Този уикенд с приятелките ми си спретнахме женско парти. Говорихме дълго – до сутринта, и бистрихме теми от живота. Една от най-любопитните за мен беше тази за съвместното съжителство с мъж.

Ако трябва да съм честна никога не съм се замисляла кое е по плашещо в настъпването на този значим житейски момент – сблъсъкът с битовизмите или сблъсъкът с навиците на другия. Оказва се, че в мнозинство приятелките ми се страхуват от битовата част на съжителството – разпределението на финансите, миенето на чиниите, прането, готвенето и пазаруването. Според тях, и предполагам много други дами, тъкмо тук е сблъсъкът на характерите, мнението и предпочитанията. Казват, че много двойки се разделят именно по причина, че не могат да се разберат в съвместното съжителство. Възникват множество поводи за сърдене и разправии, което неминуемо води до раздяла.

Според мен обаче това е сферата, където винаги може да се води политика. Винаги можеш да направиш „нещото“ в бита ви така, както ти харесва без да вдигаш много шум и врява. Защо да се караш с партньора си, ако не е сложил сапун в сапуниерата (Като видиш, че няма – сложи ти, какво ще ти стане?!) Като видиш, че не се сеща да сложи дрехите в коша за пране, наведи се и ги премести там. Ако е купил нещо много скъпо за вечеря, на следващата вечер му сложи нещо евтино – ще видиш как ще се научи.

Според мене по-страшни са нравите и навиците. Ако един човек обича хазарта, той никога няма да се откаже, ако обича да пие – нищо няма да го спре, ако е перманентен лъжец – няма да се промени. Ревността не се лекува, а непостоянството руши отношенията, защото изгражда недоверие.

Така че няма място за страх. Ако сте преценили, че човекът до вас няма непоносими и порочни навици и държите на него, избавете се от предразсъдъците и се забавлявайте… все едно сте със съквартирант.