Кое е истински важното в живота?
Напоследък се замислям все по-често по тази тема и стигнах до заключението, че за да имаш един пълноценен живот, трябва да си наясно кой си всъщност, какво точно искаш и какво теб те прави щастлив. За всеки приоритетите ще са различни, днес аз ще ви разкрия моите, които може би по-скоро клонят към универсалното, но вие ще кажете, след като ги прочетете.
На първо място ще сложа подкрепата на семейството. Тук става въпрос за родителите, които съм стигнала до извода, че са единствените хора, които ще те обичат безрезервно, независимо какъв си. Тяхната помощ в труден момент е незаменима, тяхната любов никога не свършва и техните съвети трябва да се вземат предвид, защото след време разбираш, че са били прави. Те са тези, които са те отгледали и те познават по-добре, отколкото ти самият, дори и на теб да не ти изглежда така. Уважавай ги, те са безценен дар.
Без любов не се живее, затова тук слагам и половинката, с която ще извървиш целия си житейски път. Тя ще е с теб в може би най-трудните моменти, които ти предстоят, а именно да загубиш родителите си и да се научиш да живееш без тях. Ето защо човекът до теб трябва да ти е опора, както и ти на него. Освен това ви предстоят и много хубави моменти, които трябва да се постараете да станат незабравими.
Приятелите са другият важен фактор за пълноценен живот. Хората са създадени да търсят социални контакти, което значи, че ни е в природата да искаме да общуваме с околните. С някои от тях се разбираме по-добре и именно те се превръщат в наши верни приятели за цял живот. Удивително е как един разговор с тях може да ти оправи настроението за секунди и да започнеш да виждаш света отново в цветове, различни от черното.
Пътуванията също те зареждат с енергия, защото сменяш познатата обстановка с нещо ново и вълнуващо. С тях разчупваш рутината на ежедневието и в крайна сметка събираш сили за след като се върнеш на работа. И като казахме работа, тя също е един от факторите да се чувстваш щастлив – все пак там прекарваш делниците си и трябва да се чувстваш удобно и на място.
Така са подредени моите приоритети в живота и баланса между всички тях ме правят щастлив човек. А при вас как е?
Бъдещето на модата
Модата и новите технологии вървят ръка за ръка, като започнем от продажбата на дрехи онлайн, гледането на седмицата на модата в реално време в YouTube, профилите на модните икони в социалните мрежи и т.н. Докато преди висшата мода беше резервирана само за избрани хора, сега обикновеният човек също има достъп до нея.
Както казва Коко Роша, днес моделите имат глас благодарение на Twitter, Instagram, G+ и останалите социални медии и хората могат да го чуят. Новите модни марки, които нямат достатъчно голям бюджет, могат да си направят сайт, откъдето да продават дрехите си, а когато популяризират достатъчно бранда си, могат да си позволят да отворят и физически магазини.
Чрез 3D принтерите най-ярко си личи обаче внедряването на нови технологии в модата. Идеята за рокля, която се самопочиства на мен лично много ми допада или пък такава, изваяна от принтера точно по твоето тяло. Задължителни изгледайте видеото докрай. It’s kind of mind-blowing.
Приятел за бизнес партньор?
Считам себе си за креативен човек, отворен към света и към различното и гледам да се заобикалям също с такива хора. Харесвам приятелите си много, но ако трябва да правим общ бизнес заедно, мисля, че хармонията между нас ще се разруши и бизнес партньорството няма да потръгне.
Чувала съм как бизнеси, създадени от приятели, се провалят, обаче приятелствата, завързани на работното място, могат да се превърнат в нещо много трайно и стабилно. Възможно е съвместното бизнес начинание да разруши и самата дружба. Нали знаете, че когато са замесени пари, нещата придобиват един съвсем различен вид?
Не е изключено единият от партньорите да не влага цялото си старание, докато другият поемата цялата тежест на бизнеса. Така вторият прави всичко възможно нещата да потръгнат, а първият само бере вече узрелите плодове от труда на приятеля си. Да кажем, че вие сте този, който работи много, и отначало намирате оправдания на бизнес партньора си, защото ви е приятел, обаче с времето това започва да ви тежи и се стига до конфликт. Имайте предвид , че в една сериозна фирма никой не би търпял лентяйство.
