Разсъждения от реалния живот
Днес няма да си говорим за конкретна случка, а как това, което ти се случва, влияе на личния ти опит, които нито една прочетена книга или чута история не може да замени. Убедила съм се в това многократно. Това, което си мислиш, че ще направиш в дадена ситуация и това, което всъщност правиш, са две различни неща. Аз съм попадала и в ситуации, в които моите прогнози, базирани на лични разсъждения, са се разминавали с това, което в действителност се случва именно защото са ми липсвали наблюдения над подобна ситуацията от първа ръка в минал период.
Ако приложим същата логика в бизнеса, то това, което знаеш на теория, е нищо, ако не е подкрепено с практика. Ето защо като излезеш от университета, не ставаш автоматически експерт, трябва ти опит. А и в днешно време достъпът до информация е неограничен, което значи, че всеки може да седне и да прочете всякакви книги и статии в дадена област, но това не го прави специалист в нея, докато не натрупа личен опит. Имайки го, думите му ще звучат по-достоверно в очите на останалите.
Ако трябва още малко да развия темата, мога да кажа, че на работното място уважение и най-вече авторитет се печелят с натрупан опит. Нямате ли го, на вас няма да гледат на сериозно и думата ви ще стои като глас в пустиня. Нека дам един пример: имаме двама служители, които дават едно и също предложение на мениджъра на компания; първият е нов във фирмата, но се ползва с авторитет, защото има дългогодишен опит в сферата; вторият работи там от 1г., започнал е като току-що завършил студент без опит. На кое предложение мислите, че ще се обърне по-голямо внимание?
5 от 5 звездички за условията за работа в Хепи
Спонтанността в живота винаги ме е изненадвала. Той не е като онези филми, в които знаеш какво ще се случи. Животът е непредвидим и понякога ти поднася неочаквани изненади. Те, смея да твърдя, са най-сладки точно защото не са планирани и нагласени.
За да ви потопя в днешната история, първо трябва да ви разкажа предисторията, която датира много отдавна. В детската градина имах една най-добра приятелка, вършихме много пакости заедно и бяхме неразделни. Когато станахме на 16, нейното семейство замина за Германия и трябваше да се разделим. Писахме си писма известно време и получаването на такова от нея беше голямо събитие. С времето обаче се отчуждихме, знаете как е в живота, а и тогава нямаше Фейсбук.
Често се питах какво ли е станало с нея, докато един ден не се сблъскахме на улицата съвсем случайно. Веднага я познах и не мога да ви опиша какви топли чувства нахлуха в мен тогава. Седнахме да си говорим за изминалите години и наваксахме всичко пропуснато в един много дълъг разговор.
Тя се беше върнала в България преди 4 години сама, без техните. Много от вас сигурно се чудят защо. Ами любовта не пита – ето защо. На този фронт нещата й се развиваха добре. В Германия е работила основно като сервитьорка, затова и като се е върнала, първо се е насочила натам. Преди 3 години и половина е започнала работа в ресторанти Хепи, сигурно благодарение на нейната строга немска дисциплина ;) До ден днешен си работи там поради простата причина, че е доволна от всичко – не само от заплащането, но и от социалния пакет, гъвкавото работно време и усещането, че работодателя го е грижа.
Разказа ми и за една бонус програма за лоялни служители на Happy, работещи там над една година – ако искаш да израстваш в компанията, тя е готова да инвестира в теб, предоставяйки ти по-добри социални придобивки и възможност да ходиш на външни обучения. Колкото по-дълго работите в Хепи, толкова по-голямо става и заплащането, което е доста над това на обикновена сервитьорка, която не работи във верига ресторанти с ясно установени стандарти. Кой да предположи, че Хепи са дръпнали толкова напред?
Като заключение мога да добавя, че тази случайна среща възобнови приятелството ни и сега то е по-здраво от всякога. Запомнете, че когато човек е обичан, доволен от работата си и от живота като цяло, той не само че излъчва позитивизъм, но и го привлича към себе си. Дали пък срещата ни не се дължи на това? :)
Кое е истински важното в живота?
Напоследък се замислям все по-често по тази тема и стигнах до заключението, че за да имаш един пълноценен живот, трябва да си наясно кой си всъщност, какво точно искаш и какво теб те прави щастлив. За всеки приоритетите ще са различни, днес аз ще ви разкрия моите, които може би по-скоро клонят към универсалното, но вие ще кажете, след като ги прочетете.
