полет със самолет
now browsing by tag
Опасни или щури – летищата по света
Независимо дали е твърде късо или е на стръмен наклон: има писти, на които изглежда невъзможно самолет да кацне или излети. На тези летища терминът страх от летене придобива съвсем ново значение. В края на краищата, статистически повечето самолетни инциденти се случват при кацане или излитане. Изглежда още по-абсурдно, че следните писти всъщност се използват редовно.
Карибите например са дом на една от най-опасните и добре известни писти в света. Пистата на международното летище Princess Juliana е само на няколко метра от брега. Самолетите пък редовно излитат близо над главите на къпещите се. За много пътници тази гледка е специално зрелище и дори причина да посетят острова Синт Мартен. Това специално преживяване обаче крие и известен риск – двигателите на самолета да изхвърлят камъни.
На пръв поглед международното летище на Гибралтар изглежда като железопътен прелез. Тук главен път пресича пистата, която свързва мини държавата и с Испания. Ако не се вижда самолет, колите преминават улицата. Ако самолет излита или каца, колите трябва да се разположат зад бариери. Между другото, тази система е създадена поради липса на място. В края на краищата държавата-джудже е с размери само 6,7 квадратни километра.
Ако искате да покорите връх Еверест, трябва да кацнете на летище Tenzing-Hillary в Непал. Но на това летище няма писта като всяко друго. Защото тук предстои кацане на дългата 527 метра писта. Тази писта е разположена директно върху склон, чийто наклон е невероятните дванадесет процента. Това прави кацането особено трудно. Накрая пистата дори слиза на 600 метра.
А вие бихте ли ползвали някое от тези летища?
Пътуване със самолет
На мен често ми се налага да пътувам и то най-вече със самолет. Да Ви призная, много обичам да посещавам различни дестинации и кътчета от света и да обогатявам своята култура. Обичам да отделям време, за да обиколя забележителности на дадената страна.
Въпреки че вече имам достатъчно брой полети със самолет, за мен това усещане не е от най-приятните в живота. Особено първия път беше направо ужасно. Добре, че не пътувах сама, за да има кой да ме подкрепя и успокоява. Най-неприятното чувство беше при излитане на самолета, когато всичко в мен се преобръщаше. Краката ми се подкосяваха, нещо ме притискаше в гърдите и въздуха не ми достигаше. Имах чувството, че няма да издържа. По време на полет също се стрясках заради въздушните ями, в които попадаше самолетът. Не по-малко гадничко беше спускането му.
Не разбирам тези родители, които пътуват с малки бебета или деца. Последния път едно бебче така жестоко плачеше по целия път, направо ми стана жал. Не знам за Вас, но аз на няколко пъти, гледайки през прозорчето, се замислях какво би се случило с нас, ако имаше авария. А когато стюардесите обясняваха мерките за безопасност, ме прихващаше параноя.
Но това за щастие беше само първият ми път, а после все повече ми харесваше да наблюдавам света от птичи поглед. Освен това предимствата на пътуване със самолет са достатъчно за да предпочета този тип превоз. Най-елементарното е , че придвижваното по този начин е най-бързо. Вие как мислите?