Париж
now browsing by tag
До Париж и обратно…
Да отидеш в Приж е мечта почти за всяка жена. Още повече, когато тази мечта е свързана с прекрасно романтично изживяване.
Не е ли малко изтъркано, ще попитам аз. Сякаш целият свят се е намъкнал там, само и само да зърне купчина старо желязо, което между другото и няма кой знае каква архитектурна стойност.
Всъщност Айфеловата кула е последното нещо, което французите ще искат да ви покажат, посетите ли страната им. Преди нея ще се наредят гледката от терасата на градините на града, Лувъра, пазител на творенията на човешкия гении, множество архитектурни културни обекти и цял куп винарни и малки мандри и къщи за производство на сирена. Това е нещото, което ценят местните – история, изкуство и даденостите на природата. Често ще чуете французи да ви говорят за козметика и парфюми и да се превъзнасят по последните модни тенденции. А кажете ли им, че сте от България почти задължително ще знаят за розовото и лавандуловото масло (предполагам, знаете, че България е един от основните износители и на лавандула в света).
А Айфеловата кула е просто проект, строен за Световното изложението в Париж през 1898 г. Замислена е да стои 20 години, но интересът към нея станал толкова голям, че тя бързо избила разходите по строителството си. След това станала обект на експерименти – чрез нея била проведена първата телеграфна връзка с Пентагона, а после са открити космичните лъчи, радиолъченията и впоследствие се трансформирала в радиорелейна кула на Париж. Така си остава там и до днес, макар чужденците да не знаят, че в последно време общината се сблъсква с много проблеми по стопанисването й.
Общо взето ние, като чужденци, й се радваме, а французите вече я гледат с досада. Но така е като с всичко местно, с което свикваме без дори да се замисляме какъв интерес би представлявало за гости и поколения напред…
В Париж
Пристигнах в Париж през втората половина на януари миналата година. Всички приятели ме съветваха, че не е това сезонът, че по това време на годината в Париж е дъждовно, по-добре да отида през пролетта, когато всичко цъфти и е различно. Но моя милост, като си науми нещо, никой не може да ме разубеди. И въпреки сезона беше прекрасно – неголямо количество туристи, възможност да разгледам музеите, без да чакам дълго по опашки и обкръжена от тълпи. Понякога валеше дъжд, но много слаб. Целият град беше все още в новогодишна украса. Първата вечер излязох на разходка в града и ме обзе почти детски възторг от окръжаващата ме красота – нощен Париж просто трябва да се види и усети, не може да се разкаже. Разбира се, с екскурзии посетих замъците на Лоара, Лувъра и Фонтенбло, Версай и Мулен Руж. Всичко беше много впечатляващо – имах чувството, че съм попаднал в роман на Дюма. Но Париж не е преди всичко забележителности. Аз се влюбих в атмосферата на този град, в неговия въздух и мирис. Отделих много време просто за разходки, снимах по улиците, пих кафе в малки симпатични кафенета, просто наблюдавах кипящия около мен парижки живот. И мога да кажа, че сърцето ми остана там, което значи, че някой ден пак ще се върна.