Аху, иху и после тихо!

Заглавието на днешната ми статия е в голяма степен хумористична, но всъщност много вярна. Тя е обвързана с разходите, които имахме покрай коледните и новогодишните празници. Капитализмът и консуматорството така са ни вклещили в безмилостната си хватка, че е трудно да се отървем от безмилостната им хватка.

Проблемът е, че по това време на годината си разменяме подаръци по задължение. А самите празници са се превърнали по-скоро в индустрия, отколкото в ценност, която хората да съхраняват и да пазят.

Смисълът на Коледа е да прекараш известно време със семейството си. Да се сгушиш в топлата им прегръдка и да се насладиш на компанията им. Да си разказвате истории за миналото, приятни и весели спомени и да създавате нови такива, които ще разказвате бъдещите години.

Материалните неща не би трябвало да са важни. Но така са се наложили, че хората ги купуват само и само да не разочароват хората, на които държат.

Най-трудно е за семействата, които не разполагат с особена материална възможност. Тогава празниците се превръщат в особено тъжен момент, защото напомнят с всичка сила за това, което нямаш и това, което не можеш да осигуриш на близките си и децата си.

Да не говорим за празнуването на Нова година. Някои хора вярват, че както им тръгне годината, така ще продължи цялата. И може би са прави, но това не означава, че трябва да се изхвърляме със сумите, които ще отделим за едно празненство… Е…, всеки сам избира, разбира се. Но е факт, че след бурните харчове декември и началото на януари, следват няколко дълги месеца на пост и молитва.

Дерзайте!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *