Да си призная, като растях, не бях от онези деца, които обичат да четат за удоволствие. Четох препоръчителната литература за училище и дотам. Да си играя с приятели беше далеч по-важно по онова време. Някои книги, като „Ана Каренина“ например, ми бяха интересни, но повечето не ми грабваха окото. Това се промени с годините и днес съм върл почитател на четенето под всякаква форма – на хартиен или електронен носител. Все пак обичам мирисът на хартия повече.

Това, което очаквам от една книга, е да предизвика някаква емоция у мен, дори не е задължително да ме разтърси, може просто да ме вкара в размисъл. Любимото ми чувство докато чета е очакването, незнанието какво ще се случи и нетърпението да разбереш. Любимите ми книги пък са онези, които ми се е искало никога да не свършват – индикатор за това колко добри са били. Хем нямам търпение да разбера края, хем не искам той да идва. След прочитането на такива ме обзема чувство на тъга. Винаги съм в търсене на ново четиво, което да ми повлияе по същия начин. Ако имате предложения, споделете ги.

Тук искам да отворя една скоба за книгите, по които се прави филм. Несъмнено книгата трябва да се прочете преди да се гледа филма. Това всеки би го потвърдил. Случвало ми се е докато чета книгата да си представям героите по един начин, а във филма да е съвсем различно и твърде далечно от книгата. Филмът не може да ти каже какво си мислят героите в определен момент, а в книгата това е добре обяснено, техните чувства в даден момент също са описани, така че не може да се подведеш.

Светът на книгите наистина е необятен. Навремето, когато е нямало телевизия, това е бил единственият начин за хората да се пренесат някъде далеч от действителността, да съпреживеят приключения, които в реалния живот никога няма да им се случат.