приятелство
now browsing by tag
Празнуваме приятелството
Приятелството е особен и важен вид взаимоотношения между хората, базиран на взаимно доверие, подкрепа, разбиране и съпричастност. Приятели са тези специални хора, с които споделяме нашите радости и болки, на които можем да се доверим и към които можем да се обърнем за помощ и съвет.
Вярвам, че всеки от нас има в живота си такива хора, които може да нарече на най-добри приятели и затова днес трябва да празнуваме. Международният ден на приятелството се отбелязва на 9 юни всеки година. Този ден е създаден от ООН като инициатива за насърчаване на приятелството между хората, насърчаване на толерантността и разбирателството между различните култури, нации и религии. Целта на този ден е да напомни за важността на приятелството и да ни мотивира да споделим добрите моменти с нашите приятели, както и да се застъпим за разбирателство и хармонията в света.
9 юни е избран като дата за международния ден на приятелството, защото на този ден са се раждали две известни личности, които са изявили голяма привързаност към мира и разбирателството – Махатма Ганди, който е индийският лидер на движението за независимост на Индия, и Нелсън Мандела, южноафриканският лидер, борещ се за премахване на расовата дискриминация и привърженик на мирния преход към демокрация. Тези две личности са пример за приятелство и примирение между различните етнически групи и култури.
Този ден се отбелязва по целия свят с различни културни и обществени събития, като хората се събират с приятели, обменят пожелания и подаръци и изразяват благодарността си за връзките, които имат с тези специални хора в живота си.
А вие как ще го отбележите?
Променливата величина на приятелството (Част 2)
В предния материал започнах темата за приятелството и как то се изменя с възрастта. Разказах ви за първите наченки на приятелски взаимоотношения при децата, а сега нека обърнем внимание на това как момичетата приемат приятелството и какво е то за момчетата.
Момичетата си поверяват всичко една на друга и често най-добрата приятелка играе ключова роля в живота, измествайки понякога дори семейството. Такива приятелства в тийнейджърските години обаче могат да бъдат и лесно разрушими, особено ако изведнъж се появи друга „най-добра приятелка“.
При момчетата нещата са по-прости. Ако най-добрият им приятел не е на разположение, те нямат проблем да излязат с друг приятел.
Начинът, по който мъжете и жените създават и възприемат своите приятелства, често не се променя дори в зряла възраст. Докато мъжете обикновено имат само един близък приятел и са по-склонни да поддържат множество познанства, за жените сам най-добрата приятелка е от съществено значение.
Психолозите са установили, че жените са по-склонни да се доверят на приятелите си и да обсъждат с тях интимни въпроси. Мъжете, от друга страна, често разкриват по-малко за себе си и предпочитат да пазят личните въпроси за себе си.
Множество изследвания на специалисти сочат, че приятелствата придават на живота смисъл. Чувството, че не си сам на света, помага да се справиш с ежедневието, не само в трудни моменти.
Също така чувството да играеш важна роля за друг човек е особено приятно. Не на последно място, приятелите помагат при взимането на трудни решения и е хубаво да знаеш, че винаги има поне един човек, на когото можеш да се довериш.
Променливата величина на приятелството (Част 1)
Че приятелството е душа в две тела, го е казал още Аристотел. Съгласни сте, нали? Всеки от нас има най-добър приятел, който ни подкрепя, разбира, съветва и не съди. Всъщност копнежът за приятели изглежда е толкова стар, колкото и самото човечество. Психолози и социолози се занимават широко с темата за приятелството и вярват, че тези, които имат приятели, живеят по-щастливо.
С времето обаче приятелствата от детство се променят. Например не е гаранция, че най-добрият ни приятел от деството, ще остане такъв и в тийнейджърските ни години или в зряла възраст. Нека заедно разберем защо.
Първите приятелства се създават около тригодишна възраст. Такива отношения обаче често нямат много общо с това, което възрастните разбират под приятелство. Това е така, защото малките деца още не са се научили да правят компромиси, да изпитват емпатия и са свикнали да бъдат център на внимание.
Продължителността на най-ранните приятелствата също се различава от взаимоотношенията при по-големите деца. Тъй като 2-3-годишните все още не са в състояние да оставят настрана собствените си нужди, може да се случи „приятелството“ да продължи само един следобед на люлките в парка.
