книги
now browsing by tag
Когато остареем
Това може би е един от най-големите страхове на 90% от населението на земята. Старостта е описвана в книгите като нещо тъжно и трогателно, но хората не могат да разберат, че старостта крие и своите доста приятни моменти.
Съдейки по моята собствена баба това е време на почивка. Вече си достатъчно зрял и, дай Боже с акъла си, за да можеш да се наслаждаваш на книгите, които обичаш, на филмите, които ще ти харесат, на времето в градината, препичайки се на слънце и приятните разходки сред природата.
Не е задължително да се затваряш между четири стени и да тъгуваш по младостта си, която никога няма да се върне. Много лесно можеш да се наслаждаваш на времето си тук и сега и да се опитваш да създадеш колкото се може повече приятни спомени с близките си хора.
Моето новогодишно обещание
Първо, позволете ми да ви честитя Новата 2015-а година. Нека да ни е честита, успешна и да ни донесе единствено положителна емоция.
Сега, да ви попитам. Обещахте ли си нещо, които да направите тази година, за да подобрите живота си. Може би да се храните по-здравословно, да се движите повече, да се запишете на някакъв вид спорт, да сте по-комуникативни, по-информирани, да пътувате повече, да създадете нови приятелства или да възобновите стари? Подкрепям, което и да е от изброените (и извън тях), као ви пожелавам да го удържите до следващата Коледа.
Искам обаче да ви споделя и моето новогодишно решение и то е следното. Искам тази годината да изгледам всички филми и да прочета всички книги, които лично ще ми препоръчат през следващите 12 месеца. Нали знаете как винаги се появява нещо, което ни си гледал или не си чел и стоиш и слушаш как другите го обсъждат, докато ти само кимаш и се усмихваш… подобно на Джоуи от сериала „Приятели“. За да не изпадам в неговата ситуация, както ми се е случвало неведнъж до сега, моето новогодишно решение ще е да изгледам и да прочета всичко от to-do листа ми, но този който ще си създам тази година. Стискайте ми палци!
Необятният свят на книгите
Да си призная, като растях, не бях от онези деца, които обичат да четат за удоволствие. Четох препоръчителната литература за училище и дотам. Да си играя с приятели беше далеч по-важно по онова време. Някои книги, като „Ана Каренина“ например, ми бяха интересни, но повечето не ми грабваха окото. Това се промени с годините и днес съм върл почитател на четенето под всякаква форма – на хартиен или електронен носител. Все пак обичам мирисът на хартия повече.
Това, което очаквам от една книга, е да предизвика някаква емоция у мен, дори не е задължително да ме разтърси, може просто да ме вкара в размисъл. Любимото ми чувство докато чета е очакването, незнанието какво ще се случи и нетърпението да разбереш. Любимите ми книги пък са онези, които ми се е искало никога да не свършват – индикатор за това колко добри са били. Хем нямам търпение да разбера края, хем не искам той да идва. След прочитането на такива ме обзема чувство на тъга. Винаги съм в търсене на ново четиво, което да ми повлияе по същия начин. Ако имате предложения, споделете ги.
Тук искам да отворя една скоба за книгите, по които се прави филм. Несъмнено книгата трябва да се прочете преди да се гледа филма. Това всеки би го потвърдил. Случвало ми се е докато чета книгата да си представям героите по един начин, а във филма да е съвсем различно и твърде далечно от книгата. Филмът не може да ти каже какво си мислят героите в определен момент, а в книгата това е добре обяснено, техните чувства в даден момент също са описани, така че не може да се подведеш.
Светът на книгите наистина е необятен. Навремето, когато е нямало телевизия, това е бил единственият начин за хората да се пренесат някъде далеч от действителността, да съпреживеят приключения, които в реалния живот никога няма да им се случат.
Още готини книжки за децата от издателството на Светльо Кантарджиев
Ню Медиа Груп на издателя Светльо Кантарджиев продължава да пуска на пазара още предложения от поредицата „Детство мое“, на която аз съм нещо като абонат и купувам редовно книжки за моите деца. Сред последните допълнения октриваме чешка, английска и италианска народна приказка, „Старата къща“ на Андерсен и „Приказка за котката“ от Ръдиард Киплинг.
Децата четат все по-малко и затова сме виновни ние, възрастните, е казвал неведнъж г-н Кантарджиев. И аз мисля, че оправдания като липса на време и умора не могат да извинят отсъствието на родителското тяло, което първо въвежда малчуганите във вълшебния свят на приказките. Аз лично не бих си позволила да нямам време за най-важното ми – детето.
В една медия експерти в областта на детското развитие цитираха и други фактори, виновни за т.нар. „нечетящи деца“. Днес детето, което прекарва значителна част от свободното си време в четене на художствена или друг тип литература, често бива изолирано от връстниците си, за масата от които нормално е да играеш компютърни игри, а не да прелистваш книга. Такива малчугани често биват определяни като „книжни плъхове“ и „зубъри“.
И докато външните факори не зависят от родителите, то семейната среда е абсолютно и единствено тяхно дело, което само с няколко реда може да спечели още един буден, интелигентен и четящ гражданин на света.