Интервюто зове
Все слушаме за безработицата у нас и как за свободните позиции няма достатъчно квалифицирани хора.
Ами, нека да се квалифицираме тогава. И не говоря само за специални компютърни умения, работа с незнайни програми и усвояване на умения в рамките на невъзможни срокове.
Имам предвид личностно квалифициране, останалото ще дойде рано или късно. Бъдете инициативни, мотивирани и с желание за придобиване на нови умени. Не се застоявайте на едно място, за да не ви избута тълпата на дъното. Важно е как виждате себе си отстрани и как представяте себе си пред другите. Ако отивате на интервю за работа например, без дори да сте погледнали с какво се занимава дадената фирма, какво очаквате да се случи? Трябва да сте най-малкото подготвени за предстоящото интервю. Успехът винаги изисква доза положени усилия, някои от тях ще се възвърнат, други – не. Не е страшно, това са правилата на живота. Поне информация в днешно време има колкото и каквато искате. Всяка уважаваща себе си фирма има сайт в днешно време, от който можете да почерпите доза информация и вдъхновение. Предварителната заинтересованост винаги оставя добро впечатление, което от своя страна ви дава предимство пред останалите.
И още нещо. Опитайте да превърнете своите недостатъци в предимства. Никой не е съвършен, никой не знае и не умее всичко. Дори на интервю за работа да ви попитат за нещо, което ви е непознато, не показвайте това. Кажете, че с удоволствие бихте се научили, на каквото е необходимо дори да е ново за вас в момента.
Някак си все не ми се вярва, че няма квалифицирани хора за работа в България, те по-скоро не умеят да презентират самите себе си. А относно безработицата – който търси, намира. Така мисля аз.
Ариведерчи, август
Май ме гони някаква италианска вълна напоследък… Сигурно е заради приятното лято и желанието ми за една дори двудневна екскурзия до някъде.
За съжаление обаче действителността е друга и май трябва да гледам по-реалистично на нещата. Няма за кога вече да си взимам почивка, има работа за вършене, а и август почти свърши… Връщам се към родната действителност и към събитията от България. Не че няма пак да се отвявам насам и натам от време на време, разбира се, че ще го правя. Просто вече си представям как след месец-два ще започнат есенните дъждове и няма да ми се излиза въобще. Пак ще си мечтая за плажове, море и почивки, но ще съм принудена малко или много да си седя повече вкъщи. И с такова развитие на събитията, мисля, че ще съсредоточа мислите си повече към милата ни родина.
Ариведерчи, август. Ще ми липсваш със своите летни, дълги и слънчеви дни…
Има нещо в Италия…
Не е ли Италия най-романтичната страна? Една приятелка съвсем наскоро ми разказа за екскурзията й до Рим, на която бяха отишли с приятеля й. Било много хубаво, красиво и… романтично. Точно тази дума употреби.
Мисля, че Рим, Венеция, Флоренция и всички подобни италиански градове излъчват някаква силно привличаща сила особено у нас, жените. Честно казано нямам позната, която да не иска да посети Рим поне веднъж в живота си.
Другото, което ми прави впечатление е, че на много момичета им е интересно да учат италиански. Сещам се в тази връзка и за една книга, където главната героиня също много желаеше да се научи да говори италиански и в крайна сметка успя. Заглавието беше „Яж, моли се и обичай”.
Честно казано дори аз обмислям да се запиша на един курс по италиански за начинаещи от чиста доза любопитство. Въпреки че езикът се говори в една единствена страна в целия свят и не е много перспективен (ако се замислим реално), би ми било най-приятно да уча именно него. Не мога да го обясня, но всичко това ме кара да се мисля, че има нещо в Италия… нещо, което ни привлича към нея и то не е само пастата и пицата.
Джей Моделс и мъжете със стил
Имам се за широкоскроен, разбран и непретенциозен човек, но едно от нещата, което не мога да понасям, са немърливите, мързеливи мъже, които не полагат абсолютно никакви усилия да изглеждат не добре, а поне нормално. Какво толкова има в това да отделиш 20 минути, за да се изкъпеш, обръснеш, измиеш зъбите и облечеш чисти и изгладени приветливи дрехи преди работа?!
В никакъв случай не казвам, че харесвам тъй наречените „метросексуални“ мъже, по които не можеш да откриеш косъм и са нагримирани повече от жените – напротив, те са ми също толкова отблъскващи. Просто трябва да се намери златната среда, за да поддържа един мъж приветлив външен вид. Ако пък е и стилен – още по-добре. Защото няма друго, което да подчертава така ярко мъжествеността и да грабва погледите на женския пол от мъж, който знае как да се облече за най-различните събития с най-различни хора.
Най-впечатляващи ми бяха мъжете от модна агенция Джей Моделс в края на 90-те и началото на новото хилядолетие. Личеше си, че от агенцията се стараеха да работят не само върху имиджа им, но и върху тях, включително стила, който им подхожда, а и мъжественото им поведение. Те трябваше да са добър пример за всички байганьовци, които се оплакват от жените, а не са се погледнали в огледалото на какво приличат :) За съжаление, Джей Моделс прекрати дейността си преди около десетилетие, и дори този пример за мъжественост и стил вече го няма.
Въпреки това, аз ще си тропам с крак и ще искам: мъжете по улицата, мъжете на работното място, мъжете в театъра, не просто от уважение към дамите, а най-вече от уважение към себе си и мястото си в обществото – да се обличат подобаващо и да поддържат най-малкото нормален външен вид. Тогава на всички ни е по-приятно! :)
Да походим пеша
Ако сте живели в голям град като София например, няма как да на ви е позната ситуацията с предвижването в такива градове. Понякога дори личният автомобил не е решение за всички проблемите, с които се сблъскваме. Трафикът ви забавя рано сутрин или с следобедните часове, бавно започвате да се изнервяте, а на пътя попадате на какви ли не шофьори.
В София според мен най-добрият начин за предвижване е чрез метрото. Спестява време, независимо е от метеорологичните условия е, а движението му не се влияе от задръстванията или светофарите по пътя.
Така, ето и уловката. Дори да се предвижвате с метрото, ще се наложи да повървите и мъничко пеша. Аз съм голям фен на вървенето! Смятам, че е добър и безболезнен начин да раздвижим малко телата си и да се тонизираме. Освен това е много по-приятно, отколкото да се блъскаме по рейсовете например. Ние, жените не бива да забравяме, че ако си изберем подходящ маршрут за вървене, може да разгледаме даже някой и друг магазин по пътя.
А ако пък сте в някой по-малък град, приемете го като предимство от тази гледна точка: можете да ходите навсякъде пеша, защото разстоянията не са толкова големи, колкото в други градове. Когато съм имала възможност съм се прибирала към дома, вървейки дори повече от час. Съветът ми е, особено когато времето е хубаво (каквото е сега), да не се лишавате от това малко удоволствие наречено ходене. Ако имате възможност вървете дори на работа пеша. А ако имате и приятна компания по време на разходките си, още по-добре.