октомври, 2014
now browsing by month
Вдъхновено от цветята
При цветята има такова голямо разнообразие от цветове и форми, че може да се изгубиш в тях, ако трябва да избереш букет за определен повод. Трябва да сме благодарни, че природата ни е дарила с такива деликатни и красиви растения. Мога цял ден да им се възхищавам. Когато видя букет от любимите ми цветя, бих могла да се пренеса на едно съвсем различно място, съзерцавайки го. Така ми действат на мен цветята.
Някога си мечтаех да работя в магазин за цветя, за да мога да им се любувам ежедневно и да ги комбинирам така, че да се получи нещо уникално. Бих вложила цялото си въображение в една направена от мен цветна аранжировка. Оттогава научих много за цветята и дори от време на време сама си правя букети за вкъщи. Отдава ми се с лекота.
Вярвам, че ако имаш цветя у дома си, те ще създадат една по-уютна атмосфера. Дори може да ти създадат добро настроение. Обичам да получавам букети от свежи цветя. Те са нещото, което може да сложи усмивка на лицето ми дори и в трудни дни – като на магия.
Чрез цветя могат да се изразят най-различни емоции. Затова те често присъстват при специални поводи като рождени дни, сватби, годишнини и дори погребения. Така е от векове наред. Един букет е чудесен начин да изненадаш някого дори и без повод. Женската част може би ще се съгласи, че един такъв на вид малък жест означава много.
Необятният свят на книгите
Да си призная, като растях, не бях от онези деца, които обичат да четат за удоволствие. Четох препоръчителната литература за училище и дотам. Да си играя с приятели беше далеч по-важно по онова време. Някои книги, като „Ана Каренина“ например, ми бяха интересни, но повечето не ми грабваха окото. Това се промени с годините и днес съм върл почитател на четенето под всякаква форма – на хартиен или електронен носител. Все пак обичам мирисът на хартия повече.
Това, което очаквам от една книга, е да предизвика някаква емоция у мен, дори не е задължително да ме разтърси, може просто да ме вкара в размисъл. Любимото ми чувство докато чета е очакването, незнанието какво ще се случи и нетърпението да разбереш. Любимите ми книги пък са онези, които ми се е искало никога да не свършват – индикатор за това колко добри са били. Хем нямам търпение да разбера края, хем не искам той да идва. След прочитането на такива ме обзема чувство на тъга. Винаги съм в търсене на ново четиво, което да ми повлияе по същия начин. Ако имате предложения, споделете ги.
Тук искам да отворя една скоба за книгите, по които се прави филм. Несъмнено книгата трябва да се прочете преди да се гледа филма. Това всеки би го потвърдил. Случвало ми се е докато чета книгата да си представям героите по един начин, а във филма да е съвсем различно и твърде далечно от книгата. Филмът не може да ти каже какво си мислят героите в определен момент, а в книгата това е добре обяснено, техните чувства в даден момент също са описани, така че не може да се подведеш.
Светът на книгите наистина е необятен. Навремето, когато е нямало телевизия, това е бил единственият начин за хората да се пренесат някъде далеч от действителността, да съпреживеят приключения, които в реалния живот никога няма да им се случат.
Ако вярваш в нещо, за теб то съществува
Това е една мисъл, която за много би се сторила нерационална, дори и нелепа. Аз бих ги нарекла хора с недоразвито въображение. Да кажем, че имаш мечта – най-непостижимата, такава, която никога няма да се сбъдне. Ако спреш да вярваш в нея, тя ще изчезне. Но ако продължиш да вярваш, тя ще продължи да живее. Дори тази мечта е най-странното и немечтано нещо на този свят, за теб то съществува, защото ти вярваш в него.
Да кажем, че вярваш във феи, магически неща, еднорози или нещо друго, каквото и да е… За теб всички тези неща съществуват независимо дали си ги виждал, или не. Ако за останалите те не са реални, то за теб са. Схващате ли? Отправната точка тук не е това, което виждаме с очите си, а с ума си.
И ето тук идва един неизменен въпрос: “Това прави ли те луд?“ Никак даже, може би малко странен и неразбран. Няма нищо лошо в това да имаш богато въображение. Аз насърчавам моето и мисля, че то помага на мозъчната дейност в посока поток на идеи.
И преди да се отклоня твърде много от реалното, искам да добавя, че съзнавам, че този пост би предизвикал противоречия. Погледнете от ярката страна на нещата и всичко ще си намери мястото :)
Какво е здравословното на традиционната гръцка кухня?
Изглежда нашата южна съседка не се слави само с олимпийските игри, философите, древното си архитектурно наследство и пищните пиршества. Според едно проучване традиционната гръцка кухня е смятана за една от най-здравословните в света. Оказало се, че жителите на едно гръцко селце имат дълга продължителност на живота, много нисък процент на затлъстяване и заболявания, причинени от неправилно хранене. Постарах се за проуча нещата в дълбочина не само за благото на моето здраве, но и на вашето.
Като начало може да започнем от зехтина, който гърците ползват като заместител на олио или масло. Той е здравословна растителна мазнина и предотвратява появата на сърдечно-съдови заболявания, тъй като намалява лошия холестерол. Листните зеленчуци са още една съставка, която присъства в гръцките блюда. Те са богати на лутеин и предпазват артериите от запушване. Пълнозърнестите култури, присъстващи на гръцката трапеза, са богати на фибри, които ви карат да чувствате ситост и са полезни за храносмилателната система. Бобовите растения също имат високо съдържание на фибри и отново присъстват в традиционните ястия на гърците. Тъй като Гърция има излаз на море, не може да пропуснем омега-3 мастните киселини, съдържащи се в рибните продукти. Те, заедно с плодовете и зеленчуците, предотвратяват заболявания на сърдечно-съдовата система.
В прочуването явно става въпрос за едновремешната гръцка кухня – такава, каквато я знаят по-старите. На тях им е помогнала да достигнат дълголетие. Те естествено не се тъпчат с днешните модерни храни, тип американски стил. Проблемът със затлъстяването е проблем на сегашното поколение, но затова може би ще говорим друг път.