Написах в профила си във Facebook: „Надявам се в понеделник да не вали.“ Звучи безобидно, почти наивно. Истината е, че вътрешно се молех да не вали, защото съм сигурна, че ако завали, ще се разстроя. Звучи нелепо, нали? Да се разстройвам заради дъжд.
Всъщност, не става дума за дъжда. Дъждът е просто повод. Истинският проблем е, че не обичам да ми нарушават плановете. Обичам да съм подготвена, да знам какво следва. И ако нещо се промени в последния момент, се чувствам изгубена и ядосана. И да, звучи дребнаво.
Но е истина. И си признавам. Защото с годините разбрах, че да се преструваш, че всичко ти е безнаказано и че контролираш ситуацията, не е нито честно, нито полезно. Понякога просто трябва да си кажеш: „Да, дразня се, че вали, защото днес ми се ходеше на разходка.“
И знаеш ли какво? След като написах това във Facebook, дъждът изобщо не ме ядоса. Напротив. Усмихнах се, направих си чай и си пуснах филм. Защото вече бях приела, че плановете ми са се променили. И че това е напълно нормално. Понякога животът просто решава да поръси малко дъжд върху нашите планове.
Тази статия много ме докосна, защото и аз съм от хората, които не понасят да се променят плановете в последния момент. И на мен ми идва да се ядосам, дори когато става дума за нещо дребно като дъжд. Харесва ми, че авторката не се е притеснила да си признае слабостта си, това е много по-честно от преструвките.
Имам абсолютно същия проблем с промяната на плановете. Дори не става дума за нещо голямо, а за най-дребните неща като смяна на час за среща – веднага ме избива на раздразнение. Опитах да го преодолея, като започнах да си давам време за гъвкавост в графика – да оставям един час „буфер“ между задачите и срещите, за да не ме хваща неподготвен. Понякога работи, понякога не, но е по-добре от преди.