Наказанията на децата
Здравейте, днес ще се възпитаваме. Първо и много важно е да знаете, че аз съм абсолютно против удрянето на децата!!! Някое леко шамарче по дупето от време на време върши работа, но само до там. Да се възпитава дете никак не е лесна работа и, въпреки че е предимно женска, то за мъжете остава най-тежкото – наказанието. За да поучите детето си това е един от най-ефективните методи, стига да е направен както трябва. За да има въздействие едно наказание първо трябва да бъде реалистично. Да стоиш цял ден зад вратата с вдигнати ръце е невъзможно, аз съм го пробвал :), но да си стоиш цял ден в стаята е ок или три дни без телевизия/компютър. За да бъде въздействащо, наказанието не трябва да се отменя. Иначе рано или късно детето ви ще разбере, че дори да го накажете, то няма да е длъжно да изпълнява наказанието си и следователно ще бъде безрезултатно. И другото много важно е, че децата са си деца и те са палави. Не може да ги наказвате за щяло и нещяло. Позволете им да правят бели от време на време, защото и вие сте ги правили на тяхната възраст. :)
Съвместното съжителство
Този уикенд с приятелките ми си спретнахме женско парти. Говорихме дълго – до сутринта, и бистрихме теми от живота. Една от най-любопитните за мен беше тази за съвместното съжителство с мъж.
Ако трябва да съм честна никога не съм се замисляла кое е по плашещо в настъпването на този значим житейски момент – сблъсъкът с битовизмите или сблъсъкът с навиците на другия. Оказва се, че в мнозинство приятелките ми се страхуват от битовата част на съжителството – разпределението на финансите, миенето на чиниите, прането, готвенето и пазаруването. Според тях, и предполагам много други дами, тъкмо тук е сблъсъкът на характерите, мнението и предпочитанията. Казват, че много двойки се разделят именно по причина, че не могат да се разберат в съвместното съжителство. Възникват множество поводи за сърдене и разправии, което неминуемо води до раздяла.
Според мен обаче това е сферата, където винаги може да се води политика. Винаги можеш да направиш „нещото“ в бита ви така, както ти харесва без да вдигаш много шум и врява. Защо да се караш с партньора си, ако не е сложил сапун в сапуниерата (Като видиш, че няма – сложи ти, какво ще ти стане?!) Като видиш, че не се сеща да сложи дрехите в коша за пране, наведи се и ги премести там. Ако е купил нещо много скъпо за вечеря, на следващата вечер му сложи нещо евтино – ще видиш как ще се научи.
Според мене по-страшни са нравите и навиците. Ако един човек обича хазарта, той никога няма да се откаже, ако обича да пие – нищо няма да го спре, ако е перманентен лъжец – няма да се промени. Ревността не се лекува, а непостоянството руши отношенията, защото изгражда недоверие.
Така че няма място за страх. Ако сте преценили, че човекът до вас няма непоносими и порочни навици и държите на него, избавете се от предразсъдъците и се забавлявайте… все едно сте със съквартирант.
Време за предизвикателсвто!
Здравейте! Днес, както си цъках в Интернет, попаднах на интересни теми за есета, паднали се на изпити в престижни американски висши училища. Това, което ми направи впечатление, е колко философско битови са те, някои изследват психиката на американеца, а трети са… как да ги нарека, ами „улични/градски“. Ето една тема, над която се замислих:
„Представете си, че трябва да носите определено облекло в продължение на една година от живота си. Какво бихте избрали и защо?“ ( Brandeis University)
Въпросът иска малко философска мисъл, логичност, провокативен е и несъмнено предизвиква трепет и дискусии след изпита. Дори аз се чувствам предизвикана да отговоря.
Тъй като в България сезоните са четири от климатична гледна точка изборът все ще е неприятен. Имаме си студена зима и горещо лято, така че каквото и да избера няма да е подходящо за поне един сезон. От стилова гледна точка може би ще е нещо, което пасва на всякакъв повод – спортно елегантно, небрежно. Дрехите трябва да се цапат по-трудно и дори това да се случи да не си личи. Освен това облеклото е това, което ви описва пред света – вашето лице за идната година. Изяснявайки си тези неща, моят избор е следният: дънки, ниски обувки с връзки, блуза с цветна щампа и сако. Мисля, че това ще олицетворява най-добре моето ежедневие, най-добре моят стил през цялата година и най-добре ще отговаря на смяната на сезоните, защото винаги има елемент, който мога да сваля или сложа… А какво бихте облекли вие?