На първо място ще сложа подкрепата на семейството. Тук става въпрос за родителите, които съм стигнала до извода, че са единствените хора, които ще те обичат безрезервно, независимо какъв си. Тяхната помощ в труден момент е незаменима, тяхната любов никога не свършва и техните съвети трябва да се вземат предвид, защото след време разбираш, че са били прави. Те са тези, които са те отгледали и те познават по-добре, отколкото ти самият, дори и на теб да не ти изглежда така. Уважавай ги, те са безценен дар.
Без любов не се живее, затова тук слагам и половинката, с която ще извървиш целия си житейски път. Тя ще е с теб в може би най-трудните моменти, които ти предстоят, а именно да загубиш родителите си и да се научиш да живееш без тях. Ето защо човекът до теб трябва да ти е опора, както и ти на него. Освен това ви предстоят и много хубави моменти, които трябва да се постараете да станат незабравими.
Приятелите са другият важен фактор за пълноценен живот. Хората са създадени да търсят социални контакти, което значи, че ни е в природата да искаме да общуваме с околните. С някои от тях се разбираме по-добре и именно те се превръщат в наши верни приятели за цял живот. Удивително е как един разговор с тях може да ти оправи настроението за секунди и да започнеш да виждаш света отново в цветове, различни от черното.
Пътуванията също те зареждат с енергия, защото сменяш познатата обстановка с нещо ново и вълнуващо. С тях разчупваш рутината на ежедневието и в крайна сметка събираш сили за след като се върнеш на работа. И като казахме работа, тя също е един от факторите да се чувстваш щастлив – все пак там прекарваш делниците си и трябва да се чувстваш удобно и на място.
Така са подредени моите приоритети в живота и баланса между всички тях ме правят щастлив човек. А при вас как е?
Бъдещето на модата
Модата и новите технологии вървят ръка за ръка, като започнем от продажбата на дрехи онлайн, гледането на седмицата на модата в реално време в YouTube, профилите на модните икони в социалните мрежи и т.н. Докато преди висшата мода беше резервирана само за избрани хора, сега обикновеният човек също има достъп до нея.
Както казва Коко Роша, днес моделите имат глас благодарение на Twitter, Instagram, G+ и останалите социални медии и хората могат да го чуят. Новите модни марки, които нямат достатъчно голям бюджет, могат да си направят сайт, откъдето да продават дрехите си, а когато популяризират достатъчно бранда си, могат да си позволят да отворят и физически магазини.
Чрез 3D принтерите най-ярко си личи обаче внедряването на нови технологии в модата. Идеята за рокля, която се самопочиства на мен лично много ми допада или пък такава, изваяна от принтера точно по твоето тяло. Задължителни изгледайте видеото докрай. It’s kind of mind-blowing.
Приятел за бизнес партньор?
Считам себе си за креативен човек, отворен към света и към различното и гледам да се заобикалям също с такива хора. Харесвам приятелите си много, но ако трябва да правим общ бизнес заедно, мисля, че хармонията между нас ще се разруши и бизнес партньорството няма да потръгне.
Чувала съм как бизнеси, създадени от приятели, се провалят, обаче приятелствата, завързани на работното място, могат да се превърнат в нещо много трайно и стабилно. Възможно е съвместното бизнес начинание да разруши и самата дружба. Нали знаете, че когато са замесени пари, нещата придобиват един съвсем различен вид?
Не е изключено единият от партньорите да не влага цялото си старание, докато другият поемата цялата тежест на бизнеса. Така вторият прави всичко възможно нещата да потръгнат, а първият само бере вече узрелите плодове от труда на приятеля си. Да кажем, че вие сте този, който работи много, и отначало намирате оправдания на бизнес партньора си, защото ви е приятел, обаче с времето това започва да ви тежи и се стига до конфликт. Имайте предвид , че в една сериозна фирма никой не би търпял лентяйство.
Рано или късно ще възникне въпросът кой ще е шефът. Той може да не е зададен гласно, но този с по-властен характер ще иска да доминира и да налага своето виждане на нещата. Така от равни в приятелството ви ще се превърнете в шеф и подчинен, а такова разместване в отношенията помежду ви може да не ви удовлетворява особено ако вие сте на по-ниското стъпало.
И все пак допускам, че нещата може да се получат, но само ако има хармония, разбирателство и готовност за компромиси между вас. Всички трябва еднакво да се стараят бизнесът да потръгне и да дадат всичко от себе си това да стане по-бързо. Също така трябва да се чувствате като равноправни партньори и взаимно да зачитате идеите си, които да подлагате на обсъждане, преди да вземете окончателно решение.