зареждане
now browsing by tag
Зареждате ли си телефона на „Самолетен режим“?
![](https://tonidimitrova.com/wp-content/uploads/2021/11/phone-g3bef02d68_1920-150x150.jpg)
Мобилните устройства заемат толкова важна част от живота ни, че когато нямаме батерия дори за час, се чувстваме неспокойни, притеснени и сякаш лишени от контакти, информация и прочие. В последните години все повече производители започнаха да залагат все повече на иновации при батериите, за да издържи животът им по-дълго. Четох също, че компании са пуснали в производство адаптери, които зареждат батерията за много кратък период – средно около 40 минути – и със сигурност под час. Те се водят 100-ватови. А вие с какви сте?
Започнах темата, защото днес на работа ми направи впечатление, че една колежка зареждаше телефона си на „самолетен режим“. Заговорихме се и наистина знам, че преди време битуваше схващането, че по този начин апаратите се зареждат значително по-бързо. Оказа се, че притежателите на по-стари модели телефони още го използват.
Разрових се малко и тезата, около която се обединяваха няколко източника, беше, че чрез този режим се ускорява зареждането, защото се свежда до минимум консумирането на електроенергия при търсене на Wi-Fi мрежи. Според проучване, търсенето на отворена мрежа или пък свързването с GPS може да изразходи средно около 15-16% от батерията на телефона. Но дали това е ключов фактор и дали телефонът ще се зареди по-бързо с тези проценти, ако е пуснат да се зарежда на „самолетен режим“, е доста оспорван факт.
Сред основните фактори за зареждане са, разбира се, характеристиките на батерията – нейното ниво на експлоатация и мощност, както и моделът телефон. Затова, може би най-добре бихме си отговорили на въпроса, с или без „самолетен режим“, ако просто си направим експеримент сами и сравним резултатите.
Твоят избор: втора употреба
Пазарувате ли дрехи втора употреба? Много хора го правят, но не си признават, а други са толкова „за“, че се хвалят и препоръчват на приятелите си. Пазаруване на старо е едно от онези неща, за които хората имат крайни възгледи – или го правят и им харесва, или изобщо не могат да се „прежалят“. Използвам тъкмо този глагол, защото смятам, че от психологическа гледна точка е абсолютно подходящ. Много мъже и жени не могат да приемат идеята да носят дрехи, които преди това са обличани многократно от напълно непознат. С право се страхуват да не би дрехите да са приносители на неприятни бактерии и тъй като не присъстват на процеса на предварителното им хигиенизиране /независимо, че целият магазин мирише на такива текстилни дезинфектанти, те свързват миризмата с нещо старо и нафталиново/, изпитват дискомфорт.
В магазините за втора употреба обаче има и дрехи, които постъпват направо с етикета – чисто нови рокли, панталони и сака, които някой някога е купувал, но е сметнал за „грешната“ покупка и дори не си е направил труда да облече. Друг аргумент в подкрепа на дрехите втора употреба е идеята, че не малко хора така и така носят пуловери, ризи и други на свои роднини – по-големи братя и сестри. И последно: дрехите втора употреба са на изключително ниски цени.
Що се отнася до мен. Аз не пазарувам от такива магазини, но поради никоя от изброените по-горе причини. Моето мнение е свързано с мои лични особености. За да хванеш хубави дрехи трябва да следиш момента на зареждане. Мен не ме бива да се натискам с други хора и да се боря, скривам и тършувам за дрехи. Останалите са от времето на баба ми или в много убити цветове. Независимо, че съм поддръжник, че на мода е единствено онова, което ни отива, все пак държа дрехите ми да са от настоящия век, цветни и закачливи. :)
Без значение дали вашият избор са дрехи втора употреба, или не, поздрав с песента ;)