уважение
now browsing by tag
Разсъждения от реалния живот
Днес няма да си говорим за конкретна случка, а как това, което ти се случва, влияе на личния ти опит, които нито една прочетена книга или чута история не може да замени. Убедила съм се в това многократно. Това, което си мислиш, че ще направиш в дадена ситуация и това, което всъщност правиш, са две различни неща. Аз съм попадала и в ситуации, в които моите прогнози, базирани на лични разсъждения, са се разминавали с това, което в действителност се случва именно защото са ми липсвали наблюдения над подобна ситуацията от първа ръка в минал период.
Ако приложим същата логика в бизнеса, то това, което знаеш на теория, е нищо, ако не е подкрепено с практика. Ето защо като излезеш от университета, не ставаш автоматически експерт, трябва ти опит. А и в днешно време достъпът до информация е неограничен, което значи, че всеки може да седне и да прочете всякакви книги и статии в дадена област, но това не го прави специалист в нея, докато не натрупа личен опит. Имайки го, думите му ще звучат по-достоверно в очите на останалите.
Ако трябва още малко да развия темата, мога да кажа, че на работното място уважение и най-вече авторитет се печелят с натрупан опит. Нямате ли го, на вас няма да гледат на сериозно и думата ви ще стои като глас в пустиня. Нека дам един пример: имаме двама служители, които дават едно и също предложение на мениджъра на компания; първият е нов във фирмата, но се ползва с авторитет, защото има дългогодишен опит в сферата; вторият работи там от 1г., започнал е като току-що завършил студент без опит. На кое предложение мислите, че ще се обърне по-голямо внимание?
Три символа пред името
Здравейте! Днес ще си говорим за трите букви (символа) пред името, които често ни дават самочувствие без покритие.
Повечето хора изпитват някакъв респект, ако се запознаят с човек, който се кичи с титлата инж., адв., арх., проф., доц. или д-р (тук са три символа). В повечето случаи следва едно уважително говорене, подмазване, плюнчене и т.н. Резултатът е, че не тези хора ви захаресват повече, а че се излагате и им досаждате. На всичко отгоре вдигате излишно самочувствието им, което и без това лети отдавна в небето.
Забележете само как представителите на тези професии пристъпват, как вървят винаги с вирната брадичка, как в много случаи още като се запознават с някого започват името си с поставените инициали. Държите ли се с тях все едно са нещо повече от вас, то те непременно ще демонстрират величие, тъй като се чувстват точно толкова над вас, колкото и вие ги усещате.
Според мен цялото това поведение е напълно погрешно. Аз мисля, че независимо дали професията ти дава три символчета /букви/ пред името не означава, че всички останали професионални направления трябва да се подценяват. Липсата на самочувствие е най-лошото, което може да се случи на един човек. Всеки трябва да има добро усещане за себе си и да знае, че неговата специалност в неговата област на труд е незаменима с никоя друга. Да, може би архитектите, адвокатите, инженерите и определено лекарите имат доста отговорни и мъчно следвани професии, но това не означава, че по-малко стойностни са редакторите, например. Замислете се, че именно те поддържат чистотата на езика, че именно тяхната работа е толкова значима, че ако в един медицински справочник напишат една „0“ повече могат да убият някого. А сега вземете преводачите, които разпространяват великите творения на писателите и поддържат световното културно наследство. Вземете шивачите и дизайнерите, които ни продават най-необходимото и подпомагат естетическия ни поглед на света. А нека не забравяме и хранителните технолози, благодарение на които поддържаме живота си консумирайки създадените/направените от тях храни и напитки. Не можем без удобството на такситата, без ходенето на ресторант, театър или кино, имаме нужда от педагози, детски възпитатели и детегледачи и много, много други…
Няма по-малко или повече значима професия. Светът е голям, всеки човек има свои качества и таланти. За да функционира обществото ни сме си нужни абсолютно всички.