пари
now browsing by tag
С японски метод пестим пари
Организирането и съставянето на бюджет са изключително важни за правилното управление на финансите ни. Като помощ за това съществуват много разработени методи и вярвам, че всеки се е ориентирал към най-добре приложимия за него. Аз обаче реших да пробвам нещо по-екзотично, което ще споделя и с вас. Става дума за японския метод, наречен Какейбо. Неговата създателка е Хани Матоко, която е известна и като първата в Япония жена журналист.
В буквален превод какейбо означава домашен финансов регистър. И наистина е така. Неговата идея е да ни помогне да следим всяко движение по парите си, като записваме всичко саморъчно в тетрадка или тефтер. Парадоксалното в случая е, че живеем в ера на смарт технологии, но при този метод те не фигурират. Липсват всякакви таблици в Excel, финансови приложения или каквито и да били е-услуги. Всичко се случва на белия лист с химикал.
Обяснението за този подход е просто. Записвайки ръкописно нашите приходи, разходи и друг вид постъпления, ние всъщност по-осъзнато възприемаме информацията и имаме наблюдения върху финансовите си навици. А навици се изграждат и променят. В случая може да работим върху подобряването на рутината си по движението на парите ни.
Какейбо ни учи да пестим пари. Според него преди всяка покупка трябва да си зададем няколко въпроса. Например може ли да живеем без тази вещ/услуга; може ли да си го позволим наистина, предвид актуалното ни финансово положение; покупката под влияние на емоционалното ни състояние ли е. Отговаряйки си напълно честно на тези въпроси, ние се замисляме над това за какво даваме пари и имаме ли реална нужда от него.
Методът дава и насоки за осъзнато харчене. Препоръчва се да изчакаме поне денонощие преди да предприемем действие. Също може да проверяваме редовно състоянието на банковата си сметка. Така ще контролираме по-добре финансите си и ще се фокусираме върху това колко пари наистина може да си позволим да изхарчим.
Бихте ли изпробвали какейбо?
Как ще кръстиш заплата си?
Когато бяхме малки всички мечтаехме да пораснем, да станем самостоятелни, без да се налага да даваме отчет на майките си и естествено без задължителното конско след отчета. Мечтаехме да сме независими, да имаме много пари, да работим и да създадем семейство. Да завършим училище по-скоро, писнало ни беше от „изненадващи„ контролни и изпитвания. Да, но действителността всъщност е съвсем различна.
Каква ирония, ако преди сме искали да се махнем от дома на родителите си, аз сега честно казано, обожавам да ходя на гости у нашите. Майка ми ми угажда на всеки каприз, а баща ми с интерес слуша иначе безинтересните ми истории. Доста ми допада. Честно казано, мечтая да имам пролетна, лятна и зимна ваканция, дървена ваканция и грипна и още куп ваканции, а сега и да си болен, отиваш на работа, няма мърдане. В един от почивните си дни попаднах на едно доста интересно предизвикателство, един човек в блога си беше задал въпрос, как би описал заплата си чрез заглавие на филм. Доста интересно се получи, имаше доста оригинални описания. Лично аз бих описала моята заплата със заглавието „Да изчезнеш за 60 секунди“. Тъкмо получиш известие на телефона, че са ти превели заплатата и получиш още пет, за взети пари за ток, вода, телевизия и какво ли още не, а и по колата трябва да се ремонтират някакви дреболии, освен това много ми харесаха онези маратонки в магазина, сега е момента да си ги поръчам и наистина изчезва, може би не за 60 секунди, но усещането е почти същото.
Друго си беше на училище, като се прибера вкъщи мама винаги е сготвила, сметките са платени, а джобните дори и да свършат, баща ми винаги се смилява над мен и ми дава още. Така, че деца, не бързайте да пораствате, не е чак толкова хубаво. А вие с кой филм бихте описали заплатата си?
Аху, иху и после тихо!
Заглавието на днешната ми статия е в голяма степен хумористична, но всъщност много вярна. Тя е обвързана с разходите, които имахме покрай коледните и новогодишните празници. Капитализмът и консуматорството така са ни вклещили в безмилостната си хватка, че е трудно да се отървем от безмилостната им хватка.
Проблемът е, че по това време на годината си разменяме подаръци по задължение. А самите празници са се превърнали по-скоро в индустрия, отколкото в ценност, която хората да съхраняват и да пазят.
Смисълът на Коледа е да прекараш известно време със семейството си. Да се сгушиш в топлата им прегръдка и да се насладиш на компанията им. Да си разказвате истории за миналото, приятни и весели спомени и да създавате нови такива, които ще разказвате бъдещите години.
Материалните неща не би трябвало да са важни. Но така са се наложили, че хората ги купуват само и само да не разочароват хората, на които държат.
Най-трудно е за семействата, които не разполагат с особена материална възможност. Тогава празниците се превръщат в особено тъжен момент, защото напомнят с всичка сила за това, което нямаш и това, което не можеш да осигуриш на близките си и децата си.
Да не говорим за празнуването на Нова година. Някои хора вярват, че както им тръгне годината, така ще продължи цялата. И може би са прави, но това не означава, че трябва да се изхвърляме със сумите, които ще отделим за едно празненство… Е…, всеки сам избира, разбира се. Но е факт, че след бурните харчове декември и началото на януари, следват няколко дълги месеца на пост и молитва.
Дерзайте!