Композиции и картини
Често пъти съм посещавала различни галерии с картини. Понякога на по-малко, друг път на по-известни автори. Някак творчеството ме възхищава, но честно казано не го разбирам. Виждам красиви цветове, отчитам техниката на рисуване, усещам настроението на твореца, но съм дотук…
Ядосвам се обаче, когато в водещият експозицията започне да говори какво е „искал да каже художника“. Звучи ми постно и плоско. Сякаш отново се връщам в часовете по литература и трябва да тълкувам авторовите размисли. Според мен каквото е искал да каже, той творецът си е го е казал. Изкуството е субективно нещо и интерпретацията му е въпрос на вътрешно усещане. Някои хора са силно емоционални и могат с часове да съзерцават картини и други художествени произведения и да си въобразяват разни чувства и нюанси. Аз обаче не съм такава. Единственото, което мога да кажа е дали дадено платно ми харесва, дали отива на интериора ми и това да ме мотивира да си го купя. Останалото ми е излишно и ме затормозява.
Сигурно, четейки тези редове, си мислите, че не съм никакъв ценител на изкуството. В своя защита ще кажа, че не е нужно да го разбирам, за да го харесвам и за да искам да имам картини в дома си. Мисля, че всъщност желанието ми да сложа на стената си нещо красиво, което съответства на моя вкус е начинът да покажа, че подкрепям изкуството и виждам себе си в него.
Сексът и градът… истина или лъжа
Колко от вас гледат прочутия сериал „Сексът и градът‟? Лично аз съм засичала няколко епизода, но откровено казано такъв тип „чиклит” сериалчета не ме увличат. Намирам ги за силно безсмислени и хиперболизирани. Мои приятели живеят в САЩ и не веднъж са ми казвали, че предаването е доста популярно сред самотните жени и главно сред онези, които по начало са свити и консервативни – т.е. доста голяма част от американките. Мит е, че разкрепостените жени, подобно главните героини, действително съществуват. Може би ги има някъде там, но водещото при болшинството американки е не търсенето на сексуални приключения и вечното издирване на онзи Единствения принц на бял кон, влизайки в чести връзки, а израстването. Разпространено е виждането, че жената трябва да гради кариера и когато се почувства достатъчно зряла търси да създава семейство.
Ние тук обаче си мислим, че личните отношения са водещото в живота и не една от представителките на нежния пол, от тийн момиче следва образци от сериала като мода, стил на живот, мечтае да бъде поредната Кари Брадшоу, която тича след един неуверен в себе си мъж и вписва рубрика за живота в дамско списание. Ако такъв тип ви удовлетворява и смятате, че е правилен – добре, но замислите се за всичко онези възможности, които могат да ви изкарат от подобен омагьосан кръг и сложете край на „хитовия” си сериал.
Влезте в друга някоя роля на преуспяла и независима жена, след която мъжете тичат, а тя с гордост и достойнство върви напред. Марковите й обувки не са от разпространение на безсмислени сюжети за списание, а от работа, която не й изисква постоянното философстване по драматични сцени от живота и не я вкарва във филми. Изградете своя собствена линия, в която Единственият принц в живота сам ще се появи без преди това да сте нацелували безброй жаби.
Твоят избор: втора употреба
Пазарувате ли дрехи втора употреба? Много хора го правят, но не си признават, а други са толкова „за“, че се хвалят и препоръчват на приятелите си. Пазаруване на старо е едно от онези неща, за които хората имат крайни възгледи – или го правят и им харесва, или изобщо не могат да се „прежалят“. Използвам тъкмо този глагол, защото смятам, че от психологическа гледна точка е абсолютно подходящ. Много мъже и жени не могат да приемат идеята да носят дрехи, които преди това са обличани многократно от напълно непознат. С право се страхуват да не би дрехите да са приносители на неприятни бактерии и тъй като не присъстват на процеса на предварителното им хигиенизиране /независимо, че целият магазин мирише на такива текстилни дезинфектанти, те свързват миризмата с нещо старо и нафталиново/, изпитват дискомфорт.
