Това е една история за пътешествие, което никога няма да забравя. И което ще топли сърцето ми с появата си всеки път. Един от малкото пъти (които могат да се преброят на пръстите на едната ми ръка), когато съм се чувствала толкова спокойна и в равновесие със себе си, че чак в безтегловност.

Това беше преживяването ми в Камен бряг. Невероятно приятно малко градче, което не блести с нищо друго освен със своята неповторимост. Неповторимо е, защото е на каменния бряг на Черно море, с ниска, сукулентна растителност, и бряг-скала, която разкрива невероятната шир на морето. А застанала на ръба на скалата, пропадаща 30 метра надолу, се чувстваш нищожен, миниатюрен, прашинка от въздуха.

Прекрасно усещане, каращо те да се смириш и да забравиш всички пориви на его и аз.

Вечерно време нещата станаха още по-красиви, защото попаднали в тази обширна тъмнина, небето разкриваше пред нас цялата си красота с хиляди звезди, някои от които копнеещи да стигнат до теб, оставящи дълга следа след себе си.

Преживяване, което няма да забравя. Може би го казвам за втори път, но пожелавам на всички да изпитат това спокойствие и равновесие, смирение и преклонение пред Майката Природа…