Здравейте! Днес ще си говорим за трите букви (символа) пред името, които често ни дават самочувствие без покритие.

Повечето хора изпитват някакъв респект, ако се запознаят с човек, който се кичи с титлата инж., адв., арх., проф., доц. или д-р (тук са три символа). В повечето случаи следва едно уважително говорене, подмазване, плюнчене и т.н. Резултатът е, че не тези хора ви захаресват повече, а че се излагате и им досаждате. На всичко отгоре вдигате излишно самочувствието им, което и без това лети отдавна в небето.

Забележете само как представителите на тези професии пристъпват, как вървят винаги с вирната брадичка, как в много случаи още като се запознават с някого започват името си с поставените инициали. Държите ли се с тях все едно са нещо повече от вас, то те непременно ще демонстрират величие, тъй като се чувстват точно толкова над вас, колкото и вие ги усещате.

Според мен цялото това поведение е напълно погрешно. Аз мисля, че независимо дали професията ти дава три символчета /букви/ пред името не означава, че всички останали професионални направления трябва да се подценяват. Липсата на самочувствие е най-лошото, което може да се случи на един човек. Всеки трябва да има добро усещане за себе си и да знае, че неговата специалност в неговата област на труд е незаменима с никоя друга. Да, може би архитектите, адвокатите, инженерите и определено лекарите имат доста отговорни и мъчно следвани професии, но това не означава, че по-малко стойностни са редакторите, например. Замислете се, че именно те поддържат чистотата на езика, че именно тяхната работа е толкова значима, че ако в един медицински справочник напишат една „0“ повече могат да убият някого. А сега вземете преводачите, които разпространяват великите творения на писателите и поддържат световното културно наследство. Вземете шивачите и дизайнерите, които ни продават най-необходимото и подпомагат естетическия ни поглед на света. А нека не забравяме и хранителните технолози, благодарение на които поддържаме живота си консумирайки създадените/направените от тях храни и напитки. Не можем без удобството на такситата, без ходенето на ресторант, театър или кино, имаме нужда от педагози, детски възпитатели и детегледачи и много, много други…

Няма по-малко или повече значима професия. Светът е голям, всеки човек има свои качества и таланти. За да функционира обществото ни сме си нужни абсолютно всички.