Филмът „Гунди – Легенда за любовта“, който излезе по кината през октомври 2024 г., предизвика истински фурор още с премиерата си. Още през първия уикенд над 80 000 души го гледаха, а приходите надхвърлиха 1.5 милиона лева – изключителен успех за българско кино. Лятото само засили интереса – летни кина из цялата страна се пълнят всяка вечер, което говори достатъчно ясно: Гунди не е просто герой от миналото, а жива легенда, която продължава да вълнува.
Историята е разказана с емоция, напрежение и носталгия. В главната роля влиза Павел Иванов, който се справя убедително с образа на Гунди – уравновесен, харизматичен и тъжен. Срещу него стои Александра Свиленова в ролята на Величка Маркова – Лита, жената до Гунди, с която споделят любов, деца и болка. Продуценти са Иван Христов, Андрей Арнаудов и Васил Булянски, а филмът лавира между футболното величие, личната история и политическия натиск, характерен за онези години.
Филмът проследява възхода на Георги Аспарухов на терена, но и извън него – стремежите, разочарованията, любовта, сблъсъка с режима. Разбира се, има художествени преувеличения. Съшо така внушението, че катастрофата е била организирана от Държавна сигурност, остава като хипотеза, без да се натрапва като истина. По-важното е, че ни се напомня за стойността на човека, който стои зад образа на футболната икона.
Истинският Гунди е роден на 3 април 1943 г. в София. Още като дете е с топката, а в Левски дебютира през 1961 г. След кратък период в Ботев Пловдив (1963–1965), където изгрява ярко, се връща в Левски и остава там до смъртта си. Женен е за Лита от 1967 г., имат едно дете. Изключителната му лоялност към Левски и България се вижда най-добре през 1968 г., когато отказва трансфер в „Милан“ срещу 300 000 долара – непостижима сума за онова време. В България тогавашната му заплата е под 300 лева, но изборът му не е финансов – той остава тук, сред своите.
Гунди бе футболист, който не просто бележеше голове, а вдъхновяваше хора. Уважаван от фенове на всички отбори, включително вечния съперник ЦСКА – нещо, което и днес изглежда почти невъзможно. Загива трагично в катастрофа на 30 юни 1971 г., заедно с Никола Котков. Версиите и съмненията за причините се множат и до днес, но независимо от тях, истината остава една: България губи един от най-достойните си синове.
Филмът не отговаря на всички въпроси. И не трябва. Той напомня. За онова, което сме имали. И за онова, което още не сме забравили.
