, че за да имаш един пълноценен живот, трябва да си наясно кой си всъщност, какво точно искаш и какво теб те прави щастлив. За всеки приоритетите ще са различни, днес аз ще ви разкрия моите, които може би по-скоро клонят към универсалното, но вие ще кажете, след като ги прочетете.
На първо място ще сложа подкрепата на семейството. Тук става въпрос за родителите, които съм стигнала до извода, че са единствените хора, които ще те обичат безрезервно, независимо какъв си. Тяхната помощ в труден момент е незаменима, тяхната любов никога не свършва и техните съвети трябва да се вземат предвид, защото след време разбираш, че са били прави. Те са тези, които са те отгледали и те познават по-добре, отколкото ти самият, дори и на теб да не ти изглежда така. Уважавай ги, те са безценен дар.
Без любов не се живее, затова тук слагам и половинката, с която ще извървиш целия си житейски път. Тя ще е с теб в може би най-трудните моменти, които ти предстоят, а именно да загубиш родителите си и да се научиш да живееш без тях. Ето защо човекът до теб трябва да ти е опора, както и ти на него. Освен това ви предстоят и много хубави моменти, които трябва да се постараете да станат незабравими.
Приятелите са другият важен фактор за пълноценен живот. Хората са създадени да търсят социални контакти, което значи, че ни е в природата да искаме да общуваме с околните. С някои от тях се разбираме по-добре и именно те се превръщат в наши верни приятели за цял живот. Удивително е как един разговор с тях може да ти оправи настроението за секунди и да започнеш да виждаш света отново в цветове, различни от черното.
Пътуванията също те зареждат с енергия, защото сменяш познатата обстановка с нещо ново и вълнуващо. С тях разчупваш рутината на ежедневието и в крайна сметка събираш сили за след като се върнеш на работа. И като казахме работа, тя също е един от факторите да се чувстваш щастлив – все пак там прекарваш делниците си и трябва да се чувстваш удобно и на място.
Така са подредени моите приоритети в живота и баланса между всички тях ме правят щастлив човек. А при вас как е?
Да ходим в чужбина за без пари
Е, не точно за без пари, но с ограничени средства. Какво правя аз в тези случаи? Ами, започвам да пестя няколко месеца предварително, заделям си по-малко за екскурзийката в чужбина. Винаги пътувам с приятели, много приятели. Това неминуемо намалява разходите на всички ни. Обикновено сме едни и същи хора и се знаем – такива с влечение към пътешествия надлъж и нашир по големия и необятен свят. Досега сме обиколили почти цяла Европа по този начин.
Предимствата да пътуваш с приятели са много. Първо, имаш си компания за цялото пътуване и, второ, разходите за квартира се разпределят между повече хора и така всички печелят. Ние винаги наемаме една цяла къща – колкото повече сме, толкова по-ниска цена плаща всеки от нас. За разлика от скъпите хотели в къщите под наем може сам да си готвиш, което е още един плюс. Намираме най-близкия супермаркет, зареждаме хладилника с храна и делим и тези разходи. Като ходим да обикаляме забележителности, често си правим сандвичи за по-евтино. Да се храниш навън и то в чужбина е доста скъпичко. Все пак веднъж може да си позволим да опитаме някакъв местен специалитет – това ми е любимата част. Повечето пъти са ми допадали.
Още един трик, който прилагаме, е да ходим off season – след като туристическият сезон вече е свършил. Тогава цените не са толкова надути. Популярните дестинация по време на пиковия сезон са и доста претъпкани.
И така – виждате, че е възможно да се пътува с малко пари, стига да имате верни приятели, с които да споделите разходите. Какво чакате? Хайде!
Има нещо в Италия…
Не е ли Италия най-романтичната страна? Една приятелка съвсем наскоро ми разказа за екскурзията й до Рим, на която бяха отишли с приятеля й. Било много хубаво, красиво и… романтично. Точно тази дума употреби.
Мисля, че Рим, Венеция, Флоренция и всички подобни италиански градове излъчват някаква силно привличаща сила особено у нас, жените. Честно казано нямам позната, която да не иска да посети Рим поне веднъж в живота си.
Другото, което ми прави впечатление е, че на много момичета им е интересно да учат италиански. Сещам се в тази връзка и за една книга, където главната героиня също много желаеше да се научи да говори италиански и в крайна сметка успя. Заглавието беше „Яж, моли се и обичай”.
Честно казано дори аз обмислям да се запиша на един курс по италиански за начинаещи от чиста доза любопитство. Въпреки че езикът се говори в една единствена страна в целия свят и не е много перспективен (ако се замислим реално), би ми било най-приятно да уча именно него. Не мога да го обясня, но всичко това ме кара да се мисля, че има нещо в Италия… нещо, което ни привлича към нея и то не е само пастата и пицата.
Влак или рейс?
