Без категория
now browsing by category
Зареждате ли си телефона на „Самолетен режим“?
Мобилните устройства заемат толкова важна част от живота ни, че когато нямаме батерия дори за час, се чувстваме неспокойни, притеснени и сякаш лишени от контакти, информация и прочие. В последните години все повече производители започнаха да залагат все повече на иновации при батериите, за да издържи животът им по-дълго. Четох също, че компании са пуснали в производство адаптери, които зареждат батерията за много кратък период – средно около 40 минути – и със сигурност под час. Те се водят 100-ватови. А вие с какви сте?
Започнах темата, защото днес на работа ми направи впечатление, че една колежка зареждаше телефона си на „самолетен режим“. Заговорихме се и наистина знам, че преди време битуваше схващането, че по този начин апаратите се зареждат значително по-бързо. Оказа се, че притежателите на по-стари модели телефони още го използват.
Разрових се малко и тезата, около която се обединяваха няколко източника, беше, че чрез този режим се ускорява зареждането, защото се свежда до минимум консумирането на електроенергия при търсене на Wi-Fi мрежи. Според проучване, търсенето на отворена мрежа или пък свързването с GPS може да изразходи средно около 15-16% от батерията на телефона. Но дали това е ключов фактор и дали телефонът ще се зареди по-бързо с тези проценти, ако е пуснат да се зарежда на „самолетен режим“, е доста оспорван факт.
Сред основните фактори за зареждане са, разбира се, характеристиките на батерията – нейното ниво на експлоатация и мощност, както и моделът телефон. Затова, може би най-добре бихме си отговорили на въпроса, с или без „самолетен режим“, ако просто си направим експеримент сами и сравним резултатите.
Днес почитаме котките
Напоследък ми прави впечатление, че всеки ден е посветен на нещо. Освен обичайните ни и познати празници, явно навлизат и много чужди или просто, в забързаното и сиво ежедневие, имаме нужда просто от още един повод да се усмихнем. В тази връзка има и Ден на усмивката. Попадала съм също на Ден на бармана, Ден на бирата, Ден на кафето, …. Списъкът с дни, посветени на напитки, храни, животни или предмети, е наистина дълъг, като освен искрена доза забавление, някои предизвикат направо учуда и са истинско недоразумение.
Започнах с тази встъпителна част, за да стигна до същината на днешния ми блог. Оказа се, че днес, 8 август, е приет за Ден на котката. Не знам дали сте от любителите на мъркащите животинки, или пък предпочитате кучетата за домашни любимци, но щом сте тук, значи сте от първите.
Хрумна ми, че не знам много за живота на котките и техните привички. Разбира се, вярвам, че почти няма човек, който да не е слушал за мистичната сила на тези космати животни и за техния особено изострен усет – към хора, събития. В този ред на мисли се сетих за една история, която бях чела и ще се опитам да ви я предам. Или поне колкото си спомням от нея. Няма да навлизам в подробности, за да не подведа с факти, но се надявам поне да разберете същината и за какво говоря всъщност.
Легенда или не – не мога да бъда сигурна. В историята се разказваше за улична котка, която започнала всеки ден да се навърта около един храм и да се опитва да влиза вътре. Първоначално била отпращана, но с течение на времето започнали да я пускат вътре и тя заживяла в сградата. След време родила и котенце. Двете мъркащи животинки се превърнали в талисмани на мястото и хората ги обичали. Една вечер котката станала неспокойна, страхувала се и се опитвала да привлече вниманието на околните, които не разбирали какво се случва.
Изведнъж котката просто взела малкото си и се скрила в подземните помещения. Буквално само няколко минути след това, мястото било нападнато по въздух, бомбардирано и за съжаление – унищожено. Оцелели само двете котки.
А вие имате ли интересни истории – които знаете, или на които се били свидетел, свързани с котки?
Дизайн, вдъхновен от природата
За всички нас домът е символ на уют, комфорт и зона за почивка. В него забравяме за забързаното ежедневие и просто се радваме на живота. Поради тези причини тенденциите в обзавеждането също се сменят, за да преоткриват все по-приятни дизайни, засилващи тези чувства и емоции.
Четох например, че през 2021-а година интериорът ще бъде почти изцяло вдъхновен от природата – форма, цветове, материали и усещания. Актуални са мебелите от дървен материал и текстури, които са по-груби, но пък действат успокояващо и напомнят за връзката с природата. В тази насока формите също търпят изменения. От квадратни и ръбести стават по-овални, кръгли, омекотяват се.
