Без категория

now browsing by category

 

Защо талисман Viano с Дървото на живота е перфектен подарък?

Декорации, дрехи, бижута – символът на Дървото на живота може да бъде открит навсякъде в ежедневието ни. Запознати ли сме обаче със значението му? Тъй като аз съм човек, който вярва в енергията и в това, че тя може да бъде привлечена чрез неща, които носим, казваме или правим, държа да знам с какво точно се обграждам. Ето защо, когато получих сребърен талисман под формата на класическия символ от Viano, започнах по-усилено да се интересувам от символиката му. Научих някои интересни факти, които искам днес да споделя с вас.

Всички знаем как изглежда Дървото на живота, но нека си припомним всеки негов елемент и разгледаме символиките, скрити в него. Амулетът, най-общо казано, изобразява Сътворението и връзката между Земята (чрез корените) и Небето (чрез клоните). Приема се като дърво именно на живота, защото в него могат да бъдат открити основните елементи на съществуването. Например водата, циркулираща в соковете му. Както вече споменах и корените, чрез които прави връзка със земята. Клоните пък са във връзка с въздуха, а огън се получава при триене на дървесината.

Освен символ на живота, дървото се характеризира с дълголетие, сила и могъщество. Този непреходен амулет покровителства и показва надмощието на природата над всичко и всички. Той е и елемент на стоицизма, защото остава устойчиво и непоклатимо във времето. Дълголетието, разбира се, е присъщо на вековните гори, които се създават и съществуват хилядолетия наред.

Реших да проверя какво пише за талисмана и в онлайн бижутерия Viano, откъдето е взет. Описанието в сайта гласи, че в природата всичко е симбиоза и хармония, която се привнася в дните си чрез бижуто. Носи се за баланс, за вътрешен мир, за благодатни моментни и напомня за истинската сила, която всеки от нас носи.

А вие знаете ли други интересни факти за Дървото на живота?

Зареждате ли си телефона на „Самолетен режим“?

Мобилните устройства заемат толкова важна част от живота ни, че когато нямаме батерия дори за час, се чувстваме неспокойни, притеснени и сякаш лишени от контакти, информация и прочие. В последните години все повече производители започнаха да залагат все повече на иновации при батериите, за да издържи животът им по-дълго. Четох също, че компании са пуснали в производство адаптери, които зареждат батерията за много кратък период – средно около 40 минути – и със сигурност под час. Те се водят 100-ватови. А вие с какви сте?

Започнах темата, защото днес на работа ми направи впечатление, че една колежка зареждаше телефона си на „самолетен режим“. Заговорихме се и наистина знам, че преди време битуваше схващането, че по този начин апаратите се зареждат значително по-бързо. Оказа се, че притежателите на по-стари модели телефони още го използват.

Разрових се малко и тезата, около която се обединяваха няколко източника, беше, че чрез този режим се ускорява зареждането, защото се свежда до минимум консумирането на електроенергия при търсене на Wi-Fi мрежи. Според проучване, търсенето на отворена мрежа или пък свързването с GPS може да изразходи средно около 15-16% от батерията на телефона. Но дали това е ключов фактор и дали телефонът ще се зареди по-бързо с тези проценти, ако е пуснат да се зарежда на „самолетен режим“, е доста оспорван факт.

Сред основните фактори за зареждане са, разбира се, характеристиките на батерията – нейното ниво на експлоатация и мощност, както и моделът телефон. Затова, може би най-добре бихме си отговорили на въпроса, с или без „самолетен режим“, ако просто си направим експеримент сами и сравним резултатите.

Днес почитаме котките

Напоследък ми прави впечатление, че всеки ден е посветен на нещо. Освен обичайните ни и познати празници, явно навлизат и много чужди или просто, в забързаното и сиво ежедневие, имаме нужда просто от още един повод да се усмихнем. В тази връзка има и Ден на усмивката. Попадала съм също на Ден на бармана, Ден на бирата, Ден на кафето, …. Списъкът с дни, посветени на напитки, храни, животни или предмети, е наистина дълъг, като освен искрена доза забавление, някои предизвикат направо учуда и са истинско недоразумение.

Започнах с тази встъпителна част, за да стигна до същината на днешния ми блог. Оказа се, че днес, 8 август, е приет за Ден на котката. Не знам дали сте от любителите на мъркащите животинки, или пък предпочитате кучетата за домашни любимци, но щом сте тук, значи сте от първите.

Хрумна ми, че не знам много за живота на котките и техните привички. Разбира се, вярвам, че почти няма човек, който да не е слушал за мистичната сила на тези космати животни и за техния особено изострен усет – към хора, събития. В този ред на мисли се сетих за една история, която бях чела и ще се опитам да ви я предам. Или поне колкото си спомням от нея. Няма да навлизам в подробности, за да не подведа с факти, но се надявам поне да разберете същината и за какво говоря всъщност.

