Carpe diem или грабни момента
Carpe diem. Едва ли има някой, който да не е срещал поне веднъж през живота си този израз. Особено ако е гледал филма „Обществото на мъртвите поети“, където фразата си е почти главен герой. Знаете ли обаче какво означава и откъде произлиза? И по-важното – приемате ли посланието за своя житейска максима?
Нека започнем с основното. Carpe diem е латински израз и се превежда като Живей днес или Грабни момента. За първи път се споменава в поема на римския поет Хораций, който използва израза със значението, с което го познаваме и днес.
Мотото е особено актуално в нашето съвремие, като се използва за надписване на картички, пожелания, наименования на песни и какво ли още не. То ни напомня да се наслаждаваме на живота всеки ден, да грабнем момента и да го изживеем с цялата си същност, сякаш няма да има утре.
Посланието е толкова просто и в същото време толкова силно, че популярността на латинската поговорка се разраства все повече през годините.
Благодарение на тази глобализация и лесното ѝ запомняне, тя дори намира все повече последователи. Особено днес, когато ежедневието ни е толкова динамично и напрегнато, често се стига до състояние на burnout. Поради тази причина е необходимо да си припомняме, че животът е пълен с изненади и трябва да му се наслаждаваме всеки ден. Ние сме свикнали с дългосрочното планиране и се опитваме да запазим баланса в живота си в дългосрочен план, но правейки това, често забравяме да оценим самия ден.
А Carpe diem означава наслада и радост от живота. Изразът поставя фокус върху нашето щастие и лично за мен – вдъхновява и дарява надежда. Защото колкото и лош ден да сме имали, винаги има нещо положително, за което да се „хванем“, да го сграбчим и изживеем до последната секунда.
Променливата величина на приятелството (Част 2)
В предния материал започнах темата за приятелството и как то се изменя с възрастта. Разказах ви за първите наченки на приятелски взаимоотношения при децата, а сега нека обърнем внимание на това как момичетата приемат приятелството и какво е то за момчетата.
Момичетата си поверяват всичко една на друга и често най-добрата приятелка играе ключова роля в живота, измествайки понякога дори семейството. Такива приятелства в тийнейджърските години обаче могат да бъдат и лесно разрушими, особено ако изведнъж се появи друга „най-добра приятелка“.
При момчетата нещата са по-прости. Ако най-добрият им приятел не е на разположение, те нямат проблем да излязат с друг приятел.
Начинът, по който мъжете и жените създават и възприемат своите приятелства, често не се променя дори в зряла възраст. Докато мъжете обикновено имат само един близък приятел и са по-склонни да поддържат множество познанства, за жените сам най-добрата приятелка е от съществено значение.
Психолозите са установили, че жените са по-склонни да се доверят на приятелите си и да обсъждат с тях интимни въпроси. Мъжете, от друга страна, често разкриват по-малко за себе си и предпочитат да пазят личните въпроси за себе си.
Множество изследвания на специалисти сочат, че приятелствата придават на живота смисъл. Чувството, че не си сам на света, помага да се справиш с ежедневието, не само в трудни моменти.
Също така чувството да играеш важна роля за друг човек е особено приятно. Не на последно място, приятелите помагат при взимането на трудни решения и е хубаво да знаеш, че винаги има поне един човек, на когото можеш да се довериш.
Променливата величина на приятелството (Част 1)
Че приятелството е душа в две тела, го е казал още Аристотел. Съгласни сте, нали? Всеки от нас има най-добър приятел, който ни подкрепя, разбира, съветва и не съди. Всъщност копнежът за приятели изглежда е толкова стар, колкото и самото човечество. Психолози и социолози се занимават широко с темата за приятелството и вярват, че тези, които имат приятели, живеят по-щастливо.
С времето обаче приятелствата от детство се променят. Например не е гаранция, че най-добрият ни приятел от деството, ще остане такъв и в тийнейджърските ни години или в зряла възраст. Нека заедно разберем защо.
Първите приятелства се създават около тригодишна възраст. Такива отношения обаче често нямат много общо с това, което възрастните разбират под приятелство. Това е така, защото малките деца още не са се научили да правят компромиси, да изпитват емпатия и са свикнали да бъдат център на внимание.
