Бях забравила какво е да се разлюлее пода под краката ти. Първо губиш сигурност и това чувство те приклещва в нещо като паника, след което болезнено осъзнаваш, че си абсолютно безсилен да направиш каквото и да е. Страхът е логична реакция. А сред моите познати има и такива, които биха изпаднали не на шега в истерия.

Ние в Габрово почти не усещаме земетресения. Може би регионът ни е такъв, или пък Стара планина ни пази ;) – не знам. Последният път, преди две години, когато пак земята се разтресе, бях в София, но покрай ангажиментите бях по цял ден в движение навън и дори не съм разбрала кога какво се е случило. Казаха ми, че е имало два-три труса, аз само вдигнах рамене. Не ми е било кой знае колко страшно. Този път обаче щастливо събитие ме докара в Пловдив и за пръв път от години действително сърцето ми се качи в гърлото. Особено много се стреснах, но като видях, че хората около мен не са кой знае колко впечатлени и аз се поуспокоих. Слава Богу, втори трус не усетих, което ме накара до края на деня само да говоря за това като за някакво приключения.

Впрочем и сега се чувствам така – все едно съм преживяла нещо изключително интересно. Но пък и няма да забравя първата си реакция. Не харесвам нещата, които не мога да контролирам – може би тъкмо за това си давам сметка, че ние, хората като цяло, нямаме никаква власт над собствените си съдби. И често природата ни напомня точно това.