Има нещо в Италия…
Не е ли Италия най-романтичната страна? Една приятелка съвсем наскоро ми разказа за екскурзията й до Рим, на която бяха отишли с приятеля й. Било много хубаво, красиво и… романтично. Точно тази дума употреби.
Мисля, че Рим, Венеция, Флоренция и всички подобни италиански градове излъчват някаква силно привличаща сила особено у нас, жените. Честно казано нямам позната, която да не иска да посети Рим поне веднъж в живота си.
Другото, което ми прави впечатление е, че на много момичета им е интересно да учат италиански. Сещам се в тази връзка и за една книга, където главната героиня също много желаеше да се научи да говори италиански и в крайна сметка успя. Заглавието беше „Яж, моли се и обичай”.
Честно казано дори аз обмислям да се запиша на един курс по италиански за начинаещи от чиста доза любопитство. Въпреки че езикът се говори в една единствена страна в целия свят и не е много перспективен (ако се замислим реално), би ми било най-приятно да уча именно него. Не мога да го обясня, но всичко това ме кара да се мисля, че има нещо в Италия… нещо, което ни привлича към нея и то не е само пастата и пицата.
Джей Моделс и мъжете със стил
Имам се за широкоскроен, разбран и непретенциозен човек, но едно от нещата, което не мога да понасям, са немърливите, мързеливи мъже, които не полагат абсолютно никакви усилия да изглеждат не добре, а поне нормално. Какво толкова има в това да отделиш 20 минути, за да се изкъпеш, обръснеш, измиеш зъбите и облечеш чисти и изгладени приветливи дрехи преди работа?!
В никакъв случай не казвам, че харесвам тъй наречените „метросексуални“ мъже, по които не можеш да откриеш косъм и са нагримирани повече от жените – напротив, те са ми също толкова отблъскващи. Просто трябва да се намери златната среда, за да поддържа един мъж приветлив външен вид. Ако пък е и стилен – още по-добре. Защото няма друго, което да подчертава така ярко мъжествеността и да грабва погледите на женския пол от мъж, който знае как да се облече за най-различните събития с най-различни хора.
Най-впечатляващи ми бяха мъжете от модна агенция Джей Моделс в края на 90-те и началото на новото хилядолетие. Личеше си, че от агенцията се стараеха да работят не само върху имиджа им, но и върху тях, включително стила, който им подхожда, а и мъжественото им поведение. Те трябваше да са добър пример за всички байганьовци, които се оплакват от жените, а не са се погледнали в огледалото на какво приличат :) За съжаление, Джей Моделс прекрати дейността си преди около десетилетие, и дори този пример за мъжественост и стил вече го няма.
Въпреки това, аз ще си тропам с крак и ще искам: мъжете по улицата, мъжете на работното място, мъжете в театъра, не просто от уважение към дамите, а най-вече от уважение към себе си и мястото си в обществото – да се обличат подобаващо и да поддържат най-малкото нормален външен вид. Тогава на всички ни е по-приятно! :)
Да походим пеша
Ако сте живели в голям град като София например, няма как да на ви е позната ситуацията с предвижването в такива градове. Понякога дори личният автомобил не е решение за всички проблемите, с които се сблъскваме. Трафикът ви забавя рано сутрин или с следобедните часове, бавно започвате да се изнервяте, а на пътя попадате на какви ли не шофьори.
В София според мен най-добрият начин за предвижване е чрез метрото. Спестява време, независимо е от метеорологичните условия е, а движението му не се влияе от задръстванията или светофарите по пътя.
Така, ето и уловката. Дори да се предвижвате с метрото, ще се наложи да повървите и мъничко пеша. Аз съм голям фен на вървенето! Смятам, че е добър и безболезнен начин да раздвижим малко телата си и да се тонизираме. Освен това е много по-приятно, отколкото да се блъскаме по рейсовете например. Ние, жените не бива да забравяме, че ако си изберем подходящ маршрут за вървене, може да разгледаме даже някой и друг магазин по пътя.
