семейство
now browsing by tag
Консуматори ли сме?
С наближаването на празничните почивни дни, туроператорите ни заливат с всевъзможни оферти за СПА почивки и празнични програми. Медиите бучат, колко хиляди българи се очаквало да посетят съседните държави за почивните дни и колко пари ще се пръснат за празничната трапеза.
Оказва се, че според проучванията една почивка в Италия или Испания излиза, колкото 3 дни на СПА в родния Велинград. А на морските ни курорти било дори по-скъпо. Защо българите предпочитат да прекарат празниците в чужбина, а не по родните си места? Отговорът е много прост, защото там получаваш това, за което си си платил. Няма как да се сравнят българските курорти с тези в чужбина. Всички сме си патили от българския all inclusive, лошата храна, нацупени служители и не особено добра чистота. За мен обаче идва следващият въпрос, защо на този прекрасен семеен празник, Великден не сме с цялото си семейство у дома, приготвили вкусна домашна храна, защо се превърнахме в едни консуматори, а не учим децата си на семейни ценности и уют. В моето детство, това бяха най-прекрасните мигове от годината. Събирахме се цялата рода или поне по-голямата част от нея, все пак празниците са, за да се съберем със семейството, в този забързан живот, празникът е чудесен повод да се видим с роднини, които иначе рядко виждаме. Запретвахме ръкави и боядисвахме яйца, ставахме целите в боя, но то това беше забавното, съревновавахме се, кой ще боядиса най-красиво яйцата. След това месихме домашни козунаци, вкусни и ароматни курабии, приготвяхме празничен обяд, който продължаваше до вечерта. Веселяхме се и с нетърпение чакахме следващия празник.
Старая се да осигуря тези прекрасни мигове и на моето дете, за да го науча, че по-важно от семейството няма, че на тези празници трябва да си подаряваме внимание и обич, а в Гърция, Турция или „Слънчака“ можем да отидем когато си пожелаем. Уютът и топлината ги има само вкъщи при любимите хора.
Когато остареем
Това може би е един от най-големите страхове на 90% от населението на земята. Старостта е описвана в книгите като нещо тъжно и трогателно, но хората не могат да разберат, че старостта крие и своите доста приятни моменти.
Съдейки по моята собствена баба това е време на почивка. Вече си достатъчно зрял и, дай Боже с акъла си, за да можеш да се наслаждаваш на книгите, които обичаш, на филмите, които ще ти харесат, на времето в градината, препичайки се на слънце и приятните разходки сред природата.
Не е задължително да се затваряш между четири стени и да тъгуваш по младостта си, която никога няма да се върне. Много лесно можеш да се наслаждаваш на времето си тук и сега и да се опитваш да създадеш колкото се може повече приятни спомени с близките си хора.
Кое е истински важното в живота?
Напоследък се замислям все по-често по тази тема и стигнах до заключението, че за да имаш един пълноценен живот, трябва да си наясно кой си всъщност, какво точно искаш и какво теб те прави щастлив. За всеки приоритетите ще са различни, днес аз ще ви разкрия моите, които може би по-скоро клонят към универсалното, но вие ще кажете, след като ги прочетете.
На първо място ще сложа подкрепата на семейството. Тук става въпрос за родителите, които съм стигнала до извода, че са единствените хора, които ще те обичат безрезервно, независимо какъв си. Тяхната помощ в труден момент е незаменима, тяхната любов никога не свършва и техните съвети трябва да се вземат предвид, защото след време разбираш, че са били прави. Те са тези, които са те отгледали и те познават по-добре, отколкото ти самият, дори и на теб да не ти изглежда така. Уважавай ги, те са безценен дар.
Без любов не се живее, затова тук слагам и половинката, с която ще извървиш целия си житейски път. Тя ще е с теб в може би най-трудните моменти, които ти предстоят, а именно да загубиш родителите си и да се научиш да живееш без тях. Ето защо човекът до теб трябва да ти е опора, както и ти на него. Освен това ви предстоят и много хубави моменти, които трябва да се постараете да станат незабравими.
Приятелите са другият важен фактор за пълноценен живот. Хората са създадени да търсят социални контакти, което значи, че ни е в природата да искаме да общуваме с околните. С някои от тях се разбираме по-добре и именно те се превръщат в наши верни приятели за цял живот. Удивително е как един разговор с тях може да ти оправи настроението за секунди и да започнеш да виждаш света отново в цветове, различни от черното.
Пътуванията също те зареждат с енергия, защото сменяш познатата обстановка с нещо ново и вълнуващо. С тях разчупваш рутината на ежедневието и в крайна сметка събираш сили за след като се върнеш на работа. И като казахме работа, тя също е един от факторите да се чувстваш щастлив – все пак там прекарваш делниците си и трябва да се чувстваш удобно и на място.
Така са подредени моите приоритети в живота и баланса между всички тях ме правят щастлив човек. А при вас как е?