Рано или късно ще възникне въпросът кой ще е шефът. Той може да не е зададен гласно, но този с по-властен характер ще иска да доминира и да налага своето виждане на нещата. Така от равни в приятелството ви ще се превърнете в шеф и подчинен, а такова разместване в отношенията помежду ви може да не ви удовлетворява особено ако вие сте на по-ниското стъпало.
И все пак допускам, че нещата може да се получат, но само ако има хармония, разбирателство и готовност за компромиси между вас. Всички трябва еднакво да се стараят бизнесът да потръгне и да дадат всичко от себе си това да стане по-бързо. Също така трябва да се чувствате като равноправни партньори и взаимно да зачитате идеите си, които да подлагате на обсъждане, преди да вземете окончателно решение.
Сезонът на сватбите започна
Пролетта и лятото са сезони, резервирани за сватби. Отвсякъде бипкат коли, украсени с балони и цветя, подават се младоженци и булки – събитие голямо. На една сватба по правило роклята на булката заема централно място, както и самата тя. Младоженецът остава някак на заден план, но в днешния пост няма да е така, ще си говорим именно за него.
Отминаха дните, в които той избираше класически черен костюм за сватбата си. Сега мъжете са станали много по придирчиви на тема облеклото си и отношение от типа „каквото и да е“ остава в миналото. В големия ден мъжът трябва да изглежда изтупан и в хармония с булката. Смокинг или костюм, вратовръзка или папионка? Оттам се започва, а после се продължава към избора на цветове.
Неведнъж съм виждала как вратовръзката на младоженеца съвпада с коланчето около кръста на булката, но нещата вече далеч не са толкова прости. Избягвайки от традиционния костюм или смокинг в черно или сиво, се стига до бежово, маслинено зелено, светло или тъмно синьо, или какъвто друг цвят си хареса младоженецът. Вече няма табута, което на мен лично ми допада, защото обичам да виждам различни стилове на обличане не само по сватби, но и на улицата.
Цветовете в мъжките костюми вече са далеч от консервативното, настъпва революция в мъжката мода и прически. Мъжете искат да изглеждат добре, поддържат се, носят ярки цветове, а розовото вече не е само за жени. Светът тенденциозно се мести към широкоскроеност и разкрепостеност, а това се отразява на всички аспекти от живота и най-вече в модата.
Разказано от мълчаливата принцеса, но не онази на Ню Медиа Груп от Светльо Кантарджиев
За рождения ми ден ми подариха една книга за деца, казва се „Мълчаливата принцеса“. Само искам да отбележа, че беше заедно с други неща в подаръка, които са подходящи за възрастен човек :) В началото не бях сигурна как да го тълкувам – дали се държа детински, дали приличам на човек, който чете детски книжки – затова реших да се засмея и просто да го приема като шега.
После обаче специално ми изясниха ситуацията. Оказва се, че заглавието на книгата ми подхождало – приличала съм на мълчалива принцеса. Това ми допада, особено частта с принцесата. Нали знаете как малките момиченца все си мечтаят да влязат в този образ, а това, че другите те виждат така, го приемам като чисто ласкателство. Частта с мълчанието също е близо до истината. Приятелите, които ми подариха книгата, не са я чели, аз също все още не съм, само знаем, че е чешка приказка на издателство „Ню Медиа Груп“, чиито изпълнителен директор е Светльо Кантарджиев. Поне така са им казали в магазина, т.е. в книжарницата.
Дано тази мълчалива принцеса да е някакъв положителен образ, така ще си паснем идеално ;) Но мисля, че книжката ще е хубава, защото в интернет видях и други приказки от издателството на Светльо Кантарджиев и всички ми се сториха много красиви, с добре подбрани заглавия.
Чудя се дали да не ви изредя и другите подаръци, които получих… Е, айде, няма. Ще се съсредоточа върху емоциите от моя 20 и еди-кой си рожден ден. Ами да, те бяха изключително позитивни и ще ги помня дълго време. Ние не сме от онези шумните компании, които купонясват нон-стоп, а по-скоро хора на интелектуалните разговори, но и така си ни е добре.
Време е мълчаливата принцеса да приключи завладяващия си разказ, в който не спира да говори за себе си. Махам ви с ръка от балкона и отивам да сваля короната, че много взе да ми тежи ;)