Легенда или не – не мога да бъда сигурна. В историята се разказваше за улична котка, която започнала всеки ден да се навърта около един храм и да се опитва да влиза вътре. Първоначално била отпращана, но с течение на времето започнали да я пускат вътре и тя заживяла в сградата. След време родила и котенце. Двете мъркащи животинки се превърнали в талисмани на мястото и хората ги обичали. Една вечер котката станала неспокойна, страхувала се и се опитвала да привлече вниманието на околните, които не разбирали какво се случва.

Изведнъж котката просто взела малкото си и се скрила в подземните помещения. Буквално само няколко минути след това, мястото било нападнато по въздух, бомбардирано и за съжаление – унищожено. Оцелели само двете котки.

А вие имате ли интересни истории – които знаете, или на които се били свидетел, свързани с котки?

Дизайн, вдъхновен от природата

За всички нас домът е символ на уют, комфорт и зона за почивка. В него забравяме за забързаното ежедневие и просто се радваме на живота. Поради тези причини тенденциите в обзавеждането също се сменят, за да преоткриват все по-приятни дизайни, засилващи тези чувства и емоции.

Четох например, че през 2021-а година интериорът ще бъде почти изцяло вдъхновен от природата – форма, цветове, материали и усещания. Актуални са мебелите от дървен материал и текстури, които са по-груби, но пък действат успокояващо и напомнят за връзката с природата. В тази насока формите също търпят изменения. От квадратни и ръбести стават по-овални, кръгли, омекотяват се.

При цветовете започват да преобладават тези в светлите нюанси. Модерни са земните тонове – кафяво, бежово, зелено. Освен че оптически създават илюзията за по-голямо пространство, те са и още една препратка към природата.

Не липсват и живите растения като декорация. На преден план излизат зелено цъфтящите, които може да бъдат използвани като стенна декорация. Сигурно и на вас ви е направила впечатление красотата на подобна вертикална градина. И веднага сте се почувствали по-добре, нали? Доказано е, че интегрирайки природата по какъвто и да е начин в архитектурата на дома, е стъпка към по-добро здравословно състояние, спокойна психика и положителни мисли.

Все по-усърдно в интериора навлиза и колониалният стил. Какво означава той? Това са натурални цветове, екзотични животни (като част от дизайна, разбира се) и големи фикуси, палми или папрати. Колониалният стил се отличава с големи прозорци, стигащи до пода. Тапетите или като акцент върху стената се наблюдават животински или ботанически акценти. А в екстериора и интериора фокус заемат материали от камък и дърво. Екзотично и красиво, нали?

С японски метод пестим пари

Организирането и съставянето на бюджет са изключително важни за правилното управление на финансите ни. Като помощ за това съществуват много разработени методи и вярвам, че всеки се е ориентирал към най-добре приложимия за него. Аз обаче реших да пробвам нещо по-екзотично, което ще споделя и с вас. Става дума за японския метод, наречен Какейбо. Неговата създателка е Хани Матоко, която е известна и като първата в Япония жена журналист.

В буквален превод какейбо означава домашен финансов регистър. И наистина е така. Неговата идея е да ни помогне да следим всяко движение по парите си, като записваме всичко саморъчно в тетрадка или тефтер. Парадоксалното в случая е, че живеем в ера на смарт технологии, но при този метод те не фигурират. Липсват всякакви таблици в Excel, финансови приложения или каквито и да били е-услуги. Всичко се случва на белия лист с химикал.

Обяснението за този подход е просто. Записвайки ръкописно нашите приходи, разходи и друг вид постъпления, ние всъщност по-осъзнато възприемаме информацията и имаме наблюдения върху финансовите си навици. А навици се изграждат и променят. В случая може да работим върху подобряването на рутината си по движението на парите ни.

Какейбо ни учи да пестим пари. Според него преди всяка покупка трябва да си зададем няколко въпроса. Например може ли да живеем без тази вещ/услуга; може ли да си го позволим наистина, предвид актуалното ни финансово положение; покупката под влияние на емоционалното ни състояние ли е. Отговаряйки си напълно честно на тези въпроси, ние се замисляме над това за какво даваме пари и имаме ли реална нужда от него.

Методът дава и насоки за осъзнато харчене. Препоръчва се да изчакаме поне денонощие преди да предприемем действие. Също може да проверяваме редовно състоянието на банковата си сметка. Така ще контролираме по-добре финансите си и ще се фокусираме върху това колко пари наистина може да си позволим да изхарчим.

Бихте ли изпробвали какейбо?