Следобеден чай по английски с филийки на Елиаз
Чудили ли сте се откъде идва прословутата английска традиция следобед да се пие чай? Ако ви е интересно каква е историята зад нея, то днес завесата ще бъде вдигната, за да се открие една прекрасна гледка към маса, наредена с всякакви вкусотии и, разбира се, чай. Първо ще ви разкажа кое как се е случило някога, а после и за моята интерпретация с домашна торта, кифли и сандвичи от хляба на фирма Елиаз.
Всичко започва преди около 200 години, някъде към 1840 г., със 7-ата херцогиня на Бедфорд, Анна. Всеки следобед към 4 часа тя се чувствала премаляла от глад, а в нейния дом вечерята се сервирала чак в 8. Тя поискала да й бъде донесено нещо малко за хапване, с което да залъже глада и да изкара до вечеря. Това били добре познатите ни днес малки сандвичи с чай и сладкиш. С времето Анна започнала да кани приятели на следобеден чай в абатството Уобърн, където живеела. Така това се превърнало не само в нейна традиция, а скоро и в такава на цяла Англия.
Към 1880 г. жените от висшето общество, започнали да се събират на чай, облечени официално в дълги рокли, ръкавици и шапки. Обикновено събитието се случвало в гостната между 4 и 5 часа следобед. След време обаче през летните месеци било преместено в градината и тогава мъжете в къщата също решили да се присъединят.
В началото следобедният чай бил разпространен само сред висшите кръгове на английското общество. Знатните семейства поръчвали свои портрети, на които били изобразени как пият чай от фин порцелан, за да научи светът колко са заможни. Обикновените хора искали да бъдат като богатите лордове и лейдита и тогава традицията се разпространила повсеместно.
В менюто на традиционния английски следобеден чай присъстват сандвичи, тортички, пастички, кифлички и други малки сладкиши. Моята сбирка у дома с приятелки на изискан английски следобед включваше лимонена торта, кифлички и сандвичи. Лимонената торта сама си я правя, получава се много фин вкус, по мое мнение. Кифличките ги взех топли от една пекарна до нас, там ги правят превъзходно. А за сандвичите купих типовото хлебче „Еделвайс“ на фирма Елиаз. Името ми се стори подходящо, нали цветето е рядко срещано и го свързвам с нещо специално. Махнах коричката на хляба и го нарязах на малки правоъгълници. Намазах го с крема сирене и между двете филийки сложих краставица – тя била традиционна за такъв сандвич. Спогодихме се ние с хлебозавод Елиаз, сандвичите ми се получиха добре и запазиха целостта си.
Понеже нямам от онези триетажни подноси, на които в изисканите лондонски ресторанти поднасят такива неща, наредих сандвичите, тортата и кифличките в най-красивия сервиз, който имах вкъщи. О, забравих да кажа за чая – донесоха ми го от Англия и на него пише English Afternoon Tea. Той всъщност ми даде идеята за това малко тържество и за днешната статия. А скромното ни женско следобедно английско парти мина в сладки приказки и приятна компания. Определено ще повторим. Този чай мисля да го пазя само за специални поводи.
За добрите приятели
Вие имате ли приятели от детството, с които и до ден днешен не само общувате, но сте все още близки? Аз да и то няколко, а спомените, които имаме заедно зад гърба си, са хиляди. Не се наемам да анализирам как точно сме успели да запазим приятелството си крепко през годините – честно казано не зная каква е тайната. Да кажем, че просто така са се случили нещата.
Имам няколко приятелства, които вече траят над 20 години, и всичките те са с хора, които намирам за доста по-различни от мен, което и ги прави по-интересни. Има за какво да си разказваме, когато се видим, и всеки един допълва другия. Мога да кажа, че се възхищавам по свой си начин на тези хора, защото у тях виждам черти, които на мен ми липсват.
Не твърдя, че между нас всичко винаги е вървяло гладко, дори сме прекратявали отношения поради най-различни обстоятелства, но във времето отново сме се намирали и сега продължаваме да общуваме. Здравите приятелства, смея да твърдя, са минавали през всякакви сътресения, и са си останали такива. Когато видиш отсрещния човек в най-различни светлини, можеш добре да прецениш дали искаш да си общуваш с него и за в бъдеще.
Моите най-добри приятели са и мъже, и жени. Не ги разграничавам по полов признак, а както вече споменах, разнообразието е нещото, което ни крепи. Никога не ни е скучно един с друг. Не казвам, че сме неразделни, защото ежедневието на всички ни не го позволява, но сме съумели да си останем достатъчно близки, въпреки това. Има начин да не се отчуждиш от някого и това става, когато искаш той да е част от живота ти. Останалото са просто оправдания.
Вдъхвам ви малко настроение
Тази сутрин сте станали без настроение и с каквото и да се захванете, то просто не върви. Имате нужда някой лекичко да ви повдигне настроението. Аз доброволно обявявам кандидатурата си да вляза в ролята на този човек. Дали ми и присъща, или не, вие ще кажете накрая :).
