Харесвате ли Зоуи Дешанел?
Първата ми среща с Зоуи Дешанел беше сериалът, в който тя играе – New Girl, на български го превеждат „Кое е това момиче“. Там тя е шантава, весела учителка, която гледа позитивно на живота. Много е забавна милата. Харесвам сериали, от които не се натоварвам, а разпускам, като „Приятели“ или „Как се запознах с майка ви“. При тях не задълбаваш много в трагедии, даже на моменти могат да ти оправят настроението. Е, и този е такъв, но малко по-женски.
Между другото, Зоуи Дешанел малко прилича по външен вид на Кейти Пери. В нета често ги сравняват, но по мое мнение Зоуи има по-благородно излъчване (без да броим горното изображение :). По изражението на лицето й на снимки ми прилича на вътрешно щастлив човек, дори когато не се усмихва, а тези големи сини очи са направо зашеметяващи.
Зоуи Дешанел е и съосновател на един старъп – сайта Hello Giggles, който съществува от 2011 година. През 4-те си години на съществуване той много напредна. Голяма част от статиите се пишат от обикновени хора с писателски талант, разказващи случки от реалния живот, от които всеки може да си извлече поука. Аудиторията е предимно женска, а според статистиката на месец има 16 милиона уникални посетители от цял свят. Успехът на стартъпа не остава незабелязан, тъй като наскоро беше купен от Time Inc. за 30 млн. долара.
Явно Зоуи има нюх за бизнес, но пък и прави нещата типично в неин стил – забавни и весели, каквато е тя самата.
Нека женската завист да прерасне в приятелство
Отричана или не, женска завист съществува във всяка една от нас. Жени, които чувстваме като силни съпернички, я карат да се прояви повече, понеже на тях има за какво да им завиждаме и съответно у нас се поражда чувството да се конкурираме, за да се докажем. Това обикновено излиза на показ при успелите и влиятелни жени от висшите кръгове на обществото.
Наскоро попаднах на една интересна теория, отнасяща се до гореописаните отношения. Нарича се „shine“ и е измислена от някоя си Ан Фрийдман. Според нея, когато изпитваш завист към твоя конкурентка, най-добрият подход е да се сприятелиш с нея и то без задни мисли. Идеята идва от това, че тези жени имат много общи неща и че те всъщност вътрешно се възхищават една на друга. Вместо да се опитват да се свалят от пиадестала взаимно, те трябва да празнуват победите си заедно. Има логика.
Ако приложим тази теория към живота на обикновената жена, си мисля, че ще извлечем само ползи. Завистта е негативно чувство и като такова то не ни носи нищо добро. Ако я заменим с някоя далеч по-приятна емоция като искрена радост от чуждите постижения, бихме били много по-спокойни и незатормозени.
Превръщането на предишната завист в приятелство носи и още една полза, а именно възможността да получиш и да дадеш конструктивна критика на себеподобен, т.е. човек със сходни възгледи, като по този начин му помагаш да се усъвършенства, виждайки пропуски, които той не е успял да види. Една странична гледна точка на приятел, който разбира естеството на проблема, никога не е излишна.
Големият въпрос обаче е наистина всичко това да се случва без задни мисли. Дали е постижимо?
Котешки истории
Всеизвестен факт е, че котките не харесват промени. Те са привърженици на рутината и са дълбоко привързани към стопанина си. Когато той замине на почивка, това им причинява емоционален дискомфорт. По принцип котките нямат проблем да пътуват с кола или самолет, но повечето хотели не разрешават домашни любимци, поради което милите животинки трябва да си останат вкъщи. Налага се някой да ги гледа във ваше отсъствие.
Реакцията към вашето заминаване и нарушаване на рутината им може да доведе до поразии, като например умишлено маркиране на всички мебели в дома или драскане с нокти по тях. Котките просто не обичат да бъдат пренебрегвани и ще намерят начин да ви го покажат. Не си мислете, че това е техният пъклен план да ви отмъстят, приемете го като знак за голямата им обич към вас :).
Какво може да направите преди да заминете? Дайте на котката ви известно време да свикне с човека, който ще се грижи за нея. Нека той да идва у вас от време на време и да си играе с нея. Погрижете се да го инструктирате да не прави значителни промени в рутината й. Котките също имат чувства, а вашето отсъствие ги поставя в стресова ситуация, която трябва да се погрижите максимално да облекчите.
