разум

now browsing by tag

 
 

Млад и вече длъжник

allowanceНяма лъжа, няма измама! Задлъжняването се почва още в най-ранна детска възраст, когато ни дават парички за сладолед, бонбони и какви ли не глезотии. Когато пораснем и започнем да работим у нас хитро се зараждат фрази като: „Не ми достигат 100 лева за нов телефон. Моля те, татко, услужи ми, и ще ти ги върна със следващата заплата‟.

И татко дава, но понеже е роднина, парите остават в графата дарение. Чудесно е, когато можеш да разчиташ на близките си, несъмнено, но това едва ли е най-добрата услуга, която можеш да си направиш. Постепенно, когато порастваш, се научаваш, че винаги можеш да минаваш метър.

Нали я гледам една моя приятелка. Златна е, като името си, и изглежда като излязла от моден бутик. Има страхотен характер, само да не става дума за шопинг!!! Като едно дете на родителите си получаваше всичко, което пожелаеше, докато баща й реши, че е време да ограничи малко финансирането й. И понеже в семейната фирма мина на заплата, която отговаряше на длъжността й ( не получаваше нито стотинка повече) реши, че не е й е достатъчна и не може да живее на лишения. Не и когато онзи шал за 50 лева чака само нея в Мола. И така се стигна до кредитна карта и до харчене за щяло и не щяло. Само че картата изисква поддръжка и редовно плащане – нещо, което доста й убягваше. Един ден по магазините, а на следващия й звънят от ЕОС Сървисис, с която банката й работи, за да я отрезвят. Е, добре, мила, слез на земята и помириши хумуса. Който купува – плаща.

Всъщност,  добре че попадна на ЕОС Сървисис, а не на други.  За тази агенция бях чувала и набързо й разясних това онова, когато дойде при мен да ми се оплаче. Естествено, че единствено тя си бе виновна за ситуацията. А когато баща й отказа да покрие дълговете й, животът й даде първия заслужен урок: Не можеш да взимаш 100, а да харчиш 101!

Но няма страшно, приятелки в беда. Слава богу, България поне в това отношение излезе вече от Прехода. Фирмата от немската верига EOS отдавана работи с нужния финансов професионализъм и спасява положението на такива девойки.  При това доказано. Още повече, че един от управителите е Райна Миткова-Тодорова, председател на Асоциацията на колекторите в България, която знае как да обучава и да изисква експертност от служителите си.

Та, така… приятелката ми подписа договор за разсрочено плащане на по-малки вноски. Явно някой трябваше да охлади финансовите й страсти и късметът й се усмихна с агенция като тази. Сигурна съм, че от случилото се ще си е взела поука.