различни хора
now browsing by tag
Кой какво кафе пие?
По дрехите посрещат, по ума изпращат….
Не съдете за книгата по корицата…
Мъдрости много, но синтезът е един и същ. Мисли, преди да дадеш финална оценка.
И по този повод се замислих. Правим ли си изводи за хората на база това кой какво кафе пие, както сме склонни да си правим заключения за това кой какво (не)чете.
Някои го обичат късо, дълго и силно. Те пият кафето си буквално на екс и се чудя колко ли бързат тези хора вечно нанякъде. Винаги и правят всичко на екс без да се замислят за последиците, а може много лесно да се опарят.
А големите, бездънни чаши кафе, пълни с мляко, аромати, канела, захар, ванилия, пяна до ръба и малка доза истинско кафе, чиято сила се губи сред останалия океан от вкусове, чиито вълни се разбиват в устата ти. Какви са тези хора. Лежерни, плавни, многопластови, леко отвеяни и замечтани, любители на сладката страна на живота. Може би, все си мисля, че са такива.
Бързо и разтворимо, пак и пак. Да, лесно е да скъсаш едно пакетче, да изсипеш съдържанието му в чаша, да сипеш малко топла вода, едно-две разбърквания и ОЛЕ! Кафето е готово. Бързо, лесно, вкусно, както се казва. Какво се крие тук? Ограничено време, скрит мързел, липса на условия за нещо друго или просто по-различен вкус.
Излиза, че най-малко мисли по въпроса ми идват в главата, когато видя някой с нормално дълго кафе в нормална чаша, който пие кафето си с нормална скорост.
И какво излиза? Отново е на почит познатата ни златна среда.
Твоят избор: втора употреба
Пазарувате ли дрехи втора употреба? Много хора го правят, но не си признават, а други са толкова „за“, че се хвалят и препоръчват на приятелите си. Пазаруване на старо е едно от онези неща, за които хората имат крайни възгледи – или го правят и им харесва, или изобщо не могат да се „прежалят“. Използвам тъкмо този глагол, защото смятам, че от психологическа гледна точка е абсолютно подходящ. Много мъже и жени не могат да приемат идеята да носят дрехи, които преди това са обличани многократно от напълно непознат. С право се страхуват да не би дрехите да са приносители на неприятни бактерии и тъй като не присъстват на процеса на предварителното им хигиенизиране /независимо, че целият магазин мирише на такива текстилни дезинфектанти, те свързват миризмата с нещо старо и нафталиново/, изпитват дискомфорт.
В магазините за втора употреба обаче има и дрехи, които постъпват направо с етикета – чисто нови рокли, панталони и сака, които някой някога е купувал, но е сметнал за „грешната“ покупка и дори не си е направил труда да облече. Друг аргумент в подкрепа на дрехите втора употреба е идеята, че не малко хора така и така носят пуловери, ризи и други на свои роднини – по-големи братя и сестри. И последно: дрехите втора употреба са на изключително ниски цени.
Що се отнася до мен. Аз не пазарувам от такива магазини, но поради никоя от изброените по-горе причини. Моето мнение е свързано с мои лични особености. За да хванеш хубави дрехи трябва да следиш момента на зареждане. Мен не ме бива да се натискам с други хора и да се боря, скривам и тършувам за дрехи. Останалите са от времето на баба ми или в много убити цветове. Независимо, че съм поддръжник, че на мода е единствено онова, което ни отива, все пак държа дрехите ми да са от настоящия век, цветни и закачливи. :)
Без значение дали вашият избор са дрехи втора употреба, или не, поздрав с песента ;)