Композиции и картини
Често пъти съм посещавала различни галерии с картини. Понякога на по-малко, друг път на по-известни автори. Някак творчеството ме възхищава, но честно казано не го разбирам. Виждам красиви цветове, отчитам техниката на рисуване, усещам настроението на твореца, но съм дотук…
Ядосвам се обаче, когато в водещият експозицията започне да говори какво е „искал да каже художника“. Звучи ми постно и плоско. Сякаш отново се връщам в часовете по литература и трябва да тълкувам авторовите размисли. Според мен каквото е искал да каже, той творецът си е го е казал. Изкуството е субективно нещо и интерпретацията му е въпрос на вътрешно усещане. Някои хора са силно емоционални и могат с часове да съзерцават картини и други художествени произведения и да си въобразяват разни чувства и нюанси. Аз обаче не съм такава. Единственото, което мога да кажа е дали дадено платно ми харесва, дали отива на интериора ми и това да ме мотивира да си го купя. Останалото ми е излишно и ме затормозява.
Сигурно, четейки тези редове, си мислите, че не съм никакъв ценител на изкуството. В своя защита ще кажа, че не е нужно да го разбирам, за да го харесвам и за да искам да имам картини в дома си. Мисля, че всъщност желанието ми да сложа на стената си нещо красиво, което съответства на моя вкус е начинът да покажа, че подкрепям изкуството и виждам себе си в него.