От доста време насам в модата вече се усеща силен отлив от крещящите лога и шумните демонстрации на статус. Това ново движение, известно като Quiet Luxury(Тихият лукс) или stealth wealth(незабележимото богатство), е реакция срещу инфлуенсърската епоха, в която луксът се размахва като знаме. Виждам как хората все по-често избират изчистени силуети, премиум материи и дискретни детайли – без видими лога.
Quiet Luxury не е просто тренд, а начин на мислене и себеизразяване. Това е изборът да покажеш класа без да крещиш за нея. Анализите на MilkChic, Forbes и WhoWhatWear обясняват, че този стил е за „информираните“ – хора, които демонстрират богатство, но сдържано. Брандове като The Row, Loro Piana и Brunello Cucinelli са водещи примери – техните артикули нямат натрапчиви лога, а се познават по качеството, изработката и елегантните линии. The Row, основана от сестрите Олсен, дори постави въпроса дали висококачествен продукт може да се продава без марка – отговорът е категорично „да“. Култовата чанта на марката – Margaux, макар и без лого, се разпродава за минути заради стил и качество.
Психотерапевтът Джулия Самюъл казва, че истинският лукс идва, когато носиш дреха „за себе си, а не за другите“. Липсата на видимо лого всъщност е „тайно“ лого, разпознаваемо само от тези с фин усет към детайла и качеството. Това е усещането за принадлежност към елитна, но дискретна общност.
Социалният контекст също влияе – в страни като Германия историческата консервативност и политическият климат са наложили умереност при демонстриране на богатство. В днешния свят на икономическа несигурност и инфлация подобна дискретност се превръща в защита и стил.
Във Великобритания брандове като Bamford, Dear Frances и Métier се придържат към същата философия – естествени материи, изчистени силуети и минимализъм. Hermès остава златният стандарт, с чанти, които се разпознават по формата, а не по лого. Loro Piana също демонстрира тази тенденция с новите си ленени костюми в приглушени цветове – класика, която не натрапва излишна помпозност.
Louis Vuitton под ръководството на Фарел Уилямс също се движи към „no logos, but big-time craftsmanship“, както посочва Business Insider – израз на промяна в индустрията и вкуса на клиентите.
За мен тихият лукс е повече от мода – това е начин на живот и отношение. Той казва: „Аз съм уверен, не ми трябва да доказвам нищо.“ Това е стилът на хората, които знаят стойността на детайла, качеството и собственото достойнство. Шепотът на богатството е най-силният му израз.