Продължителността на най-ранните приятелствата също се различава от взаимоотношенията при по-големите деца. Тъй като 2-3-годишните все още не са в състояние да оставят настрана собствените си нужди, може да се случи „приятелството“ да продължи само един следобед на люлките в парка.
Докато разговорите играят важна роля в приятелствата на юноши и възрастни, децата избират други начини да „влязат в разговор“ помежду си. Те споделят или разменят закуската си, защитават се взаимно от други деца. Независимо от това, тези приятелства често са просто удобни за децата – например, за да не им се налага да играят сами.
Разбира се, с напредването на възрастта се променят и взаимоотношенията, а приятелството започва да се изгражда чрез взаимно доверие и споделеност.
Високите токчета – жестока красота
Без съмнение обувките на високи токчета са символ на женственост. Те ни правят по-елегантни, по-привлекателни и допринасят за по-атрактивната ни визия. Разбира се, ефектът се постига ако знаем как правилно да изберем подходящите за нас.
Вярвам в любовта от пръв поглед … към обувките. Много често обаче тя се оказва несподелена и като всяка такава те кара да страдаш. Какво имам предвид ли? Например виждаш в магазина перфектния чифт обувки и сякаш времето спира. Само ти и те – мечтаните, нови, красиви, стоят горди с високите си токове и те чакат. Не устояваш на изкушението. Взимаш ги, прибираш се вкъщи по детски щастлива, пробваш ги пак, разхождаш ги из стаите. Всичко е идеално, нереално чак. Не можеш да повярваш, че ги намери точно преди фирменото парти и вече си представяш как ще събереш в точка (или в ток) очите на колежките си.
Настъпва и дългоочакваният ден – на тяхната премиера. Обуваш ги, отиваш на празника, чувстваш се страхотно, но … само първия час. С всяка изминала минута усещаш буквално какво значи, че красотата изисква жертви. А в случая жертвите са краката ти. Високите токчета вече са пирони в ходилата ти, а красивата кожа ги стяга като в менгеме. И разбираш, че просто не сте едни за други. Тъжно, но факт.
Припознахте ли се в този пример? Сигурна съм, че всяка от нас има поне една подобна история, попадайки на неподходящите обувки, залъгвайки се по външния им вид. Ето защо аз предпочитам кецове и маратонки. Да, не са точно най-женските обувки, но пък са най-удобните. И понякога това е за предпочитане.
Молитвата – кога, къде и защо?
Днес в блога си искам да ви споделя една изключително лична информация. Вече събрах смелост, сигурност и доза непукизъм и затова реших да дам гласност на темата молитва.
Знам, че повечето от вас свързват изказването на определена молитва с религията. Други пък я обвързват със сила и чудо при извънредно тежка ситуация. Общо взето никой не се моли просто ей така, а трябва да има конкретна причина. Е, аз не съм от този тип хора и когато съм благодарна, тъжна, радостна или съм в нормално състояние, аз се моля. Причината е, че просто искам да съм наясно със себе си, а по този начин усещам най-силна връзка с вътрешността си. Предполагам, че всеки от нас си има свои начини за това.
Не си представяйте, че посещавам някой конкретен храм или чета духовна литература. Напротив – всеки път щом искам да изкажа моите молебствени слова, аз го правя на уединено място в конкретен момент. Случвало се е това да е в офиса, когато съм сама в стаята, вечер в леглото преди да заспя, в банят или просто пътувайки в автобуса.
Целият процес по изказване на моята молитва е много прост. Винаги започват „ Господи Боже мой, татко вседържителю, ти който си твореца на небето и земята“. След това продължавам с конкретните мои думи относно това, за което искам да се изясня. При възникване на проблем, когато съм на кръстопът и не знам накъде да продължа, при изпитване на екстремна радост от случило се събитие или да благодаря, че съм здрава, че съм тук и сега – тема мога да си намеря винаги.
Според мен силата на молитвата е в искреността на нашите собствени думи. Всеки един от нас може се обърне към Бог, Вселената, Слънцето или каквото е висше за него самия и да отправи словото си. По този начин разсъждаваме, мислим и се научаваме да бъдем адекватни спрямо ситуациите в живота ни.