Спонтанността в живота винаги ме е изненадвала. Той не е като онези филми, в които знаеш какво ще се случи. Животът е непредвидим и понякога ти поднася неочаквани изненади. Те, смея да твърдя, са най-сладки точно защото не са планирани и нагласени.

За да ви потопя в днешната история, първо трябва да ви разкажа предисторията, която датира много отдавна. В детската градина имах една най-добра приятелка, вършихме много пакости заедно и бяхме неразделни. Когато станахме на 16, нейното семейство замина за Германия и трябваше да се разделим. Писахме си писма известно време и получаването на такова от нея беше голямо събитие. С времето обаче се отчуждихме, знаете как е в живота, а и тогава нямаше Фейсбук.

Често се питах какво ли е станало с нея, докато един ден не се сблъскахме на улицата съвсем случайно. Веднага я познах и не мога да ви опиша какви топли чувства нахлуха в мен тогава. Седнахме да си говорим за изминалите години и наваксахме всичко пропуснато в един много дълъг разговор.

Тя се беше върнала в България преди 4 години сама, без техните. Много от вас сигурно се чудят защо. Ами любовта не пита – ето защо. На този фронт нещата й се развиваха добре. В Германия е работила основно като сервитьорка, затова и като се е върнала, първо се е насочила натам. Преди 3 години и половина е започнала работа в ресторанти Хепи, сигурно благодарение на нейната строга немска дисциплина ;) До ден днешен си работи там поради простата причина, че е доволна от всичко – не само от заплащането, но и от социалния пакет, гъвкавото работно време и усещането, че работодателя го е грижа.

Разказа ми и за една бонус програма за лоялни служители на Happy, работещи там над една година – ако искаш да израстваш в компанията, тя е готова да инвестира в теб, предоставяйки ти по-добри социални придобивки и възможност да ходиш на външни обучения. Колкото по-дълго работите в Хепи, толкова по-голямо става и заплащането, което е доста над това на обикновена сервитьорка, която не работи във верига ресторанти с ясно установени стандарти. Кой да предположи, че Хепи са дръпнали толкова напред?

Като заключение мога да добавя, че тази случайна среща възобнови приятелството ни и сега то е по-здраво от всякога. Запомнете, че когато човек е обичан, доволен от работата си и от живота като цяло, той не само че излъчва позитивизъм, но и го привлича към себе си. Дали пък срещата ни не се дължи на това? :)