Докато разговорите играят важна роля в приятелствата на юноши и възрастни, децата избират други начини да „влязат в разговор“ помежду си. Те споделят или разменят закуската си, защитават се взаимно от други деца. Независимо от това, тези приятелства често са просто удобни за децата – например, за да не им се налага да играят сами.
Разбира се, с напредването на възрастта се променят и взаимоотношенията, а приятелството започва да се изгражда чрез взаимно доверие и споделеност.
Може ли да съществува приятелств между мъж и жена?
В детството, когато си играхме пред блока нямаше момичета или момчета, всички бяхме един отбор, едно цяо. Никога не сме се разделяли по полове. Тогава ни интересуваше само играта и нищо повече. По цял ден измисляхме игри, правихме щуротии и нямаше по-забавно място.
С времето обаче, когато започваме да навлизаме в по-зряла тийнейджърска възраст всичко се променя. Тогава противоположния пол започва да ни привлича и това, което е било едно време вече го няма. Започвахме да се срамуваме от момчетата, да ги гледаме с други очи, а не като другарчета. Имала съм много приятели момчета, аз си падах малко мъжкарана като малка, но в повечето случаи се е оказвало, че от едната страна винаги е имало друг вид симпатия, не просто приятелска. Замислих се дали е възможно да съществува истинско, безвъзвратно приятелство между противоположните полове. В моя скромен опит, фактите сочат- твърдо не. Все пак не мога да отговарям за всички хора на света, но смятам, че дори и да съществува приятелство, случаите са много редки. Имах един много близък приятел, с които си мислих, че имаме истинско приятелство, излизахме, споделяхме си най-различни тайни, той даже си имаше приятелки, аз като по-затворена започнах по-късно със срещите. Мислих си, че приятелството ни е непоклатимо, докато един ден той не ми призна, че всъщност винаги ме е харесвал и иска да сме не просто приятели. Мисля, че края на историята е очакван, вече не сме близки приятели, а просто познати. Жалко, но факт. След това, когато следвах, отново срещнах един добър приятел, бяхме колеги, съседи, приятели. Много се разбирахме, прекарвахме си страхотно времето заедно, той излизаше с момичета, аз си имах приятел, всичко беше наред. Мои приятелки винаги ми казваха, че това не е просто приятелство, че той има чувства към мен, аз разбира се не им повярвах. В крайна сметка той никога не ми сподели дали наистина има чувства към мен, но понякога действията му показваха именно това. След като моята връзка се задълбочи, той просто се отдръпна. Края на историята отново е „просто стари колеги“.
Моят житейски опит показва, че приятелство между двата пола не може да съществува. Ще ми бъде много интересно да ми споделите вашият опит и да се разбере- може или не може.
Нека женската завист да прерасне в приятелство
Отричана или не, женска завист съществува във всяка една от нас. Жени, които чувстваме като силни съпернички, я карат да се прояви повече, понеже на тях има за какво да им завиждаме и съответно у нас се поражда чувството да се конкурираме, за да се докажем. Това обикновено излиза на показ при успелите и влиятелни жени от висшите кръгове на обществото.
Наскоро попаднах на една интересна теория, отнасяща се до гореописаните отношения. Нарича се „shine“ и е измислена от някоя си Ан Фрийдман. Според нея, когато изпитваш завист към твоя конкурентка, най-добрият подход е да се сприятелиш с нея и то без задни мисли. Идеята идва от това, че тези жени имат много общи неща и че те всъщност вътрешно се възхищават една на друга. Вместо да се опитват да се свалят от пиадестала взаимно, те трябва да празнуват победите си заедно. Има логика.
Ако приложим тази теория към живота на обикновената жена, си мисля, че ще извлечем само ползи. Завистта е негативно чувство и като такова то не ни носи нищо добро. Ако я заменим с някоя далеч по-приятна емоция като искрена радост от чуждите постижения, бихме били много по-спокойни и незатормозени.
Превръщането на предишната завист в приятелство носи и още една полза, а именно възможността да получиш и да дадеш конструктивна критика на себеподобен, т.е. човек със сходни възгледи, като по този начин му помагаш да се усъвършенства, виждайки пропуски, които той не е успял да види. Една странична гледна точка на приятел, който разбира естеството на проблема, никога не е излишна.
Големият въпрос обаче е наистина всичко това да се случва без задни мисли. Дали е постижимо?