юни, 2014
now browsing by month
Моите социални мрежи
Познавате ли човек, който да няма регистрация в поне една социална мрежа? Аз не се сещам… дори баба ми, която е на 70 години вече има facebook?! Да имам и приятелка, която няма точно facebook, но пък се регистрира в linkedIn, goodreads, a има също и google+. Трудно ми беше да го приема, но друга моя позната направи профил на бебето си, което е само на годинка, но е регистрирано в социална мрежа за бебета. Колкото повече мисля по въпроса, за толкова повече странни случаи се сещам.
Аз имам профили във facebook, google+, twitter, linkedIn – най-известните мрежи, макар че не ги използвам активно всичките. От друга страна, има и такива, които са по-специализирани, но също следя с интерес. Ето кои са моите социални мрежи (без гореизброените):
– Pinterest.com – искате да гледате картинки? Забравете за google images или други подобни търсачки; в printerest можете да зяпате с часове без да ви омръзне;
– Goodreads.com – има полезна и интересна информация, когато искаш да разбереш повече за някоя книга; освен това може лично да качваш книги, които липсват;
– 500px.com – социалната мрежа на професионалните (и любители) фотографи; пълно е с готини снимки, които можеш да разглеждаш от чиста доза любопитство (или ако ти е нужно вдъхновение)
– Behance.com – сборния пунк на графичните и уеб дизайнери, където всеки от тях може да си направи онлайн портфолио; много полезно място е за студенти, които искат да покажат творчеството си пред света, или си търсят работа, защото просто трябва да споделят един линк със собствените си проекти;
Да, знам. Не споменах Instagram, flickr, tumlr, myspace и други известни социални мрежи, но в крайна сметка всеки има право на избор какво да използва, нали.
Биографичен филм за Толкин. Не един… цели два
![d1b819d88aff842e4e2bf5b5f36[1]](https://tonidimitrova.com/wp-content/uploads/2014/07/d1b819d88aff842e4e2bf5b5f361.jpg)
Толкин… един от малкото писатели, успял да си спечели световна известност, която не само че не спада, а постоянно нараства с времето.
След успешните екранизации на „Властелинът на пръстените” и на „Хобит” интересът към Толкин очевидно (и съвсем очаквано) се увеличи много. Винаги ми е било интересно що за човек е бил този велик автор. Знам, че се участвал в Първата световна война и че е бил приятел с К.С. Луис (автора на „Хрониките на Нарния”). Смятан е за основоположник на фентъзито като жанр… но знанията ми се ограничават до тук.
За щастие тази (или следващата) година ще имаме възможност да гледаме не един, а цели два биографични филма за Толкин. Първият ще е със заглавие Tolkien и ще представя основно живота на писателя като преподавател в Оксфордския университет, както участието му във войната. Вторият, Tolkien & Lewis, ще показва приятелството между двамата автори, като се очаква продукцията да излезе до края на годината. Този проект е независим и има бюджет само от 18 милиона долара.
Все още не са обявени официално актьорите, които са избрани за снимките, нито има дати за премиерите на двата филма. Любопитството обаче бавно напира и ще е интересно да видим продукциите, когато са готови.
„Бадуотър” – най-голямата лудост
Нормалната дължина на един маратон е 42 км. За повечето нормални хора дори тези 42 км са много! Има една прослойка от обществото обаче, за която разстояния, по-малки от 100 км обаче не са истинско предизвикателство.
Тук става дума за ултрамаратоните, които през последните години се организират в различни части на света постоянно и все по-често. Има ултрамаратони по 100 км, по 100 мили, по 200 км и нагоре. Общо взето правилото е едно – колкото по-дълго и по-трудно, толкова по-добре. Десетки участници ежегодно се събират и тичат през пустините Сахара, Атакама и др., през Амазонка, Калифорния, Колорадо, Мексико, Гърция и къде ли още не, дори на вр. Манаслу в Хималаите.
Кой е според мен най-лудият ултрамаратон?
Бадуотър!
Провежда се всяка година в средата на месец юли. Къде? В Долината на смъртта, Калифорния. Средната температура на въздуха там е 52°С, но земята може да се загрее до цели 93°С. Жегите са непоносими и убийствени, а повечето от бегачите получават халюцинации, докато тичат. За да охладят телата си някои от участниците в ултрамаратона дори лягат в ковчег, пълен с лед (помощните им екипи имат грижата такъв да е наличен при 50-градусови жеги).
Въпреки всички препятствия ежегодно около 90 бегачи се записват за участие в „Бадуотър”. Трасето е дълго 217 км, минава през разтопен асфалт, марсиански пейзажи и три планини, а времето, за което трябва да се пробяга, е максимум 60 часа.
Малцина успяват дори да финишират!
В разгара на юни…
Най-хубавият месец за мен е юни. Не просто, защото тогава усещаме лятото все по-близо и по-близо, но и времето е все по-слънчево и по-слънчево. Много хора непременно започват да си мислят за почивка през това време на годината, но не с отпуски и пътувания са свързани моите представи за юни.
Най-въодушевяващото нещо за мен са дългите горещи дни – почти 14 часа. Това ми прави най-голямо впечатление и мисля, че с нищо друго не може да се сравни удоволствието да се прибереш от работа по светло – свеж и изпълнен с енергия за тренировка, ако щеш, излизания с приятели, дълги разходки или четене книга на верандата/терасата в компанията на карамелените лъчи на залязващото слънце чааак до 21 часа :)
А какво да кажем за благоуханните вечери. Определено през юни отварят чашки рози, лавандула, жасмин и патунии – четирите най-ароматни цветя. Така че ако имате тераса или двор можете да се насладите на смес от опияняващи ухания.
Юни – моят любим месец – продължителни дни, топли нощи, повече време, повече енергия – сякаш целият свят е събуден за живот и забавление.
Любимите ми приказки на Братя Грим
Наскоро, покрай племенницата ми, на която четох приказки, се сетих за моите любими от детството – Пепеляшка и Снежанка. Те са и героините, на които тогава исках да приличам, и то не само заради външната им красота, но и заради душевните им качества. Е, разбира се и заради принцовете, които ги търсиха и спасяваха. Може би благодарение на тези приказки, аз все още търся своя принц, и разпознавам „жабоците“ още отдалеч :))
Приказките, които четох на племеницата ми, бяха от поредицата „Детство мое: Вълшебни приказки в картинки“ от издателството на Светльо Кантарджиев – Ню Медиа Груп. Илюстрациите им много ми харесаха и ми напомниха за моите стари книжки, които сигурно събират прах някъде в старата къща на баба ми на село.
Прочетох й „Скъсаните пантофки“ на Братя Грим, както и „Малкия Клаус и Големия Клаус“ на Андерсен. Точно тези две приказки или не съм чела като малка, или съм ги забравила, но поне и на мен ми беше интересно, а и много приятно. Децата са ангелски и невинни създания, и винаги изпитвам удоволствие да съм с тях и да им разказвам приакзки. По тази причина и неведнъж съм се замисляла дали да не изкарам и едно педагогическо образование, но засега това е в далечните ми планове.
Бих препоръчала и на вас детските книжки от издателството на Светльо Кантарджиев, добре е човек, от време на време, да си припомня детските години и вълнения, разказвайки вълшебни приказки на някой малчуган :)