зареждане

now browsing by tag

 
 

Зареждате ли си телефона на „Самолетен режим“?

Мобилните устройства заемат толкова важна част от живота ни, че когато нямаме батерия дори за час, се чувстваме неспокойни, притеснени и сякаш лишени от контакти, информация и прочие. В последните години все повече производители започнаха да залагат все повече на иновации при батериите, за да издържи животът им по-дълго. Четох също, че компании са пуснали в производство адаптери, които зареждат батерията за много кратък период – средно около 40 минути – и със сигурност под час. Те се водят 100-ватови. А вие с какви сте?

Започнах темата, защото днес на работа ми направи впечатление, че една колежка зареждаше телефона си на „самолетен режим“. Заговорихме се и наистина знам, че преди време битуваше схващането, че по този начин апаратите се зареждат значително по-бързо. Оказа се, че притежателите на по-стари модели телефони още го използват.

Разрових се малко и тезата, около която се обединяваха няколко източника, беше, че чрез този режим се ускорява зареждането, защото се свежда до минимум консумирането на електроенергия при търсене на Wi-Fi мрежи. Според проучване, търсенето на отворена мрежа или пък свързването с GPS може да изразходи средно около 15-16% от батерията на телефона. Но дали това е ключов фактор и дали телефонът ще се зареди по-бързо с тези проценти, ако е пуснат да се зарежда на „самолетен режим“, е доста оспорван факт.

Сред основните фактори за зареждане са, разбира се, характеристиките на батерията – нейното ниво на експлоатация и мощност, както и моделът телефон. Затова, може би най-добре бихме си отговорили на въпроса, с или без „самолетен режим“, ако просто си направим експеримент сами и сравним резултатите.

Твоят избор: втора употреба

Пазарувате ли дрехи втора употреба? Много хора го правят, но не си признават, а други са толкова „за“, че се хвалят и препоръчват на приятелите си. Пазаруване на старо е едно от онези неща, за които хората имат крайни възгледи – или го правят и им харесва,  или изобщо не могат да се „прежалят“. Използвам тъкмо този глагол, защото смятам, че от психологическа гледна точка е абсолютно подходящ. Много мъже и жени не могат да приемат идеята да носят дрехи, които преди това са обличани многократно от напълно непознат. С право се страхуват да не би дрехите да са приносители на неприятни бактерии и тъй като не присъстват на процеса на предварителното им хигиенизиране /независимо, че целият магазин мирише на такива текстилни дезинфектанти, те свързват миризмата с нещо старо и нафталиново/, изпитват дискомфорт.

В магазините за втора употреба обаче има и дрехи, които постъпват направо с етикета – чисто нови рокли, панталони и сака, които някой някога е купувал, но е сметнал за „грешната“ покупка и дори не си е направил труда да облече. Друг аргумент в подкрепа на дрехите втора употреба е идеята, че не малко хора така и така носят пуловери, ризи и други на свои роднини – по-големи братя и сестри. И последно: дрехите втора употреба са на изключително ниски цени.

Що се отнася до мен. Аз не пазарувам от такива магазини, но поради никоя от изброените по-горе причини. Моето мнение е свързано с мои лични особености. За да хванеш хубави дрехи трябва да следиш момента на зареждане. Мен не ме бива да се натискам с други хора и да се боря, скривам и тършувам за дрехи. Останалите са от времето на баба ми или в много убити цветове. Независимо, че съм поддръжник, че на мода е единствено онова, което ни отива, все пак държа дрехите ми да са от настоящия век, цветни и закачливи. :)

Без значение дали вашият избор са дрехи втора употреба, или не, поздрав с песента ;)