А ако пък сте в някой по-малък град, приемете го като предимство от тази гледна точка: можете да ходите навсякъде пеша, защото разстоянията не са толкова големи, колкото в други градове. Когато съм имала възможност съм се прибирала към дома, вървейки дори повече от час. Съветът ми е, особено когато времето е хубаво (каквото е сега), да не се лишавате от това малко удоволствие наречено ходене. Ако имате възможност вървете дори на работа пеша. А ако имате и приятна компания по време на разходките си, още по-добре.
Влак или рейс?
Нека си го признаем. На всички ни се налага от време на време да пътуваме извън града и не винаги имаме кола или друг удобен транспорт, който да използваме. Затова реших да изложа кои са според мен ползите и недостатъците на другите два най-използвани начина за транспорт – с влак и рейс.
Основните недостатъците на влаковете са, че често закъсняват и са по-бавни. Не знаете до кого може да ви се наложи да се возите в купето, като съществува и хипотетичната възможност да ви заговори непознат, който да не разбира от намеци и откази за комуникация. Ако пътувате зимата, може да се окаже, че парното във вашия вагон не работи, а лятото – че някой прозорец не се отваря. Малко понамирисва и като цяло влаковете не славят като най-чистите и приветливи места на света.
Но! Нека сме откровени. Влаковете са по-удобни при дълги разстояния. Можете да стенете, да се разходите и разтъпчете спокойно. Там е по-удобно и за четене или гледане на филм, защото имате повече разстояние между седалките. А ако сте по-голяма компания, можете да си запазите цяло купе само за вас.
Рейсовете, от друга страна, са по-чисти, по-бързи и закъсняват или са извън график значително по-рядко.
Но! Са по-скъпи от влаковете и са по-неудобни, ако трябва да пътувате цяла нощ. Зависими са от трафика в градовете и шансът да претърпите ПТП не е за пренебрегване. Освен това нощем в рейсовете е тъмно и не можете да четете например, а само да си пуснете филм или да слушате музика, но дори за филм понякога се оказва, че пътят е достатъчно неравен и рейсът се друса. А ако ви става лошо по време на път, рейсът май не е най-удачният избор.
Така че и двата начина за предвижване имат своите плюсове и минуси. Избере този, който вас ви устройва повече.
Кой какво кафе пие?
По дрехите посрещат, по ума изпращат….
Не съдете за книгата по корицата…
Мъдрости много, но синтезът е един и същ. Мисли, преди да дадеш финална оценка.
И по този повод се замислих. Правим ли си изводи за хората на база това кой какво кафе пие, както сме склонни да си правим заключения за това кой какво (не)чете.
Някои го обичат късо, дълго и силно. Те пият кафето си буквално на екс и се чудя колко ли бързат тези хора вечно нанякъде. Винаги и правят всичко на екс без да се замислят за последиците, а може много лесно да се опарят.
А големите, бездънни чаши кафе, пълни с мляко, аромати, канела, захар, ванилия, пяна до ръба и малка доза истинско кафе, чиято сила се губи сред останалия океан от вкусове, чиито вълни се разбиват в устата ти. Какви са тези хора. Лежерни, плавни, многопластови, леко отвеяни и замечтани, любители на сладката страна на живота. Може би, все си мисля, че са такива.
Бързо и разтворимо, пак и пак. Да, лесно е да скъсаш едно пакетче, да изсипеш съдържанието му в чаша, да сипеш малко топла вода, едно-две разбърквания и ОЛЕ! Кафето е готово. Бързо, лесно, вкусно, както се казва. Какво се крие тук? Ограничено време, скрит мързел, липса на условия за нещо друго или просто по-различен вкус.
Излиза, че най-малко мисли по въпроса ми идват в главата, когато видя някой с нормално дълго кафе в нормална чаша, който пие кафето си с нормална скорост.
И какво излиза? Отново е на почит познатата ни златна среда.