красота
now browsing by tag
Азиатската центела: Природният чудотворец за здраве и красота
Азиатската центела, наричана също и „готу кола“ или „тигрова трева“, е растение, което в продължение на векове се използва в азиатската медицина за лечение на различни заболявания и подобряване на общото здравословно състояние. Със своите уникални свойства и ползи, азиатската центела се превърна в един от най-ценените природни съставки, която се използва не само в медицината, но и в козметиката и хранителните добавки. В този блог ще разгледаме за какво помага азиатската центела и как може да подобри нашето здраве и красота.
Азиатската центела е известна със своите свойства за подобряване на кръвообращението и циркулацията. Това е от съществено значение за здравето на сърцето и кръвоносните съдове, като се намалява риска от заболявания като хипертония и сърдечни проблеми.
Някои изследвания показват, че растението може да подобри когнитивните функции и паметта. То има успокояващ ефект върху нервната система и помага за повишаване на концентрацията и усвояването на информация.
Азиатската центела е известна със своите заздравяващи свойства и се използва за лечение на кожни наранявания и изгаряния. Тя стимулира производството на колаген и ускорява процеса на заздравяване на кожата.
В козметичната индустрия азиатската центела също набра голяма популярност. Тя стимулира производството на колаген и хидратира кожата, като я прави по-еластична, гладка и младежка на вид.
Азиатската центела е истинско природно чудо, което предлага множество ползи за здравето и красотата. Нейните уникални свойства я правят незаменима съставка в медицината, козметиката и хранителните добавки. Затова включете азиатската центела във вашата ежедневна рутина и се насладете на всички ползи, които тя предлага.
Високите токчета – жестока красота
Без съмнение обувките на високи токчета са символ на женственост. Те ни правят по-елегантни, по-привлекателни и допринасят за по-атрактивната ни визия. Разбира се, ефектът се постига ако знаем как правилно да изберем подходящите за нас.
Вярвам в любовта от пръв поглед … към обувките. Много често обаче тя се оказва несподелена и като всяка такава те кара да страдаш. Какво имам предвид ли? Например виждаш в магазина перфектния чифт обувки и сякаш времето спира. Само ти и те – мечтаните, нови, красиви, стоят горди с високите си токове и те чакат. Не устояваш на изкушението. Взимаш ги, прибираш се вкъщи по детски щастлива, пробваш ги пак, разхождаш ги из стаите. Всичко е идеално, нереално чак. Не можеш да повярваш, че ги намери точно преди фирменото парти и вече си представяш как ще събереш в точка (или в ток) очите на колежките си.
Настъпва и дългоочакваният ден – на тяхната премиера. Обуваш ги, отиваш на празника, чувстваш се страхотно, но … само първия час. С всяка изминала минута усещаш буквално какво значи, че красотата изисква жертви. А в случая жертвите са краката ти. Високите токчета вече са пирони в ходилата ти, а красивата кожа ги стяга като в менгеме. И разбираш, че просто не сте едни за други. Тъжно, но факт.
Припознахте ли се в този пример? Сигурна съм, че всяка от нас има поне една подобна история, попадайки на неподходящите обувки, залъгвайки се по външния им вид. Ето защо аз предпочитам кецове и маратонки. Да, не са точно най-женските обувки, но пък са най-удобните. И понякога това е за предпочитане.
Композиции и картини
Често пъти съм посещавала различни галерии с картини. Понякога на по-малко, друг път на по-известни автори. Някак творчеството ме възхищава, но честно казано не го разбирам. Виждам красиви цветове, отчитам техниката на рисуване, усещам настроението на твореца, но съм дотук…
Ядосвам се обаче, когато в водещият експозицията започне да говори какво е „искал да каже художника“. Звучи ми постно и плоско. Сякаш отново се връщам в часовете по литература и трябва да тълкувам авторовите размисли. Според мен каквото е искал да каже, той творецът си е го е казал. Изкуството е субективно нещо и интерпретацията му е въпрос на вътрешно усещане. Някои хора са силно емоционални и могат с часове да съзерцават картини и други художествени произведения и да си въобразяват разни чувства и нюанси. Аз обаче не съм такава. Единственото, което мога да кажа е дали дадено платно ми харесва, дали отива на интериора ми и това да ме мотивира да си го купя. Останалото ми е излишно и ме затормозява.
Сигурно, четейки тези редове, си мислите, че не съм никакъв ценител на изкуството. В своя защита ще кажа, че не е нужно да го разбирам, за да го харесвам и за да искам да имам картини в дома си. Мисля, че всъщност желанието ми да сложа на стената си нещо красиво, което съответства на моя вкус е начинът да покажа, че подкрепям изкуството и виждам себе си в него.