В магазините за втора употреба обаче има и дрехи, които постъпват направо с етикета – чисто нови рокли, панталони и сака, които някой някога е купувал, но е сметнал за „грешната“ покупка и дори не си е направил труда да облече. Друг аргумент в подкрепа на дрехите втора употреба е идеята, че не малко хора така и така носят пуловери, ризи и други на свои роднини – по-големи братя и сестри. И последно: дрехите втора употреба са на изключително ниски цени.
Що се отнася до мен. Аз не пазарувам от такива магазини, но поради никоя от изброените по-горе причини. Моето мнение е свързано с мои лични особености. За да хванеш хубави дрехи трябва да следиш момента на зареждане. Мен не ме бива да се натискам с други хора и да се боря, скривам и тършувам за дрехи. Останалите са от времето на баба ми или в много убити цветове. Независимо, че съм поддръжник, че на мода е единствено онова, което ни отива, все пак държа дрехите ми да са от настоящия век, цветни и закачливи. :)
Без значение дали вашият избор са дрехи втора употреба, или не, поздрав с песента ;)
Наказанията на децата
Здравейте, днес ще се възпитаваме. Първо и много важно е да знаете, че аз съм абсолютно против удрянето на децата!!! Някое леко шамарче по дупето от време на време върши работа, но само до там. Да се възпитава дете никак не е лесна работа и, въпреки че е предимно женска, то за мъжете остава най-тежкото – наказанието. За да поучите детето си това е един от най-ефективните методи, стига да е направен както трябва. За да има въздействие едно наказание първо трябва да бъде реалистично. Да стоиш цял ден зад вратата с вдигнати ръце е невъзможно, аз съм го пробвал :), но да си стоиш цял ден в стаята е ок или три дни без телевизия/компютър. За да бъде въздействащо, наказанието не трябва да се отменя. Иначе рано или късно детето ви ще разбере, че дори да го накажете, то няма да е длъжно да изпълнява наказанието си и следователно ще бъде безрезултатно. И другото много важно е, че децата са си деца и те са палави. Не може да ги наказвате за щяло и нещяло. Позволете им да правят бели от време на време, защото и вие сте ги правили на тяхната възраст. :)
Съвместното съжителство
Този уикенд с приятелките ми си спретнахме женско парти. Говорихме дълго – до сутринта, и бистрихме теми от живота. Една от най-любопитните за мен беше тази за съвместното съжителство с мъж.
Ако трябва да съм честна никога не съм се замисляла кое е по плашещо в настъпването на този значим житейски момент – сблъсъкът с битовизмите или сблъсъкът с навиците на другия. Оказва се, че в мнозинство приятелките ми се страхуват от битовата част на съжителството – разпределението на финансите, миенето на чиниите, прането, готвенето и пазаруването. Според тях, и предполагам много други дами, тъкмо тук е сблъсъкът на характерите, мнението и предпочитанията. Казват, че много двойки се разделят именно по причина, че не могат да се разберат в съвместното съжителство. Възникват множество поводи за сърдене и разправии, което неминуемо води до раздяла.
Според мен обаче това е сферата, където винаги може да се води политика. Винаги можеш да направиш „нещото“ в бита ви така, както ти харесва без да вдигаш много шум и врява. Защо да се караш с партньора си, ако не е сложил сапун в сапуниерата (Като видиш, че няма – сложи ти, какво ще ти стане?!) Като видиш, че не се сеща да сложи дрехите в коша за пране, наведи се и ги премести там. Ако е купил нещо много скъпо за вечеря, на следващата вечер му сложи нещо евтино – ще видиш как ще се научи.
Според мене по-страшни са нравите и навиците. Ако един човек обича хазарта, той никога няма да се откаже, ако обича да пие – нищо няма да го спре, ако е перманентен лъжец – няма да се промени. Ревността не се лекува, а непостоянството руши отношенията, защото изгражда недоверие.
Така че няма място за страх. Ако сте преценили, че човекът до вас няма непоносими и порочни навици и държите на него, избавете се от предразсъдъците и се забавлявайте… все едно сте със съквартирант.