Като за начало ви предлагам този понеделник сутрин да разчупите рутината и да направите нещо различно. Отидете пеша на работа или сменете маршрута, ако така или иначе използвате кракомобила, нищо че ще си удължите пътя. Ходенето е полезно, а и действа ободряващо сутрин. Мисълта ми е да свършите нещо по по-различен начин, без значение какво, просто за да избягате от повтаряемостта на ежедневието.
Напомняйте си всеки ден, че не е нужно да сте перфектни, за да цените себе си. Радвайте се не само на големите постижения, но и на по-малките, защото те се случват по-често. Всяко малко постижение за деня ще ви държи до следващия и така винаги ще има нещо, за което да се радвате.
Раздавайте комплименти на воля. Може да ви се стори странно, но те помагат и на собственото ви добро настроение, въпреки че са насочени към друг. Да караш останалите да се чувстват добре, кара и теб да се чувстваш по същия начин, забелязали ли сте?
Заобиколете се с неща, които да ви напомнят да бъдете уверени в себе си. Може да напишете любимите си цитати на лепящи листчета и да ги лепнете на хладилника, огледалото, бюрото в офиса и навсякъде другаде, където ще ги виждате често.
Или пък направете нещо, което сами измислите и ви кара да чувствате позивните вълни да ви заливат от всички страни :)
Разсъждения от реалния живот
Днес няма да си говорим за конкретна случка, а как това, което ти се случва, влияе на личния ти опит, които нито една прочетена книга или чута история не може да замени. Убедила съм се в това многократно. Това, което си мислиш, че ще направиш в дадена ситуация и това, което всъщност правиш, са две различни неща. Аз съм попадала и в ситуации, в които моите прогнози, базирани на лични разсъждения, са се разминавали с това, което в действителност се случва именно защото са ми липсвали наблюдения над подобна ситуацията от първа ръка в минал период.
Ако приложим същата логика в бизнеса, то това, което знаеш на теория, е нищо, ако не е подкрепено с практика. Ето защо като излезеш от университета, не ставаш автоматически експерт, трябва ти опит. А и в днешно време достъпът до информация е неограничен, което значи, че всеки може да седне и да прочете всякакви книги и статии в дадена област, но това не го прави специалист в нея, докато не натрупа личен опит. Имайки го, думите му ще звучат по-достоверно в очите на останалите.
Ако трябва още малко да развия темата, мога да кажа, че на работното място уважение и най-вече авторитет се печелят с натрупан опит. Нямате ли го, на вас няма да гледат на сериозно и думата ви ще стои като глас в пустиня. Нека дам един пример: имаме двама служители, които дават едно и също предложение на мениджъра на компания; първият е нов във фирмата, но се ползва с авторитет, защото има дългогодишен опит в сферата; вторият работи там от 1г., започнал е като току-що завършил студент без опит. На кое предложение мислите, че ще се обърне по-голямо внимание?
5 от 5 звездички за условията за работа в Хепи
Спонтанността в живота винаги ме е изненадвала. Той не е като онези филми, в които знаеш какво ще се случи. Животът е непредвидим и понякога ти поднася неочаквани изненади. Те, смея да твърдя, са най-сладки точно защото не са планирани и нагласени.
За да ви потопя в днешната история, първо трябва да ви разкажа предисторията, която датира много отдавна. В детската градина имах една най-добра приятелка, вършихме много пакости заедно и бяхме неразделни. Когато станахме на 16, нейното семейство замина за Германия и трябваше да се разделим. Писахме си писма известно време и получаването на такова от нея беше голямо събитие. С времето обаче се отчуждихме, знаете как е в живота, а и тогава нямаше Фейсбук.
Често се питах какво ли е станало с нея, докато един ден не се сблъскахме на улицата съвсем случайно. Веднага я познах и не мога да ви опиша какви топли чувства нахлуха в мен тогава. Седнахме да си говорим за изминалите години и наваксахме всичко пропуснато в един много дълъг разговор.
Тя се беше върнала в България преди 4 години сама, без техните. Много от вас сигурно се чудят защо. Ами любовта не пита – ето защо. На този фронт нещата й се развиваха добре. В Германия е работила основно като сервитьорка, затова и като се е върнала, първо се е насочила натам. Преди 3 години и половина е започнала работа в ресторанти Хепи, сигурно благодарение на нейната строга немска дисциплина ;) До ден днешен си работи там поради простата причина, че е доволна от всичко – не само от заплащането, но и от социалния пакет, гъвкавото работно време и усещането, че работодателя го е грижа.
Разказа ми и за една бонус програма за лоялни служители на Happy, работещи там над една година – ако искаш да израстваш в компанията, тя е готова да инвестира в теб, предоставяйки ти по-добри социални придобивки и възможност да ходиш на външни обучения. Колкото по-дълго работите в Хепи, толкова по-голямо става и заплащането, което е доста над това на обикновена сервитьорка, която не работи във верига ресторанти с ясно установени стандарти. Кой да предположи, че Хепи са дръпнали толкова напред?
Като заключение мога да добавя, че тази случайна среща възобнови приятелството ни и сега то е по-здраво от всякога. Запомнете, че когато човек е обичан, доволен от работата си и от живота като цяло, той не само че излъчва позитивизъм, но и го привлича към себе си. Дали пък срещата ни не се дължи на това? :)