Фондация Аз съм на Ива Механджийска
Наскоро дочух от моя приятелка, че моделът Ива Механджийска е създала фондация,с която цели да помага на деца в институции, както и на тежко болни и хора с увреждания. Рядко покрай забързаното ни ежедневие и личните ни дела успяваме да се замислим за всички онези хора покрай нас, чиито живот ги е докарал до безмерно страдание. Затова винаги съм „За“ подобни инициативи и помагам с каквото мога. Неведнъж съм посещавала дома за медико-социални грижи в моя град и съм дарявала дрешки и играчки. Изглежда Механджийска е открила своя начин да помага – благодарение на контактите си с хора, които е завързала с работата си на модел.
Първата инициатива на нейната фондация се е провела около коледа – с благотворителен търг. Участвали са много актьори, мис и мисис, модели, лица от малкия екран и други известни личности – Деси Банова, Никол Станкулова, Диляна Попова, Светослав Кантарджиев, както и режисьорът Николай Мутафчиев. Някои от тях са дарили свои ценни предмети, за които останалите са наддавали, а събраните пари от събитието са били дарени на домове за сираци, с цел да направят Коледата им по-добра и вълшебна.
Подобен ентусиазъм заслужава поклон. Да се посветиш на такава безвъзмездна работа не е лесно решение, изискват се много усилия. Това не е работа на Егото у теб, а на Душата, която милее за хората. От сайта на фондацията става ясно, че търгът е бил само нейното начало. Мога само да пожелая успех на Механджийска във всичко, което й предстои от тук нататък и да се радвам за всички усмивки и надежда, които ще дари на деца и възрастни, живели в отчаяние. Ще се постарая, ако има нужда и от моята помощ и подкрепа – да ги предоставя. Приканвам и вас да се замислите и да помогнете с каквото можете (всеки може с нещо – някои с времето си, други с материални неща) на хората, чиято съдба е довела до безнадеждност. Само това е според мен проява на милосърдие и човечност – когато помагаш и даваш от себе си, без да очакваш нещо в замяна.
Емирейтс Апарт Резидънс – лукс и изящество
На много места съм била по света, много съм виждала, и поради това е малко трудно да бъда впечатлена от кой да е 5-звезден български хотел… Днес обаче ще ви разкажа за един, който наистина успя да се справи с тази непосилна задача. Нарича се Emirates Apart Residence и се намира в края на бул. България в столицата, на пресечката с Околовръстния път. Собствениците му са ми известни от един друг популярен и луксозен хотел – Гранд Хотел Банско, а именно бизнесмените Паскал Дойчев и Андон Атанасов. Съдейки по това с какъв вкус са обзавели и колко добре менажират четиризвездния си хотел в зимния курорт, от известно време ми се искаше да видя как са се справили и с хотела си в София, който е с цели 5 звезди.
В сайтовете на повечето хотели обикновено снимките изглеждат добре, но когато отидеш на място, откриваш „известна“ разлика. Предполагах, че такова ще е положението и с българския „Емирейтс“. Е, определено не беше. Апартаментът наистина беше много просторен и обзаведен по начин, който няма как да опиша – с материали от възможно най-високо качество, с идеално допълващи се, наистина оригинални идеи. Изобщо, тук не ставаше въпрос просто за лукс, а за стил, елегантност, хармония, уют, модерност – всичко в едно. Бях очарована, очаквах доста по-малко :) Същото усърдие и акцент върху качеството видях и в ресторанта, СПА центъра, да не говорим за огромния, модерен фитнес, който е част от хотелския комплекс.
Наистина, хотел Емирейтс е място, където можеш да вкусиш от перфекционизма, иновативността, бохемството и любовта към изяществото, типични за Дубай и емирствата.