Нека си го признаем. На всички ни се налага от време на време да пътуваме извън града и не винаги имаме кола или друг удобен транспорт, който да използваме. Затова реших да изложа кои са според мен ползите и недостатъците на другите два най-използвани начина за транспорт – с влак и рейс.
Основните недостатъците на влаковете са, че често закъсняват и са по-бавни. Не знаете до кого може да ви се наложи да се возите в купето, като съществува и хипотетичната възможност да ви заговори непознат, който да не разбира от намеци и откази за комуникация. Ако пътувате зимата, може да се окаже, че парното във вашия вагон не работи, а лятото – че някой прозорец не се отваря. Малко понамирисва и като цяло влаковете не славят като най-чистите и приветливи места на света.
Но! Нека сме откровени. Влаковете са по-удобни при дълги разстояния. Можете да стенете, да се разходите и разтъпчете спокойно. Там е по-удобно и за четене или гледане на филм, защото имате повече разстояние между седалките. А ако сте по-голяма компания, можете да си запазите цяло купе само за вас.
Рейсовете, от друга страна, са по-чисти, по-бързи и закъсняват или са извън график значително по-рядко.
Но! Са по-скъпи от влаковете и са по-неудобни, ако трябва да пътувате цяла нощ. Зависими са от трафика в градовете и шансът да претърпите ПТП не е за пренебрегване. Освен това нощем в рейсовете е тъмно и не можете да четете например, а само да си пуснете филм или да слушате музика, но дори за филм понякога се оказва, че пътят е достатъчно неравен и рейсът се друса. А ако ви става лошо по време на път, рейсът май не е най-удачният избор.
Така че и двата начина за предвижване имат своите плюсове и минуси. Избере този, който вас ви устройва повече.
Столицата на Куба – Хавана
Здравейте, приятели. Ето ме пак тук. Само че този път няма да ви разходя из места, където съм била, а където много ми се иска да отида. Куба ми е стара мечта. Първият ми досег с тази страна беше на един панаир в Пловдив, където напълних шепа от един чувал с кафява кубинска захар. След това до духа на този остров се докоснах, когато гледах филма на Вим Вендерс “Буена Виста Сошъл клъб” и Куба стана една моя мечта, която, надявам се, някой ден ще сбъдна. И тъй като на този етап не разполагам с информация от първа ръка, ще ви разкажа това, което съм чела и знам за столицата на Куба – Хавана.
Хавана – удивителна и непредсказуема. Тук ще намерите смесица от архитектурни стилове – от колониални постройки до социалистически здания. В Хавана никога не разрушават старите сгради, за да построят новите.
Старият град е историческият център на Хавана – там ще видите домове в колониален стил. На Плаза дел Армас, или Площада на оръжията, който съществува от основаването на града през 1519 г., ще видите прекрасен ансамбъл, част от испанската колониална архитектура.
Разходете се и по знаменитата крайбрежна алея Малекон – в дни на карнавал тук се събират тълпи от хора, който се движат в ритъма на салсата. Крайбрежната алея е дълга три километра и достига до района Мирамар – квартал на посолства и вили. Между Мирамар и Центъра е разположен Ведадо, който е съвременният бизнес център на Хавана – тук са офисите на големите компании, както и най-известните хотели, като “Национал де Куба”. През 30-те години тук са отсядали много известни личности, а мафиоти си устройвали грандиозни празненства.
В южната част на града е Площадът на революцията, където се намира огромният паметник на Хосе Марти, няма как и да не забележите сградата на Министерството на вътрешните работи с огромния портрет на Че Гевара. На десет минути път е огромното гробище “Сементерио дел Колон”, което съществува още от 1872 г. и благодарение на грандиозния си портал, множеството мраморни мавзолеи и статуи е считано за едно от най-интересните и красиви гробища в цял свят. То за гробище да се каже, че е красиво, звучи малко нелепо.
Източно града е имението “Финка Вигия”, където е бил домът на Ърнест Хемингуей от 1940 до 1961 г., сега музей. Иначе при пътуванията си до Куба през 30-те години, Хемингуей винаги е отсядал в стая 511 в хотел “Амбос Мундос”, сега стаята е реставрирана и отворена за посетители.
Булевардът “Прадо” от стотици години е най-важният централен булевард в Хавана – в центъра му има каменни пейки, където може да отдъхнете.
Успоредно на “Прадо” е разположен кварталът на музеите – Националния музей на изкуствата, Музея на революцията, който се помещава в прекрасните зали на бившия президентски дворец, Националния музей на музиката.
Мисля, че успях в общи линии да ви запозная с туристическите забележителности на Хавана. Но очарованието на тази страна е в духа и настроението, което носят нейните жители. А това засега не мога да ви предам. Пожелавам ви да го усетите лично, пожелавам го и на себе си. И накрая един виц по темата. Подарили костенурка за рождения ден на Фидел Кастро.
– А колко години живеят? – попитал той.
– 300 – му отговорили.
– Ех, винаги е така, тъкмо свикнеш с животното, и то умира! :)