Идеалният момент е най-удобната извинявка. Всичко е нахвърляно, премерено и подредено до последния детайл, но накрая се оказва, че планът тежи повече от самото действие. Сигурно ви се е случвало – седите с тетрадка в ръка, пълна с „стратегически стъпки“, списъци с партньори и дати, които чакат някакво вселенско одобрение. И се чудите защо нищо не се случва.
Аз самият стоях точно в такава ситуация – в едно претенциозно кафене в София, докато чаках поръчката си. Навън слънцето пробиваше през витрината и огряваше безупречно подредените чаши, а аз си въобразявах, че съм в реклама на скъп парфюм. Всички около мен изглеждаха спокойни и дистанцирани, сякаш нямат никакви срокове за спазване. А аз се борех с натрапчивата мисъл, че трябва да изчакам „точния момент“, когато всичко ще се нареди по план. После се появи едно момиче. Около двадесетина, с разрошена коса и яке, което очевидно е прекарало нощта в студио. Беше напълно неподготвена в моя смисъл. И извади една кутия с ръчно изработени карти. Без реклама, без „перфектен старт“, без предварително обявена дата. Просто ги подреди на една масичка и започна да говори с баристата.
В началото ми се стори хаотично, аматьорско. Мислех си: „Как може това да проработи без никаква структура?“. Но после забелязах нещо, което ме накара да преосмисля всичко. Хората започнаха да се спират, не заради презентацията, а заради енергията на нещо, което се случваше „тук и сега“. Видях как вниманието се измества от скучното чакане към това малко, живо и несъвършено събитие.
Тогава ми стана ясно – моят план е просто скъп затвор. Аз търсех идеалния момент като някаква реликва, а той изобщо не съществува. Всъщност планът ми беше щит, зад който се крия от страха, че първият ми опит може да излезе крив и недовършен. Истинският бизнес, истинското творчество не се раждат в планирането, а в самото действие – дори то да е малко размазано и несигурно.
Сега, докато пиша това, проектът, който кроях с месеци, вече е в движение. Не е съвършен, но е жив. А идеалният момент? Той вероятно все още чака някой друг, който е твърде зает да планира, за да го забележи.“