Периодът преди отиването ви на почивка може да се нарече подготвителен към това, което предстои. Може отрано да си извадите куфара, за да свикне котето с мисълта за вашето заминаване. Понеже познатите миризми ги успокояват, оставете и някаква дреха с вашата миризма, за да може когато почувства носталгия по вас, да се сгуши в нея и да се почувства по-добре.
Къде е меката на пластичната хирургия
Столицата на Южна Корея, град Сеул, се смята за меката на световната пластина хирургия. В най-луксозния и модерен сеулски квартал, Гангнам, има поне 500 естетични салона. Доста голяма гъстота, нали? Тук действа добре познатия ни на всички икономически закон – когато има търсене, ще има и предлагане.
В Южна Корея се правят най-много пластични операции на глава от населението. През 2014 година те достигат до шокиращата цифра от 980 хиляди. Една проста сметка показва, че на 1000 души се падат по 20 операции. В това отношение САЩ изостава със 7 – там са 13 на 1000. Южнокорейската държава държи този рекорд още от 2009 година.
Пластичните операции са се сраснали с културата на Южна Корея. Но там на разкрасителни процедури се подлагат не само местните, половината от пациентите са чужденци. Репутацията на Южна Корея по отношение на този вид операции се носи навсякъде. Поради голямата конкуренция, цените там са по-ниски, а качеството е добро.
Коя е най-популярната операция сред южнокорейците? Тези на клепача. Корейците, както и повечето азиатци, имат т. нар. единичен клепач (monolid). Това значи, че на тях им липсва сгъвка на клепача. В стремежа си да придобият по-западен вид, те прибягват до скалпела. Липсата на двоен клепач, също така, ги кара да изглеждат по-заспали и уморени, което на тях очевидно не им допада. Операцията на клепача е евтина, а и периода за възстановяване след нея е кратък, затова и все повече корейци се подлагат на нея.
Като тенденция се проявява и реконструкцията на челюстта, която си е сложна и болезнена процедура. Но защо южнокорейците се подлагат на нея? Обществото в Южна Корея е изключително конкурентно, а в Сеул живее половината от население на страната. Градът заема 6 място в света по гъстота на населението. Конкуренцията за работни места е голяма, а в CV-то искат снимка на кандидата. Там се смята, че хората, които изглеждат по-добре, е по-вероятно да бъдат взети на работа.
Фейслифтингът също е популярен, както и уголемяването на бюста. Преди корейците предпочитали предимно операции на лицето, но сега все по-често прибягвали и до такива за оформяне на тялото. Но не само жените искат да изглеждат по-добре – около 15 процента от пациентите са мъже, а в бъдеще се очаква този процент да нараства.
Нещо лежерно
Днес не искам да се затормозявам с изразяването на много сложни мисли, но пък ми се пишеше пост и затова сега сядам и направо почвам да пиша за каквото ми хрумне. Само знам, че няма да са някакви мъдрости, които изискват дълго и дълбоко осмисляне – пълна противоположност на филмите на Уди Алън ;) Като го споменах него, си спомних, че когато в по-млада възраст съм гледала негови филми, краят винаги ми убягваше. Скоро не съм гледала негов филм, може пак да пробвам, да се тествам доколко съм помъдряла през годините. Решено е – ще му дам втори шанс да ме впечатли с гения си!
Минаваме нататък… Тъй като сме на тема филми, искам да ви споделя, че напоследък нищо от това, което дават, не може да ме впечатли. Залагах големи надежди на 2-3 филма с добри трейлъри, които специално отидох да гледам на кино, но не надминаха очакванията ми, дори бяха много под тях.
И откога Джордж Клуни участва във филми на Дисни? Аз като чуя Дисни и си представям по-детски филми. Не е ли така? Поне така са се позиционирали в съзнанието ми. Става дума за „Утреландия“, между другото. И „доктор Хаус“ участваше. Ясно е, че с тези известни лица се целят повече приходи от прожекции. Не знам, но мисля, че това е под нивото и на двамата.
След като неочаквано започнах да нищя световната киноиндустрия, отправям призив към нея за по-интелигентни сюжети, по-непредсказуеми, в които не си сигурен дали главният герой не остане жив и т.н. Поучете се от „Игра на тронове“ малко. Това е от мен :)