При цветовете започват да преобладават тези в светлите нюанси. Модерни са земните тонове – кафяво, бежово, зелено. Освен че оптически създават илюзията за по-голямо пространство, те са и още една препратка към природата.
Не липсват и живите растения като декорация. На преден план излизат зелено цъфтящите, които може да бъдат използвани като стенна декорация. Сигурно и на вас ви е направила впечатление красотата на подобна вертикална градина. И веднага сте се почувствали по-добре, нали? Доказано е, че интегрирайки природата по какъвто и да е начин в архитектурата на дома, е стъпка към по-добро здравословно състояние, спокойна психика и положителни мисли.
Все по-усърдно в интериора навлиза и колониалният стил. Какво означава той? Това са натурални цветове, екзотични животни (като част от дизайна, разбира се) и големи фикуси, палми или папрати. Колониалният стил се отличава с големи прозорци, стигащи до пода. Тапетите или като акцент върху стената се наблюдават животински или ботанически акценти. А в екстериора и интериора фокус заемат материали от камък и дърво. Екзотично и красиво, нали?
С японски метод пестим пари
Организирането и съставянето на бюджет са изключително важни за правилното управление на финансите ни. Като помощ за това съществуват много разработени методи и вярвам, че всеки се е ориентирал към най-добре приложимия за него. Аз обаче реших да пробвам нещо по-екзотично, което ще споделя и с вас. Става дума за японския метод, наречен Какейбо. Неговата създателка е Хани Матоко, която е известна и като първата в Япония жена журналист.
В буквален превод какейбо означава домашен финансов регистър. И наистина е така. Неговата идея е да ни помогне да следим всяко движение по парите си, като записваме всичко саморъчно в тетрадка или тефтер. Парадоксалното в случая е, че живеем в ера на смарт технологии, но при този метод те не фигурират. Липсват всякакви таблици в Excel, финансови приложения или каквито и да били е-услуги. Всичко се случва на белия лист с химикал.
Обяснението за този подход е просто. Записвайки ръкописно нашите приходи, разходи и друг вид постъпления, ние всъщност по-осъзнато възприемаме информацията и имаме наблюдения върху финансовите си навици. А навици се изграждат и променят. В случая може да работим върху подобряването на рутината си по движението на парите ни.
Какейбо ни учи да пестим пари. Според него преди всяка покупка трябва да си зададем няколко въпроса. Например може ли да живеем без тази вещ/услуга; може ли да си го позволим наистина, предвид актуалното ни финансово положение; покупката под влияние на емоционалното ни състояние ли е. Отговаряйки си напълно честно на тези въпроси, ние се замисляме над това за какво даваме пари и имаме ли реална нужда от него.
Методът дава и насоки за осъзнато харчене. Препоръчва се да изчакаме поне денонощие преди да предприемем действие. Също може да проверяваме редовно състоянието на банковата си сметка. Така ще контролираме по-добре финансите си и ще се фокусираме върху това колко пари наистина може да си позволим да изхарчим.
Бихте ли изпробвали какейбо?
Пребори кошмара
Падане в бездна, преследване, парализиращо чувство. Събуждаме се, облени в пот, а неприятното чувство от кошмара ни преследва през целия ден. Вечер пък се притесняваме да заспим, за да не се повтори лошият сън. Макар и все още недостатъчно позната територия, сънищата могат да бъдат контролирани. Тук ще ви споделя за един от многото методи, които може да ни помогнат да овладеем кошмарите.
Според него трябва да преосмислим лошите сънища през деня, а не да бягаме от тази мисъл. Или с други думи, целта е да надвием кошмара, като му докараме положителен край. Основната идея е, че повечето сънища спират веднага след като се събудим. По този начин обаче, те не са завършени и в един момент ще се повторят . Затова е важно сами да сложим края им – такъв, какъвто пожелаем, разбира се възможно най-благоприятен за нас.
Например ако сме имали един от най-често срещаните кошмари – как някой ни преследва. Вместо да сме в позицията на жертва, нека си представим, че спираме да бягаме, обръщаме се лице в лице с преследвача, а с нас има силни защитници, а защо не и цяла армия.
Може да помислим и за друга стратегия, която смятаме, че ще отговаря на индивидуалните ни потребности за справяне с лошите сънища. Ако забележим, че действа, препоръчително е да прилагаме тази стратегия в продължение на поне две седмици. Как става това? Всеки ден може да си отделяме по пет минути и да визуализираме нашия развой на съня. Така кошмарът вече няма да има влияние над нас.