Снимката излезе перфектна. Златиста коричка, пара, която се вие съблазнително, подредени стръкчета розмарин. Сърцето ми обаче се сви. Защото това, което виждате в Инстаграм, рядко съвпада с това, което влиза в устата ви.
В петък вечерта реших да направя онази прословута пица с ферментирало тесто, която видях при някой инфлуенсър. Четири часа по-късно кухнята ми приличаше на бойно поле, а тестото – на гумена подметка. Снимката, разбира се, излезе убийствена. Филтър, ъгъл, правилно осветление. Хората коментираха “Ох, изглежда невероятно!”, докато аз се давех в собствената си некомпетентност. Истината е проста: никой не иска да види проваления опит, никой не иска да види размазаното тесто и изгорелите краища. Искат илюзията.
Това е проблемът с кулинарния Инстаграм. Той продава не храна, а перфектни моменти. Рецептите са като архитектурни проекти – сложни, детайлни, нереалистични за обикновения човек. Всички готвим в някакъв момент, но малцина имат времето, уменията и търпението да превърнат кухнята си в професионално студио. А и защо да го правим? За да получим лайкове? За да впечатлим някакви непознати?
Баба ми правеше баница. Не беше перфектна. Понякога се разкъсваше, понякога ставаше суха, но винаги беше вкусна. Защото беше направена с любов и с истински продукти, а не с мисъл за перфектната снимка. Сега виждам само баници, подредени като произведения на изкуството, с филигрански направени плитки и златиста коричка. И се чудя дали някой изобщо я яде, или просто я снима.
Наскоро попаднах на видео, в което момиче приготвяше някакъв сложен десерт. Всяка стъпка беше забавена, музиката – епична, а тя – усмихната и перфектна. В коментарите някой попита колко време й отне да го направи. Отговорът беше: “Около 6 часа”. Шест часа за един десерт! Кой има толкова време? Аз лично предпочитам да си купя нещо от магазина и да го изям, докато гледам Netflix.
Това не е просто въпрос на готвене. Това е въпрос на цялостна фалшификация на реалността. Ние сме заобиколени от перфектни изображения, от перфектни животи, от перфектна храна. И забравяме, че зад всяка снимка стои усилие, манипулация и понякога – пълна измама. Затова казвам: спрете да готвите за Инстаграм и започнете да готвите за себе си. Направете нещо просто, вкусно и реално. И го изяжте, докато е още топло. Защото храната е за ядене, а не за снимане.
