август, 2014
now browsing by month
Ариведерчи, август
Май ме гони някаква италианска вълна напоследък… Сигурно е заради приятното лято и желанието ми за една дори двудневна екскурзия до някъде.
За съжаление обаче действителността е друга и май трябва да гледам по-реалистично на нещата. Няма за кога вече да си взимам почивка, има работа за вършене, а и август почти свърши… Връщам се към родната действителност и към събитията от България. Не че няма пак да се отвявам насам и натам от време на време, разбира се, че ще го правя. Просто вече си представям как след месец-два ще започнат есенните дъждове и няма да ми се излиза въобще. Пак ще си мечтая за плажове, море и почивки, но ще съм принудена малко или много да си седя повече вкъщи. И с такова развитие на събитията, мисля, че ще съсредоточа мислите си повече към милата ни родина.
Ариведерчи, август. Ще ми липсваш със своите летни, дълги и слънчеви дни…
Има нещо в Италия…
Не е ли Италия най-романтичната страна? Една приятелка съвсем наскоро ми разказа за екскурзията й до Рим, на която бяха отишли с приятеля й. Било много хубаво, красиво и… романтично. Точно тази дума употреби.
Мисля, че Рим, Венеция, Флоренция и всички подобни италиански градове излъчват някаква силно привличаща сила особено у нас, жените. Честно казано нямам позната, която да не иска да посети Рим поне веднъж в живота си.
Другото, което ми прави впечатление е, че на много момичета им е интересно да учат италиански. Сещам се в тази връзка и за една книга, където главната героиня също много желаеше да се научи да говори италиански и в крайна сметка успя. Заглавието беше „Яж, моли се и обичай”.
Честно казано дори аз обмислям да се запиша на един курс по италиански за начинаещи от чиста доза любопитство. Въпреки че езикът се говори в една единствена страна в целия свят и не е много перспективен (ако се замислим реално), би ми било най-приятно да уча именно него. Не мога да го обясня, но всичко това ме кара да се мисля, че има нещо в Италия… нещо, което ни привлича към нея и то не е само пастата и пицата.
Джей Моделс и мъжете със стил
Имам се за широкоскроен, разбран и непретенциозен човек, но едно от нещата, което не мога да понасям, са немърливите, мързеливи мъже, които не полагат абсолютно никакви усилия да изглеждат не добре, а поне нормално. Какво толкова има в това да отделиш 20 минути, за да се изкъпеш, обръснеш, измиеш зъбите и облечеш чисти и изгладени приветливи дрехи преди работа?!
В никакъв случай не казвам, че харесвам тъй наречените „метросексуални“ мъже, по които не можеш да откриеш косъм и са нагримирани повече от жените – напротив, те са ми също толкова отблъскващи. Просто трябва да се намери златната среда, за да поддържа един мъж приветлив външен вид. Ако пък е и стилен – още по-добре. Защото няма друго, което да подчертава така ярко мъжествеността и да грабва погледите на женския пол от мъж, който знае как да се облече за най-различните събития с най-различни хора.
Най-впечатляващи ми бяха мъжете от модна агенция Джей Моделс в края на 90-те и началото на новото хилядолетие. Личеше си, че от агенцията се стараеха да работят не само върху имиджа им, но и върху тях, включително стила, който им подхожда, а и мъжественото им поведение. Те трябваше да са добър пример за всички байганьовци, които се оплакват от жените, а не са се погледнали в огледалото на какво приличат :) За съжаление, Джей Моделс прекрати дейността си преди около десетилетие, и дори този пример за мъжественост и стил вече го няма.
Въпреки това, аз ще си тропам с крак и ще искам: мъжете по улицата, мъжете на работното място, мъжете в театъра, не просто от уважение към дамите, а най-вече от уважение към себе си и мястото си в обществото – да се обличат подобаващо и да поддържат най-малкото нормален външен вид. Тогава на всички ни е по-приятно! :)
Да походим пеша
Ако сте живели в голям град като София например, няма как да на ви е позната ситуацията с предвижването в такива градове. Понякога дори личният автомобил не е решение за всички проблемите, с които се сблъскваме. Трафикът ви забавя рано сутрин или с следобедните часове, бавно започвате да се изнервяте, а на пътя попадате на какви ли не шофьори.
В София според мен най-добрият начин за предвижване е чрез метрото. Спестява време, независимо е от метеорологичните условия е, а движението му не се влияе от задръстванията или светофарите по пътя.
Така, ето и уловката. Дори да се предвижвате с метрото, ще се наложи да повървите и мъничко пеша. Аз съм голям фен на вървенето! Смятам, че е добър и безболезнен начин да раздвижим малко телата си и да се тонизираме. Освен това е много по-приятно, отколкото да се блъскаме по рейсовете например. Ние, жените не бива да забравяме, че ако си изберем подходящ маршрут за вървене, може да разгледаме даже някой и друг магазин по пътя.
А ако пък сте в някой по-малък град, приемете го като предимство от тази гледна точка: можете да ходите навсякъде пеша, защото разстоянията не са толкова големи, колкото в други градове. Когато съм имала възможност съм се прибирала към дома, вървейки дори повече от час. Съветът ми е, особено когато времето е хубаво (каквото е сега), да не се лишавате от това малко удоволствие наречено ходене. Ако имате възможност вървете дори на работа пеша. А ако имате и приятна компания по време на разходките си, още по-добре.
Влак или рейс?
Нека си го признаем. На всички ни се налага от време на време да пътуваме извън града и не винаги имаме кола или друг удобен транспорт, който да използваме. Затова реших да изложа кои са според мен ползите и недостатъците на другите два най-използвани начина за транспорт – с влак и рейс.
Основните недостатъците на влаковете са, че често закъсняват и са по-бавни. Не знаете до кого може да ви се наложи да се возите в купето, като съществува и хипотетичната възможност да ви заговори непознат, който да не разбира от намеци и откази за комуникация. Ако пътувате зимата, може да се окаже, че парното във вашия вагон не работи, а лятото – че някой прозорец не се отваря. Малко понамирисва и като цяло влаковете не славят като най-чистите и приветливи места на света.
Но! Нека сме откровени. Влаковете са по-удобни при дълги разстояния. Можете да стенете, да се разходите и разтъпчете спокойно. Там е по-удобно и за четене или гледане на филм, защото имате повече разстояние между седалките. А ако сте по-голяма компания, можете да си запазите цяло купе само за вас.
Рейсовете, от друга страна, са по-чисти, по-бързи и закъсняват или са извън график значително по-рядко.
Но! Са по-скъпи от влаковете и са по-неудобни, ако трябва да пътувате цяла нощ. Зависими са от трафика в градовете и шансът да претърпите ПТП не е за пренебрегване. Освен това нощем в рейсовете е тъмно и не можете да четете например, а само да си пуснете филм или да слушате музика, но дори за филм понякога се оказва, че пътят е достатъчно неравен и рейсът се друса. А ако ви става лошо по време на път, рейсът май не е най-удачният избор.
Така че и двата начина за предвижване имат своите плюсове и минуси. Избере този, който вас ви устройва повече.