Това е една мисъл, която за много би се сторила нерационална, дори и нелепа. Аз бих ги нарекла хора с недоразвито въображение. Да кажем, че имаш мечта – най-непостижимата, такава, която никога няма да се сбъдне. Ако спреш да вярваш в нея, тя ще изчезне. Но ако продължиш да вярваш, тя ще продължи да живее. Дори тази мечта е най-странното и немечтано нещо на този свят, за теб то съществува, защото ти вярваш в него.

Да кажем, че вярваш във феи, магически неща, еднорози или нещо друго, каквото и да е… За теб всички тези неща съществуват независимо дали си ги виждал, или не. Ако за останалите те не са реални, то за теб са. Схващате ли? Отправната точка тук не е това, което виждаме с очите си, а с ума си.

И ето тук идва един неизменен въпрос: “Това прави ли те луд?“ Никак даже, може би малко странен и неразбран. Няма нищо лошо в това да имаш богато въображение. Аз насърчавам моето и мисля, че то помага на мозъчната дейност в посока поток на идеи.

И преди да се отклоня твърде много от реалното, искам да добавя, че съзнавам, че този пост би предизвикал противоречия. Погледнете от ярката страна на нещата и всичко ще си намери мястото :)